Решение № 260398 от 28.05.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№

ІІ-196 28.05.2021г. гр.

Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав

На петнадесети септември 2020 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Т. Русева-Маркова

Членове: Елеонора Кралева мл.с. Красен Вълев

Секретар:

Ани Цветанова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело номер 1756 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение №

1162/27.05.2020г., постановено по гр. дело № 5711/2019г. по описа на Районен съд – Бургас са отхвърлени предявените от П.Н.Х. и З.А.Д. искове за признаване за установено по отношение на С.Е.Т., К.С.Е. и Д.С.Х., че са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец, с административен адрес – гр.

Черноморец, ул. „Д. Н.“ № *с площ от 629 кв.м., ведно с построените в него сгради с идентификатори *** и ***, съответно – постройка на допълващо застрояване с площ от 72 кв.м. и двуетажна, еднофамилна жилищна сграда с площ от 59 кв.м. на основание давностно владение, продължило за периода от 2000г. до 17.07.2019г. като неоснователни.

Против постановеното първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба от З.А.Д. и П.Н.Х., с която се претендира атакуваното първоинстанционно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде прието за установено по отношение на С.Е.Т. и К.С.Е., че ищците З.А.Д. и П.Н.Х. са собственици на следните недвижими имоти – поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец, област Бургас, с площ на целия имот по кадастрална карта 629 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, ведно с построените в описания поземлен имот – сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец със застроена площ от 72 кв.м., предназначение – постройка на допълващо застрояване и сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец със застроена площ от 52 кв.м. и предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи – 2. В жалбата се посочва, че постановеното първоинстанционно решение е неправилно и необосновано. Посочва се, че БРС е приел изцяло твърденията на въззиваемите, без да посочи въз основа на кои доказателства приема за истина техните твърдения. Посочва се, че първоинстанционният съд не е посочил защо кредитира изцяло показанията на ангажираните от въззиваемите свидетели, а игнорира изцяло заявените от другите две свидетелки факти, релевантни за правния спор – посоченото води до извода за липса на обективност, обоснованост и наличие на процесуално нарушение при постановяване на първоинстанционния съдебен акт. В жалбата се прави обстоен анализ на свидетелските показания и се твърди, че за осъществяване на владение с намерение за своене не е необходимо да живееш постоянно в имота, а съществено и важно е да се осъществяват в непрекъснат период от време фактически действия с намерение за своене.

Не се отправя искане за представяне на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивниците чрез своя процесуален представител поддържат жалбата и считат, че следва да бъде уважена.

Ответната страна по въззивната жалба – С.Е.Т. и К.С.Е. депозират по делото писмен отговор, в който посочват, че наведените доводи за отмяна на постановеното по делото решение за неоснователни, а видно от мотивите на решението са и неверни.

Посочва се, че при цялостно обсъждане на всички събрани в производството писмени и гласни доказателства правилно съдът е формирал вътрешното си убеждение за неоснователност на предявения иск за собственост, като е приел, че ищцовата страна не е установила качеството си на владелец по отношение на процесния недвижим имот, като липсват и двата елемента на владението – както фактическата власт, така и субективния – съзнанието, че вещта се владее за себе си. Посочва се, че нито едно от събраните в хода на производството доказателства не установява начина, по който ищците са противопоставили своето владение на имота. Претендира се да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и недоказана и да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено атакуваното първоинстанционно решение.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззиваемите С.Е.Т. и К.С.Е. чрез своя процесуален представител депозират по делото писмено становище, в което посочват, че оспорват въззивната жалба и считат, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Претендират да им бъдат изплатени направените по делото разноски във въззивното производство.

Ответната страна по въззивната жалба – Д.С.Х. не депозира писмен отговор на въззивната жалба и не изразява конкретно становище по основателността на претенцията.

В съдебно заседание Д.С.Х. не се явява, не изпраща представител и не взима становище по основателността на жалбата.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от З.А.Д. и П.Н.Х. против С.Е.Т. и К.С.Е., с който се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответниците С.Т. и К.С., че ищците З.Д. и П.Х. са собственици на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец, област Бургас, с площ на целия имот по кадастрална карта 629 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, ведно с построените в описания поземлен имот – сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец със застроена площ от 72 кв.м., предназначение – постройка на допълващо застрояване и сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Черноморец със застроена площ от 52 кв.м. и предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи – 2. В исковата молба се посочва, че ищците са владяли процесните имоти като свои собствени повече от десет години постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и с намерение за своене, през този период от време те са ги смятали за свои и са заявявали открито това свое намерение към имотите и по този начин са ги придобили по давност.

В хода на производството ищците са отправили искане да бъде конституирана като ответник и Д.С.Х. – тяхна майка, като твърдят, че са осъществявали давностно владение и по отношение на нея, която през годините е живяла в процесния имот.

В отговора на исковата молба, депозирана от ответниците по делото на основание чл. 131 от ГПК се посочва, че считано от 1998г. до подаването на исковата молба, ответниците са собственици и владеят наследствените идеални части от описаните имоти, като нито в един момент не са били отричани техните права върху имуществото, напротив – в годините нееднократно се е повдигал въпроса от страна на ищците и тяхната майка за замяна с друго имущество на собствените им идеални части от имотите или за изкупуване на частите им, но поради неприемливи предложения, съсобствеността не е била прекратена.

За да отхвърли ищцовите претенции, първоинстанционния съд е приел, че за периода от 2000г. до подаване на исковата молба ответницата Х. е живяла в новата жилищна сграда, находяща се в процесното дворно място, която обаче не е предмет на претенцията, а така наречената стара къща не е била обитавана, с изключение на кратък период от време когато е била предоставена на приятел на ищеца П.Х..

Съдът е приел, че ищците не са живели през това време в гр. Черноморец и не са упражнявали фактическа власт върху процесните недвижими имоти и дори и да се приеме, че са ги владяли чрез майка си, то с оглед на качеството й на съсобственик с другите две ответници, това владение е следвало да бъде сведено до знанието на Е. и Т., но доказателства в този смисъл не са представени, а напротив – видно, че те двете не са се дезинтересирали от правото си на собственост. Прието е с атакуваното решение, че към датата на подаването на исковата молба – 17.07.2019г. ищците не са придобили правото на собственост върху процесните недвижими имоти на заявеното с исковата молба основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед извършената служебна проверка, настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. По отношение на наведените съображения във въззивната жалба, съдът намира следното:

По делото е представен

Нотариален акт № *от 1979г., нот. дело № 482/1979г. по описа на Нотариус при Районен съд – Бургас, от който е видно, че е извършена обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост на лицето С. Я. С. върху следния недвижим имот – дворно място, находящо се в чертите на с. Черноморец, представляващо парцел № 8, имот с пл. № 119 от кв. 5 по плана на селото, състоящо се от 435 кв.м., а урегулиран парцела съдържа 690 кв.м., заедно с построената в него жилищна постройка.

По делото е представен Нотариален акт № *от 1979г., нот. дело № 1140/79г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, от който е видно, че С.

Я. С.е дарил на дъщеря си Д.С. З. следния свой недвижим имот, а именно – ½ ид.ч. от парцел № 8, имот № 119 от кв. 5 по плана на с. Черноморец, целият парцел съдържащ 590 кв.м. Изрично в нотариалния акт е записано, че дарителят отстъпва и правото на строеж на дъщеря си – Д.С. З., по силата на което тя има право да построи жилищна сграда – еднофамилно жилище в същото дворно място, съгласно одобрен архитектурен план на сградата.

По делото е представен Нотариален акт № *от 1979г., нот. дело № 459/1979г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, от който е видно, че е признато правото на собственост на С. Я. С.от с. Черноморец върху следния недвижим имот – към собствения му парцел № 8, имот с пл. № 119 от кв. 5 по плана на с. Черноморец се придават по регулация 155 кв.м. празно дворно място от имот с пл. № 118 от кв. 5, собственост на лицата – Х. С. С., Я. Т. Я.и В. Г.

Б.. С цитирания нотариален акт се посочва, че молителят е изплатил стойността на придаваемото му се по регулация дворно място.

По делото е представено копие от Строително разрешение № 9 от 28.04.1980г., от което е видно, че е издадено за изграждане на жилищна сграда по одобрен проект на Д. З. на площ от 60 кв.м. на собствено място - кв. № 5, парцел ХІІІ.

По делото е представен Нотариален акт № *от 12.02.1990г., нот. дело № 463/90г. по описа на Нотариус при Районен съд – Бургас, от който е видно, че С. Я. С.и З.

В.С. са прехвърлили на своята дъщеря Д.С.Х. следния недвижим имот – 100 кв.м. ид.ч. от дворното им място, представляващо парцел VІІІ-31 в кв. 10 по плана на с. Черноморец, цялото с площ от 590 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от построената в посоченото по-горе дворно място жилищна постройка срещу задължението да поеме цялостната им издръжка.

По делото е представено Разрешение за строеж № 10 от 14.07.1992г., изд. от Общински народен съвет – гр. Созопол, от който е видно, че е разрешено на Д.С. З. да изгради в парцел VІІІ, кв. 10 по плана на с. Черноморец лятна кухня с декоративен зид.

По делото е представен Нотариален акт № *от 28.12.2000г., нот. дело № 434/2000г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, от който е видно, че З. В.С. е дарила на своята дъщеря Д.С.Х. следния недвижим имот – дворно място с площ от 130 кв.м. от парцел VІІІ, пл. № 31 в кв. 10 по плана с.

Черноморец, Община Созопол, целият парцел урегулиран с площ от 590 кв.м., идентичен с бивш парцел VІІІ, бивш пл. № 119, бивш кв. 5 по отменения план на с. Черноморец, ведно с 1/3 ид.ч. от построената в същото дворно място жилищна сграда, съгласно Нотариален акт № *, нот. дело № 482/79г. и Нотариален акт № 67, нот. дело № 463/90 г. – двата по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас.