Решение № 260084 от 16.09.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260084

16.09.2020г., град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД - VI-ти граждански състав

На 18.08.2020г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

Секретар:

Елена Димова като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова в.гр.дело № 247 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.Д.Ч., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адвокат Р.Д., срещу Решение № 3300 от 05.08.2019 г., постановено по гр.дело № 18244 по описа на ПРС за 2017 г., в следните части, с които: уважава предявеният от Н.Р.Ч.,

ЕГН: ********** против М.Д.Ч. ЕГН: **********, иск за промяна в постановените с Решение на ПРС №2216/24

06 2016 г. по гр.д.№12829/2015г. по описа на ПРС, 5 бр състав мерки, относно упражняването на родителските права спрямо детето Н. Н. Ч. ЕГН: ********** като се предоставя занапред упражняването на родителските права на бащата Н.Р.Ч. и се определя местоживеене на детето при бащата. определя следния режим за лични контакти между майката М.Д.Ч. ЕГН: ********** и детето Н. Н. Ч. ЕГН: ********** , както следва -всяка първа и трета седмица от месеца, от 18 ч. в петък до 18 ч. в неделя, с преспиване в дома на майката, във вторник и четвъртък на всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 18 до 20 часа, 2 пъти по 15 дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на бащата, първата половина на зимната ваканция на детето всяка четна година и втората половина на зимната ваканция на детето всяка нечетна година, по три дни за великденските празници на всяка нечетна година, за рождения и имения ден на майката и за рождения и имения ден на детето – за по 2 часа. осъжда

М.Д.Ч. ЕГН: **********, да заплаща на сина си - Н. Н. Ч. ЕГН: **********, чрез неговия баща и законен представител Н.Р.Ч., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 140лв / сто и четиридесет лева /, начиная от влизане в сила на съдебното решение, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, от падежа до окончателното йизплащане. прекратява издръжката, която Н.Р.Ч., ЕГН: ********** дължи на сина си Н. Н. Ч. ЕГН: **********, определена с Решение на ПРС №2216/24.06.2016 г. по гр.д.№12829/2015г . по описа на ПРС, 5 бр. състав. осъжда

М.Д.Ч. ЕГН: ********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 241,60 лв. представляваща държавни такси за производството.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, постановяването му в нарушение на материалния и на процесуалния закон, както и за неправилна преценка на доказателствения материал по делото. Оспорва се социалния доклад на ОЗД – Варна и се настоява, че майката е грижовен родител, който има готовност и необходимите качества да се грижи за детето, за което се позовава на показанията на св.М., както и на обстоятелството, че бащата е предоставил детето на майката за един по-продължителен период от време, включително когато същото е било болно. Настоява се, че въпреки установеното психично заболяване на майката, уточнено като „п. ш.“, същата е критична към своето заболяване, провежда ежемесечна терапия с лекуващия я психиатър д-р Г. Позовава се на показанията на св.доктор Г., според които състоянието на М.Ч. към момента е добро, същата провежда необходимата терапия, посещава редовно психиатъра са, спокойна е, с подредено поведение и е годна да се грижи за себе си и за малолетното си дете. Позовава се и на приетото по делото заключение на КСППЕ, според което ако ответницата приема поддържащата й терапия, е възможно да настъпи подобрение на ремисия с добра трудова и социална адаптация. Иска се отмяна на обжалваната част на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Н.Р.Ч., ЕГН: **********, чрез адвокат А.П.,с който жалбата се оспорва като неоснователна. Взема се становище по конкретните оплаквания и се излагат доводи за тяхната неоснователност. Излагат се съображения, които обосновават правилността и законосъобразността на първоинстанционното решение. Моли се за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските по делото.

Първоинстанционното решение не се обжалва в частта, с която искът за издръжка е отхвърлен за разликата над 140 лева до претендирания такъв от 150 лева месечно, в която част решението е влязло в сила.

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.

12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Въззивната жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

На основание чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, както и по допустимостта му – в обжалваната му част, като по отношение на неговата правилност, въззивната инстанция не е ограничена от посоченото в жалбата съгласно постановеното по т.1 на Тълкувателно решение № 1/ 9.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК, предвид че се касае за производство по промяна упражняването на родителските права по отглеждане и възпитаване на детето, личните отношения между детето и родителите и издръжката, в което съдът следи за интереса на детето.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да се пристъпи към проверка на неговата правилност в рамките на оплакванията в жалбата и при служебна преценка за това дали не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми и/или съществени процесуални нарушения, съобразно указанията в Тълкувателно решение № 1/ 9.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК.

По делото от фактическа страна е установено, че страните са родители на малолетното дете Н. Н. Ч., родено на *** г. Със съдебно решение № 2216/24.06.

2016г., постановено по бр.д.

№12829/2015г по описа на ПРС, 5 бр.с., упражняването на родителските права по отношение на детето Н. Н. Ч. са предоставени на майката, определен е режим на лични отношения на бащата с детето и последният е осъден да заплаща месечна издръжка на детето.

