Решение № 5309 от 28.12.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 76/2022
- Вид
- Решение № 5309
- Подписан
- 28.12.2022
- Състав
- АНГЕЛ ФЕБОВ ПАВЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 58д, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 150а, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 5309 гр. София, 28.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: А. Ф. П. при участието на секретаря М. Ф. М. като разгледа докладваното от А. Ф. П. Административно наказателно дело № 20221110200076 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Н. Г.
Т. срещу ЕФ серия К, № 5405839, на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. От страна на жалбоподателя, включително посредством процесуален представител, се прави искане за отмяна на фиша и присъждане на разноски, като се излагат доводи за липса на административно нарушение.
Възиваемата страна чрез процесуален представител – юрисконсулт - излага конкретна аргументация за процесуална и материална законосъобразност на фиша, в това число за доказаност на административното нарушение, като претендира потвърждаване на ЕФ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави в условията на евентуалност възражение за прекомерност на претендирано за присъждане от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
На много широк кръг от лица е известно (т. е. ноторно), че относно Околовръстния път на гр. София за посоката на движение от включването от автомагистрала „Тракия“ (бул.
„Цариградско шосе“) към бул. „Климент Охридски“ (разклон за с. Бистрица) липсва табела за начало на населено място, което намира опора и в обективната официална справка от ОПУ – София, изискана за нуждите на делото, респективно, включително в светлината на уредбата по пар. 6, т. 49 от ДР на ЗДвП вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съдът няма до какъв друг извод да достигне, освен че посочването на ограничението на скоростта за процесния пътен участък като такова за населено място (50 км./ч.) в ЕФ, снимката към него, протокола за използване на АТСС и ежедневната форма на отчет представлява неправилно вписване на 1 данни (резултат от неправилна правна преценка или от липса на достоверна информация), в който ред на мисли удостоверената във фиша и в снимковия материал към него скорост от 82 км./ч. не е в нарушение на уредбата по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (видно от справката от ОПУ – София и приложението към нея, за съответния пътен участък не е бил поставен и пътен знак относно ограничение на скоростта, т. е. при всяко положение при наличие на движение със скорост от 82 км./ч. на процесното ППС липсва и нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП), имайки предвид и приложената справка относно данни по регистрация за процесното ППС – за това, че същото е товарен автомобил с маса в движение 1281 кг. и с технически допустима максимална маса 1959 кг., т. е. от категория „В“ по смисъла на чл. 21, ал. 1 вр. чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, респективно налице е основание за отмяна на фиша съобразно чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, доколкото е допуснато неправилно приложение на материалния закон (липсва и законово основание за изменение на ЕФ съобразно уредбата по чл. 63 от ЗАНН). При този изход на делото правно основание за присъждане на каквито и да било разноски в полза на въззиваемата страна липсва, а в полза на жалбоподателя и в тежест на въззиваемата страна, съобразявайки участието на съответния адвокат и приложения договор за правна защита и съдействие, на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят разноски в размер на удостовереното в договора като заплатено адвокатско възнаграждение (явяващо се в минималния размер за съответния вид дела съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й, приложима към момента на разглеждане на делото в открито съдебно заседание, поради което липсва каквото и да било основание за наличие на прекомерност в тази връзка). Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К, № 5405839, на СДВР.
Отхвърля искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Осъжда СДВР да заплати на жалбоподателя Н. Г. Т. сумата от 300 лева – разноски по делото за възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2