Решение № 93 от 30.04.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Бургас, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232000500407 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на „УМБАЛ БУРГАС”АД с ЕИК 102274111 против Решение № 681/09.06.2023 г. по гр.д.20212100100837/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд, изменено по реда на чл.248 ГПК в частта на разноските с определение № 2442 от 02.10.2023 г. С обжалваното решение БОС е осъдил въззивника УМБАЛ Бургас АД, да заплати на И. Я. Д. от гр. П., сумата от 50 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на неправилно поставена диагноза и нарушаване на правото на информирано съгласие, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 28.05.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 938,76 лв - представляваща имуществени вреди за направени разноски за последваща медицинска помощ, лекарства, медицински консумативи и транспорт, ведно със законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 11.03.2020 г. до окончателното плащане, като искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над уважения размер до предявения размер от 60 000 лв. Въззивната болница е осъдена да заплати на адв.С. М. сумата от 4 805,10 лв адвокатско възнаграждение, както и по сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 2 077,55 лв, представляваща държавна такса и сумата от 260 лв, представляваща възнаграждение на вещото лице Щ. Н., изплатено от бюджета на съдебната власт. Въззиваемата-ищец И. Я. Д. е осъдена да заплати на УМБАЛ Бургас АД сумата от 693,91 лв, представляваща съдебно-деловодни разноски. с определение № 2442 от 02.10.2023 г. С цитираното по-горе определение, съдът е осъдил въззивника 1

УМБАЛ Бургас АД да заплати на И. Я. Д. сумата от 130,81 лв – съдебноделоводни разноски, както и на адв.С. М. допълнително адв.възнаграждение в размер на 300 лв. Претендира се да бъде отменено изцяло и вместо него да с постанови решение, с което исковете да се отхвърлят изцяло с всички последици по закон.

Излагат се твърдения, че обжалваното решение е неправилно и недопустимо, като постановено в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че в случая фактическият състав на непозволено увреждане е изцяло недоказан в условията на пълно и главно доказване – нито по отношение на противоправно поведение, нито по отношение на причинно-следствена връзка с настъпилия за ищцата резултат.

Твърди се, че обжалваното решение е постановено при фактическа липса на мотиви, тъй като изложените са противоречиви и очевидно не кореспондират с доказателствата по делото, основани са на ирелевантни интерпретации на теоретично възможни хипотези. Сочи се още, че е нарушено правото на ответника на справедлив процес и ефективна съдебна защита по чл.47 ХОПЕС и чл.6 §1 ЕКПЧ.

Излагат се твърдения, че за да обоснове противоправност на действията на ответника съдът е приел наличието на поставяне на неправилна диагноза, несвоевременност на положените грижи и нарушаване правото на информиран избор на ищцата, без да посочи, каква е поставената погрешна, вместо коя правилна, без да докаже пряката /а не предполагаема и възможна/ причинно-следствена връзка на този факт с настъпилите последици. Твърди се това се превръща в презумпция за противоправност, която впоследствие съдът сам оборва в мотивите си. На първо място обосновава противоправност въз основа на кредитираната СМЕ, а в самата експертиза е посочено, че диагнозата плацента превия се поставя едва след раждането при наличие на трудна мануална екстракция на плацентата, т.е.диагнозата не би могла да се явява ненавременна, след като е поставена в деня на самото раждане и вписана в ИБР. Оспорва се второто твърдение на съда за противоправност неинформиране на ищцата за състоянието й, тъй като то е недооценено, не била отчетена опасната патология на плацента превия перкрета, броя на забременявания, като не са положени достатъчно грижи за ищцата при извършване на ЦС и в последствие. Твърди се, че този извод на съда категорично се опровергава от събраните по делото доказателства, вкл.и от приета за доказана фактическа обстановка от съда. На следващо място се оспорва изводът на съда за нарушено право за информирано съгласие на ищцата, поради липса на автентичен подпис на ищцата под декларацията за информирано съгласие от 28.05.2019 г. Твърди се, че при доказания факт, че ищцата е приета по спешност с данни за „фалшиво раждане“, т.е.можело е да се очаква всеки момент да започне родова дейност, не е ясно как в този момент би се направил аборт, като той би бил реално предизвикано раждане!

