Определение № 1692 от 29.05.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1692 гр. София, 29.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20251100602842 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.249,ал.3, във вр. с чл.341,ал.2 от НПК.

Образувано е въз основа на частен протест, депозиран от Софийска районна прокуратура, против Определение на Софийски районен съд, постановено на 04.03.2025 година по НОХ дело № 15922/2024 година, с което на основание чл.249,ал.1, във вр. с чл.248,ал.1,т.3 от НПК в разпоредително заседание е прекратено съдебното производство и е върнато делото на прокурора за отстраняване на констатирани от състава процесуални пороци. С протеста, който е почти изцяло „бланкетен“ се иска отмяна на определението на съда и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Възражения по частния протест не са постъпвали от останалите страни в производството.

Съдът, съобразявайки материалите по делото, становищата на страните и Закона, намери за установено следното:

Частният протест е процесуално-допустим, доколкото е депозиран в срок и то от активно легитимирана страна.

Разгледан „по същество“, протестът е основателен.

Съображенията на съда са следните:

Производството е образувано в съдебна фаза пред Софийски районен съд с внасяне на обвинителен акт, с който Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение на Н. П. Щ., ЕГН ********** за престъпление по чл.209,ал.1,прдл.1 и прдл.2, във вр. с чл.26,ал.1 от НК, за това, че на различни дати през периода от 14.12.2021 година до 25.01.2022 година, в град София, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала у К.Г.Р. заблуждение, че е адвокат и че 1 ще заведе от името на Р. дело за ползване на жилище, находящо се в град София, ж.к. „*********, в резултат на което причинила на К.Г. Р. имотна вреда в общ размер на 1300 лева, както следва:

На неустановена дата през периода от 14.12.2021 година до 18.01.2022 година, в град София, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала у К.Г. Р. заблуждение, че е адвокат и поискала от нея сумата от 800 лева за снабдяване с необходимите документи за завеждане на дело за ползване на жилище, находящо се в град София, ж.к. „*********, в резултат на което на 18.01.2022 година причинила на Р. имотна вреда в размер на 400 лева и на 19.01.2022 година, причинила на Р. имотна вреда в размер на 400 лева, или общо в размер на 800 лева.

На неустановена дата през периода от 20.01.2022 година до 22.01.2022 година, в град София, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага поддържала възбуденото у К.Г. Р. заблуждение, че е адвокат и ще заведе дело за ползване на жилище, находящо се в град София, ж.к. „*********, като поискала от нея сумата от още 500 лева за снабдяване с още документи и за такси за подаване на молба за завеждане на делото, в резултат на което на 25.01.2022 година й причинила имотна вреда в размер на 500 лева.

За да постанови атакуваното определение първоинстанционният съд е приел, че видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, на три различни дати според прокурора са извършени имуществени разпореждания, /18.01.2022 г., 19.01.2022 г. и 25.01.2022 г./, докато с диспозитива на акта, /както и с диспозитива на постановлението за привличане/, на Щ. е било повдигнато обвинение за извършване на престъплението само с две изпълнителни деяния.

Именно това, според решаващия първоинстанционен съд несъответствие между обстоятелствена и диспозитивна част на акта поражда неяснота, която е накърнила правото на защита на подсъдимата, което е мотивирало съда да прекрати производството при условията на чл.249,ал.1 от НПК.

Въззивният състав не споделя тези изводи на първата инстанция.

Престъплението „измама“ предполага възбуждане и поддържане на заблуждение у някого, предполага и това да е извършено с користна цел, както и да е причинена имотна вреда и съответно да е добита имотна облага за някого.

Началото на изпълнителното деяние се поставя с първите действия на извършителя по възбуждане на заблуждение, /умишлени, целенасочени действия/, финалът е причиняването на имотната вреда. Съставомерен признак от обективна страна при престъплението „измама“ е и настъпването на имотна вреда. С това и престъплението е довършено. Същата настъпва в резултат от акта на имуществено разпореждане и се изразява в неблагоприятно изменение на имуществото на едно лице, като е възможно измаменото лице и пострадалият да не съвпадат.

