Определение № 257 от 06.03.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 257 гр. Габрово, 06.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20254200500116 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 247 и сл. ГПК.

С Определение № 1716/10.12.2024 г. постановено по гр. д. № 1906/2024 г., по описа на Районен съд - Габрово, е отхвърлена молбата на жалбоподателката за освобождаването й от заплащане на такси и разноски в производството по гр. д. № 1906/2024 г. на РС Габрово, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, като неоснователна и недоказана.

В законния срок, против така постановеното определение е подадена въззивна частна жалба от ищцата по делото.

В частната жалба се твърди, че неправилно и незаконосъобразно било възприето от първоинстанционният съд, че размера на дължимата държавна такса не е висок и ищецът би могъл да го плати. В настоящия случай не била налице правилна преценка на първоинстанционния съд досежно социалния статус на жалбоподателя, получаваният от него доход, необходимите разходи за живот, кредитната задлъжнялост, липсата на имущество, както и множеството дела, по които е страна и следва да плати държавна такса, депозити ССЕ, както и изводът на първоинстанционният съд, че страната получава доход от 2 500 лв., като не е отчел всички декларирани обстоятелства. Неправилно първоинстанционният съд извършил преценка, като счел за релевантно обстоятелството, че жалбоподателката получава месечен доход в размер на 2 500 лв., но не бил отчел обстоятелството, че след приспадане на месечен наем и консумативи като ток, вода и т. н на същата оставала сума за месечна издръжка в размер на 1200, 00 лв. за храна и погасяване на вноски, които същата не можела да покрие дори частично. В случая първоинстанционният съд препятствал достъпа до правосъдие на ищцата, поради невъзможността да заплати дължимите държавни такси, което в случая било отказ от правосъдие. Атакуваният съдебен акт бил постановен в противоречие практиката на ВКС, в която било прието, че при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за 1 освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. Моли съда да отмени обжалваното определение.

Въззивният съд, счита че въззивната частна жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок, поради което същата е процесуално допустима.

Производството по гр. д. № 1906/2024 г. по описа на РС Габрово е образувано по подадена от жалбоподателката искова молба с правно осн. чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № 40021722278 поради противоречие с добрите нрави. Първоинстанционният съд приел, че ищцата получава доходи в размер на 2500 лв., поради което разполага със средства, които да й позволят да заплати държавната такса и разноски по делото, поради което счел молбата й за неоснователна.

Въззивният съд намира следното:

Жалбоподателката е подала пред Районен съд - Габрово искова молба, с която претендира да бъде прогласен за нищожен договор за потребителски кредит № 40021722278 с цена на иска 12 164,34 лв. поради противоречие с добрите нрави.

Депозирана е молба почл. 83, ал. 2 ГПК, към която е приложена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. В декларацията си ищцата е посочила, че получава трудово възнаграждение в размер на 2 500 лв., не притежава недвижими имоти, МПС, не притежава акции, облигации. Декларирала е, че заплаща месечен наем в размер на 850 лв. и консумативи около 450 лв. Дължала заплащане на ежемесечни вноски към бързи кредити в общ размер на 4 000 лв., като общия размер на задълженията й за бързи кредити и банки възлизал на 25 000 лв.

При така декларираните данни за имущественото състояние на ищцата се установява, че към момента не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата за производството по гр. д. № 1906/2024 г. държавна такса по така предявения иск, предвид декларирания месечен доход и задълженията към кредитни институции като месечни вноски, съотношението между които показва, че доходите са недостатъчни за покриване на месечните разходи. С оглед на това молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ищцата от внасяне на държавна такса по делото следва да бъде уважена.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1716/10.12.2024 г., постановено по гр. д. № 1906/2024 г., 2 по описа на РС Габрово, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката за освобождаването й от заплащане на такси и разноски в производството по гр. д. № 1906/2024 г. на РС Габрово, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК, вместо което постанови:

ОСВОБОЖДАВА ищцата В. Н. И. с ЕГН ********** от гр. Г. от внасяне на държавна такса по гр. д. № 1906/2024 г., по описа на Районен съд - Габрово, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3