Решение № 14 от 07.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Пазарджик, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20255220103115 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителени искове по чл.59 и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 4065.54 лв., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 19.08.2025 г. до плащането, както и на сумата 328.75 лв. – обезщетение за забавата за периода 19.09.2024 г. - 18.08.2025 г.

Ищецът Ц. С. Ч. с ЕГН: ********** от с. ** твърди, че срещу него се провежда принудително изпълнение по изп. дело №655/2024 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег. №889, взискател по което е ответникът „Е*с“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *. Твърди, че изпълнението е за събиране на парично вземане, включващо: 16097.95 лв. – главница по договор за кредит, 1867.22 лв. – договорна лихва, 133.49 лв. – наказателна лихва и 1096 лв. – разноски, за което е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №3109/2010 г. на РС-Пазарджик. Поддържа, че вземането по изпълнителния лист не подлежи на принудително изпълнение, тъй като е погасено по давност, което е установено с влязло в сила съдебно решение на РС-Пазарджик. Твърди, че в хода на изпълнението са направени удръжки от неговата пенсия за събиране на погасеното по давност вземане в общ размер на 4065.54 лв., както следва: на 19.09.2024 г. – 497.23 лв., на 11.10.2024 г. – 1

497.23 лв., на 11.11.2024 г. – 497.23 лв., на 11.12.2024 г. – 497.23 лв., на 10.01.2025 г. – 414.69 лв., на 11.02.2025 г. – 414.69 лв., на 11.03.2025 г. – 414.69 лв., на 11.04.2025 г. – 414.69 лв. и на 08.05.2025 г. – 417.86 лв. Поддържа, че сумата е получена от ответника без основание и претендира нейното връщане, ведно със законна лихва за забава от подаването на исковата молба в съда до плащането, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от удържаните суми за периода от датата, на която същата е била удържана до деня преди подаването на исковата молба в съда. Сочи доказателства и претендира съдебни разноски.

Ответникът не оспорва главния иск. Оспорва акцесорния иск при твърдение, че е в забава едва от момента на подаване на исковата молба в съда, тъй като преди това не е получил покана от ищеца за връщане на всяка от удържаните суми.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства и на закона достигна до следните правни и фактически изводи:

За основателността на иска по чл.59 ЗЗД ищецът следва да установи, че чрез принудително изпълнение от него е събрана процесната сума с цел погасяване на вземане, което не подлежи на принудително изпълнение, тъй като към момента на изпълнението вземането е погасено по давност, както и че сумата е получена от ответника.

За основателността на иска по чл.86 ЗЗД ищецът следва да установи наличието на главен дълг и забавата на ответника.

С оглед твърденията на страните и на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за безспорни и неподлежащи на доказване обстоятелствата, че чрез принудително изпълнение от ищеца е събрана сума в общ размер на 4065.54 лв., както следва: на 19.09.2024 г. – 497.23 лв., на 11.10.2024 г. – 497.23 лв., на 11.11.2024 г. – 497.23 лв., на 11.12.2024 г. – 497.23 лв., на 10.01.2025 г. – 414.69 лв., на 11.02.2025 г. – 414.69 лв., на 11.03.2025 г. – 414.69 лв., на 11.04.2025 г. – 414.69 лв. и 08.05.2025 г. – 417.86 лв., с цел погасяване на вземане, което не подлежи на принудително изпълнение, тъй като към момента на изпълнението вземането е погасено по давност, както и че сумата е получена от ответника.

За ответника липсва основание да задължи получената сума, тъй като предпоставките на чл.118 ЗЗД не са налице – не се касае до доброволно 2 изпълнение на естествено задължение. Ответникът не твърди и не сочи доказателства за връщането на получената чрез принудителното изпълнение сума. Затова главният иск е основателен и следва да се уважи.

Спорът между страните касае основателността на иска по чл.86 ЗЗД и по-конкретно - началния момент, от който ответникът се счита в забава.

Следва да се отговори на въпроса дали това е моментът на получаване на сумите въз основа на принудителното изпълнение на погасеното по давност вземане или денят на влизане в сила на решението, с което е установена давността, или пък от датата на поканата за връщане на недължимо платената сума?

Съдът счита, че за разлика от случаите на доброволно недължимо плащане между частни лица (където лихвата за забава тече от поканата), при принудително изпълнение длъжникът, чиито средства са събрани неоснователно, търпи вреди от момента, в който е лишен от тези средства.

Отговорността на взискателя по изпълнението – ответник по настоящия иск, е обективна. Влязлото в сила решение е отрекло материалното право на ответника за принудително събиране на вземането по изпълнителния лист, което прави незаконосъобразно проведеното принудително изпълнение. За времето от събиране на сумите до тяхното възстановяване на длъжника е причинена вреда в размер на законната лихва върху събраните суми.

Съдебната практика приема, че лихвата тече от деня на събирането на всяка отделна сума по изпълнителното дело (чрез запор, възбрана или друг изпълнителен способ) – напр. решение № 60247 от 29.11.2021 г. по гр. д.

№3137/2020 г. на ВКС, IV г. о.

С оглед на гореизложеното, размерът на дължимата от ответника законна лихва за забава върху неоснователно събраните суми /съгласно представената от ищеца и неоспорена от ответника справка с изчисления с помощта на калкулатора за законна лихва от електронната страница на НАП/ е в размер на 328.75 лв., поради което искът следва да се уважи в предявения размер.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски. Видно от представените писмени доказателства, същите са в размер на 912.62 лв., от 3 които 212.62 лв. – внесена държавна такса и 700 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като възнаграждението е уговорено под минималните размери по чл.7, ал.2, т.1 и т.2 и чл.2, ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, който за двата кумулативно предявени иска е общо 1106.55 лв.

Всички суми следва да се присъдят в евро с оглед на автоматичното превалутиране на суми от лева в евро по чл.11, ал.2 от ЗВЕРБ.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ответника „Е*с“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, да заплати на ищеца Ц. С. Ч. с ЕГН: ********** от с. **, сумата от 2078.68 евро, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 19.08.2025 г. до плащането, както и на сумата 168.09 евро – обезщетение за забавата за периода 19.09.2024 г. - 18.08.2025 г.

ОСЪЖДА ответника „Е*с“ ЕООД да заплати на ищеца Ц. С. Ч. съдебни разноски в размер на 466.62 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4