Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260021 от 17.02.2022, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Гражданско дело 1360/2020
Вид
Решение № 260021
Подписан
17.02.2022
В сила
17.02.2022
Състав
АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА МИРОНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 142 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

№

Гр. Лом, 17.02.2022 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1360 по описа за 2020 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове от А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК

*********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. В. Г., САК, срещу Д.С.Б., ЕГН ********** ***, за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл.

410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ твърди, че между него – с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД и ответника, са били сключени индивидуални договора за мобилни услуги, въведени в системата на оператора по общ индивидуален потребителски номер, като са издавани общи фактури.

Издадени са месечни фактури за периода 09.03.2015 – 08.08.2015 год., които не са заплатени. Договорите са прекратени предсрочно по вина на абоната и е начислена неустойка.

За това ищецът подал заявление по чл. 410 издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея.

Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на 596,43 лв., от които:

- 138,51 лв. главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договори за далекосъобщителни услуги № М4518610/06.04.2015 год., - 457,92 лв. – неустойка за предсрочно погасяване на договор за далекосъобщителни услуги,

- 35,90 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 30.05.2015 год. до 18.12.2017 год.

Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

Предвид процесуалното му поведение, съдът е приел, че между страните са няма спорни фактически твърдения.

Приложено е ч.гр.д. № 296/2018 год. на РС – Лом, видно от което по Заявление на ищеца и в негова полза е издадена Заповед № 195 от 19.02.2018 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за сумата от 632,33 лв., от които: 596,43 лв. главница, представляваща: 138,51 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги, в т.ч. разговори, данни, съобщения, абонаментни такси, лизингови вноски, пакетни минути и др., дължими по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № М4518610/06.04.2015 год., 457,92 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както и 35,90 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху първата главница за периода 30.05.2015 – 18.12.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на заявлението – 09.01.2018 год., до окончателното изплащане.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК и съдът с Разпореждане № 2995/11.05.2020 г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 21.08.2020г.

Искът по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от п.клеймо).

Предявеният иск е допустим.

Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.

Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.

Ищецът не се представлява. В писмено становище поддържа предявения иск.

Моли да бъде постановено неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира да им бъдат присъдени направените в исковото и заповедното производство разноски.

Ответникът, редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът намира, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 28.09.2020 год., с оглед упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са получени от него на 25.01.2021 год., чрез лице от семейството – Богомил С.Б., брат, със задължение да предаде и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 08.06.2021 г. по чл. 140 ГПК, връчено при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК, на страната са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният иск се явява вероятно основателен.

На основание горното, съдът намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал.

1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като главният иск да бъде уважен в предявения размер.

Предвид уважаването на главния иск, не се дължи произнасяне по евентуалния.

Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за тази инстанция. Списък по чл. 80 ГПК се представя, обективиран в становището от 31.08.2021 год. От доказателствата по делото се установява, че разноските, сторени от ищеца са в общ размер на 460 лв., от които 205 лв. по исковото и 255 лв. по заповедното производство.

Мотивиран от горните съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът

Р Е

Ш И :

ПРИЕМА

ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.С.Б.,

ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, СУМАТА от 632,33 лв. (шестстотин тридесет и два лева, 33 ст.), от които: 596,43 лв. главница, представляваща: 138,51 лв. незаплатени далекосъобщителни услуги, в т.ч. разговори, данни, съобщения, абонаментни такси, лизингови вноски, пакетни минути и др., дължими по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № М4518610/06.04.2015 год., 457,92 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както и 35,90 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху първата главница за периода 30.05.2015 – 18.12.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на заявлението – 09.01.2018 год., до окончателното изплащане, които са предмет на издадената Заповед № 195 от 19.02.2018 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 296/2018 год. на РС – Лом.

ОСЪЖДА

Д.С.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр.

София, деловодни разноски в размер на 460 лв. (четиристотин и шестдесет лв., 00 ст.).

Решението не подлежи на обжалване.

Районен съдия: