Решение № 699 от 02.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 699 гр. Стара Загора, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20265530100043 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ.

Ищецът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр. София твърди в исковата си молба, че вечерта на 30 ноември срещу 1 декември през 2019 г. М.

Т., след предварителен сговор с Т. Н. К., в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство - отвертка, отнел чужди движими вещи: два броя декоративни решетки за предна броня на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ..., собственост на К.Н. К., на стойност 30,40 лева, както и 1 брой дисктроник, на стойност 3473,65 лева, с което извършил престъпление от общ характер по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

По случая били образувани прокурорска преписка № 4960/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Стара Загора и досъдебно производство № 1959-ЗМ1029/2019 г. по описа на 01 РУ - Стара Загора, които с Постановление на РП Стара Загора от 25.11.2021 г. били обединени към прокурорска преписка № 2665/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Стара Загора и досъдебно производство № 1959-ЗМ- 518/2019 г. по описа на 01 РУ - Стара Загора поради връзка между делата. След внасяне на обвинителен акт в съда било образувано НОХД № 144/2024 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. С 1

Присъда № 30 от 11.03.2024 г., влязла в законна сила на 27.03.2024 г., ответникът бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК. На основание чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК влязлата в сила присъда на наказателния съд била задължителна за гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. За лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ... имало сключена застраховка „Каско“ с „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, обективирана в полица № ... от 20.05.2019 г., със срок на действие от 22.05.2019 г. до 21.05.2020 г. След като бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, застрахователят образувал преписка по щета № .... След извършен опис били констатирани следните повреди по лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ..., а именно: Решетка предна броня лява;

Решетка предна броня дясна; Радар за автоматична дистанция /дисктроник/.

Общата сума за възстановяване на повредите по автомобила, в това число разходите за труд и консумативи, възлязла на 683,95 лева. С преводно нареждане от 25.03.2021 г. ищецът изплатил на К.Н. К. застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 683,95 лева. Налице била хипотезата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, съгласно който с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпвал в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата.

До ответника били изпратени два броя регресни покани, съответно с изх. № 09213320 от 17.10.2024 г. и с изх. № 0-92-3584 от 19.03.2025 г., като и двете били върнати на подателя като непотърсени. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди М. А. Т. да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД сумата от 683,95 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № ..., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението, като претендира направените в хода на производството разноски.

Ответникът М. А. Т. твърди, че исковата претенция е изцяло неоснователна и недоказана както по своето основание, така и по размер.

Действително бил осъден в производството по НОХД 144/24г., като един от автомобилите, от които били отнети противозаконно вещи, представлявал лек 2 автомобил Ауди А4 с № СТ ... РА. Същият бил собственост на лицето К.Н. К..

Оспорва твърдението, че изплатеното от застрахователя обезщетение на К. било дължимо. Оспорва, че дължи претендираната сума, тъй като въпросното деяние, касаещо МПС, собственост на К., било извършено само от него.

Оспорва, че дължи процесната сума, тъй като причината вещите, за които било определено и изплатено обезщетението, все още се намират на съхранение в органите на досъдебното производство. Представител на Прокуратурата на Република България отказал да върне на К. въпросните вещи. Това обстоятелство ангажирало отговорността на Прокуратура на Република България. Не оспорва, че на К. било изплатено обезщетение в размер на 683,95 лв. Ответникът моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Претендира разноските по делото.

Третото лице-помагач на страната на ответника Т. Н. К. желае сумата да бъде поделена между него и ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното.

По делото е представена Застрахователна полица № .../20.05.2019 г. за имуществена застраховка „Каско+” за лек автомобил лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ..., собственост на К.Н. К., със срок на действие от 22.05.2019 г. до 21.05.2020 г. В Уведомление за щета № ... застрахованият е декларирал, че на 01.12.2019 г. е установил липса на лява и дясна решетка на предна броня и преден десен дисктроник. От представения по делото Опис-заключение по щета № .../03.12.2019 г. е видно, че са липсват следните детайли по автомобила: решетка пр.бр. – л., решетка пр.бр. – д. и радар за автоматична дистанция. Съгласно изготвения от застрахователя Ликвидационен акт от 25.03.2021 г. определеното застрахователно обезщетение е в размер на 683,95 лв. Посочената сума е изплатена на собственика на увредения автомобил с преводно нареждане от 25.03.2021 г.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че Застрахователна полица №440119231003 899/20.05.2019г., издадена от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, с клиент К.Н.

