Определение № 771 от 15.12.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 771 гр. С., 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20252200500478 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по жалба против Определение № 3614 от 29.09.2025 г., постановено по гр. дело № 1026/2025г. с което е отхвърлена като неоснователна молба вх. № 16319/2025 година по входящия регистър на РС С., подадена от „М.“ АД, ЕИК: ...... за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че ответникът дава повод за завеждане на дело, а чрез поведението си обосновава и правния интерес от предявения отрицателен установителен иск за вземането тогава, когато ответникът като кредитор е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме. В случая по делото липсвали данни кредиторът да е предприел действия по принудително изпълнение, да е упражнил извънсъдебна принуда по отношение на ищеца или по друг начин да е дал повод за предявяването на иска. В настоящия случай, не счита, че между страните е спорно или пък се установява „М.“ АД с поведението си да е дало повод за завеждането на иска, с оглед което и претенцията на ищеца за присъждане на разноски, в т.ч. и на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАДв. не следва да бъде уважавана. Наред с признанието, „М.“ АД е възстановило по посочената в исковата молба банкова сметка претендираните 1 суми в пълен размер. При предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на платена сума при изначална липса на основание, ако преди завеждане на делото, ищецът не е поканил ответника да му заплати претендираната сума, последният не е дължал обезщетение за забава, поради което не е дал с извънпроцесуалното си поведение и повод за завеждане на делото. На следващо място, в хипотеза на претендирано адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА се предоставя безплатна правна помощ, а ДДС съгласно чл. 2 т.1 от ЗДДС се начислява само за възмездни сделки. С оглед на което, предвид характера на адвокатското възнаграждение претендирано на основание чл. 38 ЗА винаги следва да е без ДДС. Излага аргументация.

Подаден е писмен отговор на частната жалба, в който се твърди, че е неоснователна. Макар към момента на предявяване на иска да не са били налице висящи претенции от страна на ответника, съществено е обстоятелството, че договорът вече е бил изцяло изпълнен от страна на ищеца, включително чрез заплащане на суми, за които впоследствие е установено, че са получени от дружеството без правно основание, поради нищожността на самия договор. Ответното дружество умишлено не се е свързало с ищеца, не е признало, че задържането на сумите е лишено от правно основание, нито е предприело действия за доброволно възстановяване на платеното. С това поведение то е дало повод за завеждане на иска, тъй като ищецът не е имал друг разумен способ да защити правата си, освен чрез водене на съдебно производство. За въпросът следва ли да се присъди ДДС върху адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА е отправено преюдициално запитване до СЕС, като е образувано дело C - 744/23г., като по същото има вече постановено Решение, в което се приема, че не се касае за безвъзмездна услуга и следва да се начисли ДДС.

За да постанови определението, районният съд е препратил към съображенията изложени в решението, а именно, че по правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и като се имало предвид, че ответникът е дал повод за завеждане на делото с неплащането на исковата сума, а е сторил това едва в хода на съдебното производство, съдът го осъдил да заплати на ищеца направените разноски по делото за заплатена държавна такса и такса за възпроизвеждане на исковата молба в размер на 51 лева. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. Р. Н. Р. по посочена допълнително банкова сметка присъдил адвокатско възнаграждение за оказана 2 безплатна правна помощ на ищеца, намалено до размер на 240,00 лева с включено ДДС.

ВКС е приел, че в чл. 78, ал. 4 ГПК е предвидено право на ответника на разноски и при прекратяване на делото. При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т. ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В случаите на отказ от иска, обаче, което процесуално действие е предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяването му независещи от него, а от ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът. Този извод се налага по аргумент, изведен от чл. 78, ал. 2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, необходимостта от съдебна намеса по което отпада с погасяване от него на задължението, предмет на търсената с иска защита. Преценката в тази насока се основава само на предприетото от ответника действие, индициращо отпадане на задължението, а тя не представлява изследване на отношенията между страните по съществото на спора. В случая е безспорно, че ответникът е дал повод за завеждане на делото с неплащането на исковата сума, а е сторил това едва в хода на съдебното производство.

По отношение на второто възражение СЕС приема, че „член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер“. Адвокатът, който е регистриран по българския Закон за ДДС, трябва да се счита за данъчнозадължено лице по смисъла на директивата, като в този контекст е без значение, че възнаграждението му е било присъдено за лице, на което той е предоставил безплатна правна помощ.

