Присъда № 40 от 29.11.2022, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към Присъда № 40/29.11.2022 г. по НОХД № 554 по описа на Д.кия районен съд за 2021 г.

Съдебното производство е образувано на 13.05.2022 г. по внесен за разглеждане в Районен съд – Д. от Районна прокуратура – Д. обвинителен акт по бързо производство № 277/2021 г. по описа на Първо РУ на МВР – Д. срещу А. С. И. от гр. Д., обл. Д., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че И. на 06.05.2021 г. в град Д., е управлявал . –.... , след употреба на наркотични вещества - метамфетамин („МЕТ“).

Съдебното производство е проведено в отсъствие на подсъдимия, като съдът е приел, че това няма да попречи за разкрИ.е на обективната истина по случая по следните съображения:

С обвинителния акт на подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което не се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. На досъдебното производство И. е бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 06.05.2021 г. за същото престъпление, като постановлението му е било предявено лично.

За първото проведено съдебно заседание на 19.05.2021 г. подс. И. е бил призован лично чрез прокуратурата съгласно изискванията на закона и му е бил връчен препис от обвинителния акт на 14.05.2021 г. /л. 11/, както и се е явил лично в съдебното заседание. Тогава подсъдимият е заявил, че желае да си упълномощи защитник и е поискал отлагане на делото. С оглед спазване правото на защита на подсъдимия съдът е отложил делото за друга дата, като му е дал възможност да си ангажира защитник. На следващото съдебно заседание, проведено на 22.06.2021 г. подс. И. се е явил без упълномощен процесуален представител и е поискал от съда назначаване на служебен адвокат. Уважавайки искането, съдът е предприел действия и в следващото съдебно заседание, за което подсъдимият е бил уведомен лично и не се е явил, с определение му е бил назначен служебен защитник, а подсъдимият не се явява повече за участие по делото.

Към датата на съдебното заседание, в което е постановена присъдата /29.11.2022 г./, са били проведени общо още осем съдебни заседания. От върнатите в цялост призовки се установило, че подсъдимият е в чужбина, в резултат на което бил обявен за ОДИ с Телеграма № 25253/30.09.2021 г. на ГДНП. От Справка от ОД на МВР – Д. става ясно, че И. е напуснал страната на 09.07.2021 г. през ГКПП – Р. Д.м..

В случая, с оглед обстоятелството, че обвинението не е за тежко умишлено престъпление, присъствието на подсъдимия не е било 1 задължително /по аргумент на противното на чл. 269, ал. 1 от НПК/. И в тези случаи обаче съдът има правомощие да прецени, че присъствието на подсъдимия е необходимо за изясняване на обективната истина и при условията на чл. 269, ал. 2 от НПК да разпореди да се яви на следващото съдебно заседание. Извършвайки тази преценка, съдът е намерил, че доколкото подсъдимият е бил уведомен за воденото срещу него съдебно производство, получил е лично съдебните книжа и е имал възможност да организира защитата си, но е преценил лично да не вземе участие в производството, както и че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия няма да попречи за разкрИ.е на обективната истина, то са налице условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. А от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие (подсъдимият се намира извън пределите на страната и местонахождението му не е известно), т. нар. задочно производство, в която насока съдът се е произнесъл с протоколно определение в съдебно заседание, проведено на 04.04.2022 г. и е дал ход на производството по делото.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години, глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

По пренията защитникът на подсъдимия пледира за налагане на минимално по размер наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години, глоба в минимален размер на 800 и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 06.05.2021 г. в гр. Д.подсъдимият И. управлявал .... Около 01,25 ч. по бул. „...”, управляваният от подс. И. лек автомобил бил спрян за проверка от ... И. Б. И. и Н. Ж. К., и ..Първо РУ на МВР – гр. Д. При проверката .. установили, че подсъдимият е със зачервени очи и видимо притеснен от тях, поради което го отвели до сградата на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Д., където бил изпробван с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 500 СТК 7” за употреба на наркотични вещества. Техническото средство с инв. № ARME ... отчело положителен резултат за употреба на метамфетамин.

Показанията на техническото средство били показани на подсъдимия, който собственоръчно написал, че ги приема. На И. бил издаден талон за медицинско изследване, като същият бил отведен в ЦСМП – МБАЛ – гр. Д., където обаче отказал да му бъде взета кръвна проба и урина, удостоверено с Протокол № 82 от 06.05.2021г., 02.20 часа (виж л.19 по делото). На подс. И. бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер. GA, бл.

№ 353148 от 06.05.2021 г. И. подписал акта и посочил, че няма възражения.

2

Съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, метамфетаминът е включен в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2:

„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.

Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от всички събрани по делото доказателства. Гласните такива, включващи показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Гласните доказателства кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: Докладна записка от 06.05.2021 г.; Постановление за привличане на обвиняем от 06.05.2021 г.; Характеристични данни за лицето А. С. И. от 10.05.2021 г.; Справка за съдимост с рег. № 4182/10.05.2021 г.;

Справка от УИС на РП с рег. № 1410/от 07.05.2021 г.; АУАН серия GA № 353148 от 06.05.2021 г.; Талон за изследване № 072258 от К. Г. К. от 06.05.2021 г.; Протокол за мед. изследване за взимане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от 06.05.2021 г.; Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 06.05.2021 г., ведно с тест № 2/06.05.2021 г.;

Справка от ЦБ – КАТ за рег. № ТХ 8269 ВХ; Справка за нарушител водач;

Писмо с вх. № 171700-6002/04.10.2021 г.; Писмо с рег. № 2321/10.02.2022 .;

Писмо с рег. № 2638/16.02.2022 .; Справка от НАП с рег.№ 3212/17.05.2021 г.;

Справка за съдимост с рег. № 7883/23.06.2022 г., ведно с бюлетини – 3 бр.;

Справка от УИС на Прокуратурата на РБ с рег. № 10910/24.06.2022 г.;

Характеристични данни за лицето А. С. И. от 29.06.2022 г.; Справка от ЧСИ С. С. с изх. № 3564/01.06.2016 г.; Докладна записка с рег. № 17109/05.10.2022 г.; Писмо с рег. № 20907/29.11.2022 г. от ЧСИ С. С.

Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Подсъдимият А. С. И. от обективна и субективна страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като на 06.05.2021 г. в град Д., е управлявал моторно превозно средство – ..., след употреба на наркотични вещества - метамфетамин („МЕТ“).

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е двуактно престъпление и обхваща две отделни прояви – на употреба на наркотични вещества и управляване на моторно превозно средство, които свързани в едно съставляват престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Обективираните в АУАН сер. GA, бл. № .. от 06.05.2021 г. данни, както и гласните доказателства, включващи показанията на свидетелите, сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Гласните доказателства са безусловни, че именно подсъдимият е управлявал посоченото моторно 3 превозно средство. Следователно събрани са безспорни доказателства, че подсъдимият на инкриминираната дата – 06.05.2021 г. е управлявал моторното превозно средство след употреба на наркотични вещества. Следва да се отбележи, че надлежният ред за установяване на наркотични вещества в кръвта на подсъдимия е спазен, съобразно разпоредбите на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.

От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

Причина за извършване на деянието е незачитането на правилата за движение по пътищата, както и установения в страната правов ред.

За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността му:

А. С. И. ... ЕГН **********.

Деянието е извършено при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно – осъждан, сравнително добри характеристични данни по местоживеене, липса на други нарушения на правилата за движение по пътищата, за които подсъдимият е бил санкциониран по административен ред, но и наличие образувано друго наказателно производство.

Изложените обстоятелства съдът прецени спрямо тежестта на инкриминираното деяние и установи следното: Няма спор, че извършеното от подсъдимия престъпление не е “тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

Фразата “висока степен на обществена опасност на деянието” обаче е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършените транспортни престъпления, за броя на убитите при тях, осакатените завинаги, получили временни – по-тежки или по-леки травми хора. Жертви на тези престъпления, макар и косвено, винаги са и близките на пострадалите и за това транспортните престъпления най-общо казано имат крайно негативна обществена оценка. Особено укорими са престъпленията, при които деецът съзнателно поема управлението на моторно превозно средство, след като е употребил алкохол или наркотични вещества, пренебрегвайки неблагоприятните последици от алкохолното опИ.е или въздействието на наркотичните вещества, при осъществяване на една дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. Ето защо съдът намира, че деянието се отличава с висока степен на обществена опасност.

За пълнота на изложението, съдебният състав намира за нужно да 4 отбележи, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК не би могла да намери приложение, по следните съображения:

Ноторно известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при което извършеното, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е престъпно. Основанието за това е, че деянието или въобще не е общественоопасно, поради своята малозначителност или неговата обществена опасност е явно незначителна.

В настоящия случай, от една страна, за разлика от разпоредбата на ал. 1 от чл. 343б от НК, ал. 3 от същата норма не инкриминира изричен праг на насищане на кръвта, след който деянието от нарушение се превръща в престъпление. От друга, за разлика от състава по чл. 354а, ал. 5 от НК, приложимата в казуса разпоредба не предвижда и окачествяването на отделни случаи на това престъпление като маловажни. Единствено възможният извод в тази връзка е, че управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества само по себе си е достатъчно общественоопасно, за да бъде провъзгласено от законодателя за престъпление. Както вече бе посочено се касае за формално деяние, което по презумпция поставя в опасност живота, здравето и имуществото на участниците в движението и на други лица. От значение в случая са не количеството и оказаното от наркотичното вещество въздействие, а самата му употреба при управление на моторно превозно средство. Водачът – подс. И., си е позволил след употреба на забранено вещество да управлява моторно превозно средство в рамките на града. Тези обстоятелства категорично изключват възможността деянието да бъде определено като малозначително и поради това неопасно за обществото, респективно съществувалата за околните реална и непосредствена заплаха да бъде окачествявана като явно незначителна.