Позовавайки се на фактологическата част на акта, въззивният съд 2 установява, че според обвинението това престъпление като продължавано е осъществено с две отделни изпълнителни деяния. При това достатъчно ясно формулирани две отделни изпълнителни деяния, които осъществяват по отделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което второто се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

Абстрахирайки се от „продължаваното престъпление“, проверяващият съд, за да обясни тезата си ще „раздели“ деянието на две отделни.

Така, както е поставена рамката на обвинението, /без въззивният съд да прави коментар върху доказателствата и правното им значение/, началото е поставено с първите разговори между подсъдимата Щ. и пострадалата Р., които според обвинителя са започнали именно на 14.12.2021 година. Финалът на осъществяване на престъплението е последната дата, на която според прокурора Р. е предала търсените от нея пари /общ 800 лева/ на Щ., все още подвластна на възбуденото и поддържано у нея от последната заблуждение.

Това изпълнително деяние, /което е и спорно в случая/, е започнало с възбуждането и поддържането у Р. на заблуждение, че Щ. като адвокат, за сумата от 800 лева ще подготви нужните документи, за да й заведе някакъв граждански иск, било то собственически или установителен, или владелчески, иск на държател, без значение.

Това начало според прокурора е датата 14.12.2021 година. И така го е фиксирал в първата диспозиция на деянията, включени в продължаваната престъпна дейност.

Краят на това изпълнително деяние е реализирането на целта на Щ. по това деяние, съвпадащ с настъпването на тази имотна вреда. Според прокурора Щ. е въвела Р. в заблуждение, че срещу сумата от 800 лева ще набави документи, нужни за образуване на гражданското дело. С предаването на пълния размер на тази сума е приключило и осъществяването на изпълнителното деяние.

Това, че сумата е дадена на два пъти х 400 лева, /18 и 19.01.2022 година/ не „разделя“ изпълнителното деяние на две отделни такива, защото подсъдимата е въвеждала Р. в заблуждение, обяснявайки и че такъв е необходимият размер на сума /800 лева/, за да получи Р. именно тази услуга. Дори и не на два, а на десет транша да бе предала Р. сумата, изпълнителното деяние пак щеше да е едно.

Две отделни деяния би имало, ако например Щ. бе говорила с Р., че са й нужни 400 лева за снабдяване с документи и съответно бе получила тези пари – първо деяние.

А след това започне да я въвежда в заблуждение, като й обяснява, че са нужни други 400 лева за ползването на „външен консултант“, технически специалист или частно вещо лице. Тогава Р. ще е заблуждавана, че трябва да даде пари по друго основание, различно от предходното – второ деяние.

В случая, така формулирано: „… На неустановена дата през периода от 14.12.2021 година до 18.01.2022 година, в град София, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага 3 възбудила и поддържала у К.Г. Р. заблуждение, че е адвокат и поискала от нея сумата от 800 лева за снабдяване с необходимите документи за завеждане на дело за ползване на жилище, находящо се в град София, ж.к. „*********, в резултат на което на 18.01.2022 година причинила на Р. имотна вреда в размер на 400 лева и на 19.01.2022 година, причинила на Р. имотна вреда в размер на 400 лева, или общо в размер на 800 лева…“, обвинението не разкрива две отделни изпълнителни деяния, а едно.

По отношение обвинението в частта му по второто деяние, включено в продължаваната престъпна дейност няма спор между страните.

Обобщено, въззивният състав намира, че извода на решаващия съд за допуснато съществено, отстранимо нарушение на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, довело до ограничаване правото на защита на обвиняемата е неправилен.

Извън горното, след запознаване с акта и проследяване движението и осъществените действия по разследването, този състав намира, че не са допуснати и други съществени процесуални пороци.

Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246,ал.2 и 3 от НПК, като е налице пълно и точно формулиране на обвинението и от фактическа, и от правна страна, липсва несъответствие между диспозитив и обстоятелствена част, както и липсва несъответствие между диспозитив на обвинението и диспозитив на постановлението за привличане.

Изложеното налага отмяна на атакуваното Определение и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ на Софийски районен съд, постановено на 04.03.2025 година по НОХ дело № 15922/2024 година, с което на основание чл.249,ал.1, във вр. с чл.248,ал.1,т.3 от НПК в разпоредително заседание е прекратено съдебното производство и е върнато делото на прокурора за отстраняване на констатирани от състава процесуални пороци.

Връща делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4