К., собственик на застраховано МПС рег.№..., марка Ауди, модел A4ALLROAD QUATRO, Комби, е със срок на застраховката 1 година от 3

22.05.2019г. до 21.05.2020г. Застрахователната полица е сключена на 20.05.2019г. Плащането на застрахователната премия е разсрочено на четири вноски, в това число по данни за платените първи три вноски, като трета вноска обхваща периода на застрахователното събитие: първа вноска е платена на 20.05.2019г. в размер на 405,71лв.; втора вноска е платена на 21.08.2019г. в размер на 405,71лв.; трета вноска е платена на 22.11.2019г. в размер на 405,71лв.; четвърта вноска е платена на 25.02.2020г. в размер на 405,71лв. Съгласно Уведомление за щета ... по полица ... „Каско +“, застрахователното събитие е станало на 01.12.2019г. в гр.Стара Загора, ..., собственикът на автомобила е установил, че липсват решетка - лява и дясна в предна броня и дисктроник пр. десен. Изплатена е застрахователната премия по първите три вноски по полицата на „ДЗИ - Общо Застраховане“ЕАД.

Платената трета вноска е за периода 21.11.2019г. - 21.02.2020г., обхващащ датата на застрахователното събитие.

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. Това е т.нар. регресно застрахователно право, което възниква при наличието на деликтна отговорност на трето лице към увредения застрахован поради причиняване на застрахователното събитие и плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение.

С влязла в сила Присъда № 30 от 11.03.2024 г. по приложеното НОХД № 144/2024 г. по описа на РС – Стара Загора ответникът е признат за виновен в това, че на 30.11/01.12.2019 г., в гр. Стара Загора, след предварителен сговор с Т. Н. К., в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство отвертка, отнел чужди движими вещи - два броя декоративни решетки за предна броня на л.а. марка „Ауди", модел „А4 Олроуд Куатро“ на стойност 30.40 лева и един брой дистроник за л.а. марка „Ауди", модел „А4 - Олроуд Куатро“ на стойност 3473.65 лева, всички вещи на обща стойност 3504.05 лева, от лек автомобил, марка „Ауди", модел „А4 Олроуд Куатро", с рег.№ СТ ... РА, собственост на К.Н. К. и от владението на К.Н. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1 т.4,5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 във вр. с 4 чл.58А, ал.1 НК е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода.

В разглеждания случай е приложима разпоредбата на чл.300 от ГПК, съгласно която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Посочената разпоредба изключва свободната преценка на доказателствата относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязлата в сила присъда.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД: противоправно деяние, вина, имушествена вреда и причинна връзка между деянието и вредите. От доказателствата по делото безспорно се установява, че в резултат на виновното и противоправно деяние на ответника, установено с влязлата в сила присъда на наказателния съд, ищецът е претърпял имуществена вреда. Съобразно правилото на чл.45 от ЗЗД посочената имуществена вреда следва да бъде репарирана от делинквента.

От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се установява, че стойността на ремонта на увредения лек автомобил възлиза на 561 лв., респ. 286,83 евро. Тъй като в материалите по досъдебното производство има данни, че десният радарен датчик е бил върнат на собственика на автомобила, неговата стойност не е включена в изчисленията.

Според вещото лице установените щети по автомобила са в пряка причинноследствена връзка с деянието на ответника.

С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за встъпване на ищеца - застраховател в правата на застрахования срещу ответника – причинител на вредата. С оглед на това съдът счита, че предявеният иск по чл.410, ал.1, т.1 от КЗ за изплатено застрахователно обезщетение за причинени от ответника вреди е основателен и следва да бъде уважен до установения от експертното заключение размер 286,83 евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 30.12.2025 г., до окончателното изплащане на сумата. В останалата част до претендирания размер 683,95 лева /сега 349,70 евро/ искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да 5 заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на 589,47 евро, представляващи държавна такса, възнаграждения на вещи лица и адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 53,93 евро, представляващи адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Стара Загора, ... да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша" № 89Б, представлявано от К.Х.Ч., Б.В., И.Г. и А.П., сумата 286,83 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от М. А. Т. на 30.11/01.12.2019 г., в гр. Стара Загора на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ..., собственост на К.Н. К., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.12.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 589,47 евро, представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендирания размер 349,70 евро като неоснователен.