Бащата

Н.Р.Ч. е сезирал районният съд с иск с правно основание чл.59 ал.9 СК за промяна упражняването на родителските права спрямо малолетното на страните дете, с искане да бъдат предоставени на него, да се определи режим на лични отношения между майката и детето, посочен в исковата молба, както и майката да заплаща издръжка за детето в размер на 150 лева месечно, считано от влизане на решението в сила.

В исковата молба ищецът твърди, че са налице основания за промяна на родителя, който да упражнява родителските права по отношение на малолетното дете. Твърди, че от средата на лятото на 2017 година, поведението на ответницата рязко се е променило, изпадала в странни състояния и настроения, не отговаряла на телефона, не отваряла вратата при посещенията на ищеца, не излизала от дома си и не позволявала на детето също да излиза. Ответницата напуснала дома с детето и същите не могли да бъдат намерени. По сигнал на майката на ответницата до РП Пловдив била инициирана процедура по принудително лечение на ответницата, образувано било ч.н.д.№ 5311/2017 г. по описа на ПРС, ответницата не се била явила на проведените в производството три съдебни заседания и не могла да бъде открита. До началото на лятото детето посещавало детска градина, в момента не посещавало, но продължавало да бъде записано. Ищецът твърди, че ползва жилище, в което детето е отглеждано от раждането му до прекратяване на брака между страните, средата му е позната и не е необходимо ново адаптиране. В грижите за детето ще бъде подпомаган от роднините си. Посочва, че има постоянна работа и доходи, желание и възможности за отглеждането на детето. Намира, че след първоначалното определяне на предоставяне упражняването на родителските права на майката, обстоятелствата съществено са се променили, тъй като условията за отглеждането на детето при майката са се влошили, с оглед промяната в здравословното й състояние, което не позволява пълноценното отглеждане на детето в нормални условия и подходящи режим и начин на живот, както и че майката създава пречки за осъществяването на режима за лични контакти между бащата и детето.

В срока по чл.131 от ГПК майката М.Д.Ч. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба като неоснователна с искане да се остави без уважение. Оспорва твърдените от ищеца факти и обстоятелства. Намира за ирелевантна оценката на ищеца за здравословното състояние на ответницата, както и намира, че от представените писмени доказателства се опровергава твърдението, че е психически лабилна. Твърди, че от влизане в сила на решението по брачния иск - 26.07.2016 г. до предявяване на иска по настоящото дело на 16.11.2017 г. е минал изключително кратък период от време, през който не е налице промяна на взетите от съда мерки. С допълнително подаден отговор на исковата молба в срока по 131 от ГПК, оспорва предявения иск по чл.59 ал.9 СК. Възразява срещу твърдението, че е препятствала режима на лични контакти. Твърди, че през август 2017 год. ищецът е бил на море с детето, след което детето не се чувствало добре. В края на месец август 2017год. майката и детето отишли на море, като от смяната на климата се почувствало подобрение в здравословното състояние на детето, затова ответницата решила да остане по -дълго време и съобщила на бащата, че като се върнат в Пловдив, отново ще може да види детето. Заедно с детето посещавали различни културни мероприятия аквапарк, кино, детски центрове, планетариума, с ищеца се чували всеки ден по телефона. През това време ищецът потърсил съдействие от ОЗД, като дал неточна информация, че ответницата не отваря вратата, с цел да я компрометира. Твърди, че майка й е подала молба до Районна прокуратура Пловдив за настаняване на ответницата за лечение след съвет на служителите на ОЗД и уверение, че детето ще остане при нея. Твърди, че здравословните й проблеми се дължат на непрестанния физически и психически тормоз, на който са подложени тя и детето от страна на ищеца. Детето било предадено на ищеца на 23.01.2018 год. в гр. Варна, още докато спели, от тогава ищецът не позволявал срещи на детето с майката, нито с роднините по майчина линия. Твърди, че от тогава до сега-месец май 2018 г. не е виждала детето си. Детето обичало майката, всички преки грижи за детето от раждането му били полагани от майката. Твърди се, че ищецът иска да отдели детето от майката и да го отчужди от нея, воден от желанието да я злепостави и компрометира. Позовава се на две ограничителни заповеди по ЗЗДН на бащата и сочи, че детето се страхува от бащата, тъй като е ставало свидетел на обиди и посегателства от страна на бащата към майката, като също е било потърпевшо в някои случаи. Посочва, че се чувства добре, адекватна и спокойна, има възможност и желание да се грижи за детето, има работа и постоянни доходи, има жилище, в което има прекрасни условия за отглеждането на детето. Оспорва възможността на ищеца да полага всички необходими грижи за детето. Моли за отхвърляне на предявения иск.

С обжалваното решение районният съд е приел, че обстоятелствата, при които първоначално е било определено предоставянето на родителските права, режим на контакти и издръжка са променени, поради което е предоставил на бащата упражняването на родителските права, определил е режим на лични отношения на майката с детето, както и е постановил майката да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 140 лв., начиная от влизане в сила на решението. За да обоснова този извод съдът е приел, че е налице влошаване на положението на детето при майката, тъй като детето е поставено в риск, вследствие на психичното заболяване на майката, като промяната е трайна, продължава един значителен период от време и нарушава правата на детето.

Разпечатката съдържа 35 от 122 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf764449-200f-4cc0-bd13-983219be4368