Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 679 от 17.03.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1727/2025
Вид
Решение № 679
Подписан
17.03.2026
В сила
07.04.2026
Състав
ИВЕЛИНА ЛЕНКОВА МАВРОДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. Бургас, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20252120101727 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Сити Кеш” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от ****, против А. П. А. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ****, с която се претендира установяването дължимостта на част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3461/10.10.2024 г. по ч.гр.д. № 6695/2024 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 417 лева, представляваща дължима главница по сключен между страните договор за паричен заем № 687146 от 02.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението на 02.10.2024 г. до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.

Основанията за длъжимост на търсените суми се основават на твърдения за наличието на договорно правоотношение между страните по сключения между тях договор по електронен път, с който бил предоставен паричен заем в размер на 1 000 лева, като се претендира установяване на част от главницата в заявения размер от 417 лв., която останала неплатена и била дължима съобразно уговорките, като бил настъпил падежа за плащането й.

1

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който на първо място се оспорва сключването на процесния договор с ответника.

Евентуално се излага, че договорът би бил недействителен, поради което и би могло да се търси само чистата стойност по кредита съгласно чл. 23 и чл. 21, ал. 1 от ЗПК, във връзка с което се извършва подробен анализ на клаузите му, като се обоснова извод за нищожността им. Излага се също така, че освен търсената главница, ищецът претендирал от ответника още и разлика от 3 185. 01 лв., за заплащането на която бил подложен на телефонен тормоз с искания за нейното заплащане. Освен това всички техни плащания били отнесени към несъществуващи задължения. Вследствие на всичко това ответникът бил стресиран в продължение на дълго време, по повод на което и търси заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 1 500 лв., заявени на договорно основание, а при условията на евентуалност на деликтно, във връзка с което се депозира и възражение за прихващане. С уточнителната си молба ищецът посочва, че същите са следствие на поведението на служители на ответното дружество или на лица, на които то е възложило това, които чрез телефонни обаждания, с посещения и завишени претенции в сайта, които непрекъснато растели, предизвикали у ответника силен стрес, като имал проблеми със съня, като това датирало от юни 2022 г. и продължавало и към настоящия момент.

Също търси присъждане на направените по делото разноски.

Правното основание на предявеният иск е чл. 422 от ГПК, на заявеното възражение за прихващане е чл. 82 от ЗЗД, а при условията на евентуалност чл. 49 от ЗЗД.

В съдебно заседание на 23.10.2025 г. е оттеглено заявеното от ответника възражение за прихващане, като направеното оттегляне е прието.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Длъжникът е депозирал в законоустановения срок възражение срещу заповедта, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство, с който се претендира установяване на част от главницата в размер на 417 лв. ведно с лихната.

Съгласно представения договор ответникът и „Сити Кеш” ООД са сключили договор за паричен заем кредирект № 687146 на 02.06.2022 г., съгласно който 2 ответникът е получил паричен заем в размер на 1 000 лв. Същият подлежи на връщане в срок 02.06.2023 г. на 12 месечни вноски – 3 по 33. 38 лв. и 9 по 130.46 лв.

Уговорения ГПР е в размер на 48. 12 %, при ФГЛП от 40.05 %. Общият размер на плащанията по договора за главницата и договорната лихва възлиза на 1 274. 28 лв.

Ищецът твърди, че договорът е сключен от разстояние по ел. път по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние чрез платформата на дружеството https://credirect.bg/. Ответникът оспорва сключването на договора.

От изпълнената съдебносчетоводна експертиза, заключенията по която съдът изцяло кредитира като обективно изготвени от лице с нужните специални знания и след надлежни справки, се установява, че съгласно разписка № 2000000305169869 от 02.06.2022 г. е наредена за плащане сумата от 1 000 лв. по процесния договор от „Сити Кеш“ ООД в полза на ответника чрез системата на ePay.bg към Easy Pay, като сумата е получена лично от ответника чрез системата на Изипей на 02.06.2022 г. След това са извършени погасителни плащания по процесния договор в полза на кредитора в общ размер на 583 лв. От тях 143 лв. са наредени лично от ответника на каса на Изипей АД, находящ се в м-н Билла Трапезица. Останалите извършени плащания са направени в брой на каса в офис Бургас-Изгрев на Сити Кеш ООД, за което са издадени следните приходни касови ордери: ПКО № 2957006 от 30.01.2023 г. за 140 лв., приети от Д.Я.И., м.е.; ПКО № 2957008 от 27.02.2023 г. за 150 лв., приети от Д.Я.И., м.е.; ПКО № 2957011 от 29.03.2023 г. за 150 лв., приети от В.И.Н., офис м.. В приходните касови ордери липсват подписи на предал и приел.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: наличието на валидно договорно отношение между ответницата и „Сити Кеш“ ООД по сключен между тях договор за предоставяне на заем, изпълнение на задълженията на кредитора по него т.е. предоставянето на ответника на сумата от 1 000 лева, както и момента и начина, по който това е сторено, дължимостта на търсените от ответника суми, съгласно договора, ведно с техния размер. В тази връзка се установява, че сумата от 1 000 лв. е била предоставена на ответника чрез Изипей и усвоена от него, при което направените оспорвания във връзка с липсата на облигационна връзка между страните се опровергават. Напротив установява се изпълнението на задължението на ищеца за предоставянето на уговорения паричен заем. Наред с това се установяват и извършени погасителни плащания от страна на ответника за погасяване на задължението му в размер на 583 лв. Предвид наличието на потребителската защита, за която съдът следи служебно, заповедният съд е отхвърлил заявлението досежно другите претендиране суми от заявителя – договорна лихва и 3 мораторна такава, като изложените доводи за недействителност на договора се споделят и от настоящия съдебен състав. При това обаче дори и договорът за потребителски кредит да е недействителен съгласно ЗЗП, то отново съгласно закона се дължи връщане само на чистата стойност на кредита т.е. в случая на сумата от 1 000 лв. Вече са платени 583 лв., при което оставащата дължима главница от 417 лв. съответства на заявената такава, при което иска като основателен следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане.

При този изход на спора и по разноските:

Дължими са част от направените разноските в заповедното производство в размер на 29. 19 лв., съобразно уважената част от исковете, които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.

Основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по настоящото делото разноски и следва да се осъди ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да му заплати сумата от 225 лв. за направените по делото разноски за заплатена държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 200 лв.

Или общата дължима сума за разноските възлиза на 254. 19 лв. с равностойност от 129. 97 евро.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено, че А. П. А. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ****, дължи на „Сити Кеш” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от ****, част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3461/10.10.2024 г. по ч.гр.д. № 6695/2024 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 417 лева с равностойност от 213. 21 евро, представляваща дължима главница по сключен между страните договор за паричен заем № 687146 от 02.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението на 02.10.2024 г. до окончателното й изплащане.

Осъжда А. П. А. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ****, да заплати на „Сити Кеш” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от ****, сумата от 254. 19 лв. с равностойност от 129. 97 € /сто двадесет и девет евро и деветдесет и седем евроцента/ за направените по делото разноски, от които 29. 19 лв. по ч.гр.д. № 6695/2024 г. и 225 лв. за настоящото гр.д. № 4

1727/2025 г., двете по описа на БРС.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5