Твърди се, че тези изводи на съда могат да се определят като „груб произвол” или като водещи до „отказ от правосъдие” в нарушение на чл.6 по смисъла на произнасянето на ЕСПЧ по делото Bochan v.Ukraine {GC},2015. Цитирана е практика на ЕСПЧ в този смисъл.

Сочи се, че изводът на съда за наличие на вина у ответника е 2 необоснован. Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът безусловно е приел заключенията на вещото лице по СМЕ. Твърди се, че липсва и извод на съда за наличие на причинно-следствена връзка между предишните състояния на ищцата и последиците от лечение.

По отношение на приетите от съда непредвидими вреди се твърди, ч е такива няма, а в посочената във въззивната жалба научна литература и гатлайни, има описани логични усложнения следващи се от извършената животоспасяваща операция, неизбежно следствие от тежката патология на ищцата, причинена от сложната й гинекологична история и картина, съзнателно причинена от самата нея - два аборта по желание и три ЦС.

Твърди се, че са неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд за наличие в съвкупност на комулативните елементи на фактическия състав на непозволено увреждане - противоправно деяние, вреда и причинно-следствена връзка. Твърди се, че ответникът е осъден въз основа на „теоретично възможни“ недоказани по делото факти, общи разсъждения на ВЛ във вреда на ответника, неверни твърдения, противоречащи на събраните по делото доказателства, заключения, игнориране на доказани факти, пристрастни предположения в полза на ищцата, без да се вземе под внимание нито един факт или обстоятелство пледиращо в полза на ответника.

По отношение на „конгломерата от конци“ , с косвено навеждащо сочене евентуална вина на ответника се твърди, че този извод на съда също е необоснован, и не намира опора в събраните по делото доказателства.

Направен е подробен анализ на мотивите на първоинстанционния съд и е заявено твърдение, че те са противоречиви, взаимно изключващи се, незаконосъобразни, обосновани с теоретични възможности, със субективно преднамерени твърдения на вещи лица, със свидетелски показания в нарушение на чл.172 ГПК, оборени от приетите достоверни доказателства по делото.

По отношение на приетата и кредитирана изцяло от съда Съдебнопсихиатричната експертиза се твърди, че е тенденциозна и невярна, а описаните психологични състояния на ищцата са изключени като послеродови психози без аргументи. Твърди се, че съдът е включил това заключение безкритично при определяне на неимуществените вреди, като ако бе събрал поисканото от ответника с отговора на исковата молба искане за установяване осъждана ли е била ищцата по чл.194, ал.1/ал.3 НК, би могъл да достигне до друга светлина върху личностната характеристика на ищцата.

По отношение на СМЕ се твърди, че заключението е недостоверно, противореиво, не е подкрепено нито с научни, нито с примери от добрата м е д и ц и н с к а практика, съдържа флагрантно неверни становища, противоречащи на нормативната уредба и съществуващите практически правила в родилната помощ, поради което СМЕ следва да се игнорира от кръга на достоверните доказателства и да не се кредитира от съда. В тази връзка въззивникът отново заявява възражение за нарушено право на справедлив процес - ефективно право на защита. Твърди отделно от това, че неизпълнението на националния съд като съд по ПЕС, служебно да провери дали приложимата вътрешноправна норма попада в приложното поле на ПЕС, 3 и ако да - ipso jure, служебно и винаги, да тълкува ВПН в съответствие с ПЕС, е скрепено с отговорността на държавата за вреди по чл.2б, чл.2в и чл.4 ЗОДОВ.

На следващо място се излагат твърдения, че в мотивите си съдът подробно се е позовал на института за Добра медицинска практика, цитирайки твърдения на експертите в своя подкрепа, но освен формалното позоваване на бланкетната норма на чл.81, ал.2,т.1 от 33, не е посочил нито едно конкретно нарушение, не е дал нито един пример за нарушаване на конкретно правило за добра медицинска практика в България, ЕС и САЩ наричана „Гатлайн“/Guydelaine/. Твърди се, че такива нарушения не сочи и вещото лице, на чието заключение съдът базира своите правни и фактически изводи.

Цитирана е практика на водещи европейски и САЩ клиники и институти в материята на раждане с Цезарово сечение.

По отношение на неимуществените вреди се твърди, че съдът ги е определил незаконосъобразно, при липса на предпоставките на фактическия състав на института непозволено увреждане, като освен това неправилно е изключил безспорното съпричиняване от ищцата в пълна степен на неблагоприятния резултат от раждането със спешно ЦС. Твърди се, че въведените от съда „непредвидими вреди“, дори не са посочени в хипотетична евентуалност. Твърди се, вредите - непълноценност, затруднения при правенето на секс, паник атаки, психологически дискомфорт и други описани състояния, са ирелевантни спрямо ответника поради липса на причинно-следствена връзка с действията на ответника, които доказано са своевременни, адекватни, прецизни и точно според изискванията на ситуацията, тъй като в противен случай не биха се оказали животоспасяващи, особено с овладяването на смъртоносния ДИК синдром.

Твърди се, че съдът неправилно е отхвърлил възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат чрез недобросъвестноно отношение на ищцата към себе си и проблемната си бременност, към своето и на бебето си здраве. Сочи се, че съзнателното забременяване за 5-ти път при обективните патологии на организма й, и животозастрашаващ риск за нея и бебето при вече две родени живи деца; безотговорното отношение към лечението й (неявяване на контролни прегледи, търсене на медицинска помощ само в изострени спешни състояния, противообществено поведение, затаяване и изопачаване на истината, бягство от болниците в Бургас и Стара Загора, неспазване правилата за контрол на бременността, които бяха посочени по-горе), са допринесли за настъпване на вредите и за техния обем.

Твърди се, че позоваването в този смисъл на решение № 255 от 18.03.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 985/2020 г., IV ГО, е несъотносимо и недопустимо при аргументиране отказа да признае компенсация между вреди и ползи. Изложени са съображения.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на решение, с което исковете се отхвърлят изцяло с всички законови последици по закон.

Претендират се разноски за двете инстанции.

4

С позоваване на чл.266, ал.3 ГПК са заявени искания по доказателствата, оставени без уважение от съда.

В законовия срок въззиваемата-ищец И. Я. Д. е депозирала отговор на въззивната жалба на ответника, с който я оспорва като неоснователна.

Твърди се, че голяма част от изложените в жалбата аргументи са ирелевантни, с извънпроцесуален характер, освен това са хаотични, на моменти без логическа връзка и в този смисъл - неубедителни. Твърди се, че цитираната наднационална правна уредба и решения на СЕС и CEO не намират приложение в процесния казус. Сочи се, че са неоснователни и напълно бланкетни въведените възражения на ответника за противоречие на така установеното от закона основание за безвиновна отговорност на възложителя с принципа на ефективната правна защита, закрепен в чл.47 от ХОПЕС, принципа на правовата държава, установен в чл.4, ал.1 от Конституцията на Република България, принципа на пропорционалност и с Правото на Европейския съюз. Твърди се, че установената от закона безвиновна отговорност на възложителя не е в противоречие с цитираните принципи, а обезпечава правото на пострадалия от непозволено увреждане да получи дължимото му обезщетение, без да накърнява трайно правната сфера на ангажирания възложител, който има установено от закона право на иск за изплатеното обезщетение срещу виновния причинител на вредите.