Поради това правилно е прието, че определеният от съда размер на 3 дължимото адвокатско възнаграждение по делото в размер на 240 лв. по предявения иск срещу ответника е справедлив и достатъчен, обоснован с оглед на всички изложени обстоятелства, като от една страна не накърнява авторитета на адвокатската професия, а от друга страна не толерира недобросъвестното упражняване на процесуални прави и не води до неоснователно обогатяване.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 и чл.248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба против Определение № 3614 от 29.09.2025 г., постановено по гр. дело № 1026/2025г. с което е отхвърлена като неоснователна молба вх. № 16319/2025 година по входящия регистър на РС С., подадена от „М.“ АД, ЕИК: ...... за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 771 гр. С., 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20252200500478 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по жалба против Определение № 3614 от 29.09.2025 г., постановено по гр. дело № 1026/2025г. с което е отхвърлена като неоснователна молба вх. № 16319/2025 година по входящия регистър на РС С., подадена от „М.“ АД, ЕИК: ...... за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че ответникът дава повод за завеждане на дело, а чрез поведението си обосновава и правния интерес от предявения отрицателен установителен иск за вземането тогава, когато ответникът като кредитор е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме. В случая по делото липсвали данни кредиторът да е предприел действия по принудително изпълнение, да е упражнил извънсъдебна принуда по отношение на ищеца или по друг начин да е дал повод за предявяването на иска. В настоящия случай, не счита, че между страните е спорно или пък се установява „М.“ АД с поведението си да е дало повод за завеждането на иска, с оглед което и претенцията на ищеца за присъждане на разноски, в т.ч. и на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАДв. не следва да бъде уважавана. Наред с признанието, „М.“ АД е възстановило по посочената в исковата молба банкова сметка претендираните 1 суми в пълен размер. При предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на платена сума при изначална липса на основание, ако преди завеждане на делото, ищецът не е поканил ответника да му заплати претендираната сума, последният не е дължал обезщетение за забава, поради което не е дал с извънпроцесуалното си поведение и повод за завеждане на делото. На следващо място, в хипотеза на претендирано адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА се предоставя безплатна правна помощ, а ДДС съгласно чл. 2 т.1 от ЗДДС се начислява само за възмездни сделки. С оглед на което, предвид характера на адвокатското възнаграждение претендирано на основание чл. 38 ЗА винаги следва да е без ДДС. Излага аргументация.

Подаден е писмен отговор на частната жалба, в който се твърди, че е неоснователна. Макар към момента на предявяване на иска да не са били налице висящи претенции от страна на ответника, съществено е обстоятелството, че договорът вече е бил изцяло изпълнен от страна на ищеца, включително чрез заплащане на суми, за които впоследствие е установено, че са получени от дружеството без правно основание, поради нищожността на самия договор. Ответното дружество умишлено не се е свързало с ищеца, не е признало, че задържането на сумите е лишено от правно основание, нито е предприело действия за доброволно възстановяване на платеното. С това поведение то е дало повод за завеждане на иска, тъй като ищецът не е имал друг разумен способ да защити правата си, освен чрез водене на съдебно производство. За въпросът следва ли да се присъди ДДС върху адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА е отправено преюдициално запитване до СЕС, като е образувано дело C - 744/23г., като по същото има вече постановено Решение, в което се приема, че не се касае за безвъзмездна услуга и следва да се начисли ДДС.

За да постанови определението, районният съд е препратил към съображенията изложени в решението, а именно, че по правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и като се имало предвид, че ответникът е дал повод за завеждане на делото с неплащането на исковата сума, а е сторил това едва в хода на съдебното производство, съдът го осъдил да заплати на ищеца направените разноски по делото за заплатена държавна такса и такса за възпроизвеждане на исковата молба в размер на 51 лева. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. Р. Н. Р. по посочена допълнително банкова сметка присъдил адвокатско възнаграждение за оказана 2 безплатна правна помощ на ищеца, намалено до размер на 240,00 лева с включено ДДС.

ВКС е приел, че в чл. 78, ал. 4 ГПК е предвидено право на ответника на разноски и при прекратяване на делото. При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т. ч. и тези на ответника, се възлагат на ищеца. В случаите на отказ от иска, обаче, което процесуално действие е предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяването му независещи от него, а от ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е ответникът. Този извод се налага по аргумент, изведен от чл. 78, ал. 2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, необходимостта от съдебна намеса по което отпада с погасяване от него на задължението, предмет на търсената с иска защита. Преценката в тази насока се основава само на предприетото от ответника действие, индициращо отпадане на задължението, а тя не представлява изследване на отношенията между страните по съществото на спора. В случая е безспорно, че ответникът е дал повод за завеждане на делото с неплащането на исковата сума, а е сторил това едва в хода на съдебното производство.