Решение № 345 от 31.10.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. П., 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20241230100826 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.

Образувано е по молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника юриск. Е. С. К., срещу М. И. Ц., ЕГН: **********, с адрес с. Б., общ. П., ул.

„Х.“ № 2.

Твърди се в исковата молба, че на 06.10.2021 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и М. И. Ц. е сключен Договор за потребителски кредит № 40006092959, съгласно който дружеството, в качеството си на кредитодател, е предоставило на ответната страна, като кредитополучател, паричен кредит от 4 200 лева, със срок на кредита от 36 месеца, при годишен процент на разходите 48,60 % и годишен лихвен процент 41,00 %, както и пакет от допълнителни услуги. Релевира се, че ищцовото дружество е изправна страна по договора, което изпълнява точно и в срок задълженията си по кредитната сделка - извършва преводи по поисканите рефинансирания по предходни договори, сключени между страните, а остатъкът от сумата по договора, в размер на 1675,14 лева, е преведена чрез паричен превод по посочената в договора банкова сметка на 06.10.2021 г., така както е уговорения между страните начин за получаване на заема. Кредитополучателят поема задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от договора.

Посочва се, че общата сума на направените от страна на кредитополучателя плащания по процесния договор е в размер на 3520,21 лева, с която е погасена сума в размер 1 на 2842,94 лева, съгласно задължението по погасителен план. В общата сума на получените плащанията са включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план в размер на 62,02 лв., на основание т.12.1 от ОУ към договора. По този начин общо дължимта сума по кредита, без допълнителни услуги Фаст и Флески, е в размер на 6799,11 лв., с оглед обявената предсрочна изискуемост на кредита на 31.05.2023 г. Твърди се, че изваждайки от общо дължимата сума заплатеното по погасителен план в размер на 2842,94 лева, се получава претендираната в настоящото производство сума в общ размер на 3 956,17 лева.

Направено е уточнение, че по клаузите съдържащи се в раздел VI „Параметри“ от договор за потребителски кредит, предвиждащи заплащането на възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и Флески, са били заплатени 767,54 лв., която сума е била прихваната и отнесена към договорното възнаграждение, като след извършеното прихващане главницата е в размер на 3503,13 лева, а договорното възнаграждение е в размер на 453,04 лева.

Изложено е, че поради неизпълнение от страна на длъжника на поетите договорни задължения, след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.

12.3 от Общите условия към договора, последният е прекратен едностранно от кредитора, а задълженията по него са обявени за предсрочно изискуеми на 31.05.2023 г., за което длъжникът е уведомен чрез уведомително писмо на посочен от него адрес. След обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор е начислено обезщетение за забава, което към датата на подаване на исковата молба е в размер на 565,25 лева.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника М. И. Ц., ЕГН: **********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 40006092959, сключен на 06.10.2021 година за следните суми: главница в размер на 3503,13 лева и Договорно възнаграждение в размер на 453,04 лева, дължимо за периода от 15.12.2022 г. до 31.05.2023 г. – дата на предсрочната изискуемост, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането

Прави се искане за присъждане на сторените разноски по настоящото исково производство, както и по заповедното такова.

С нарочна молба по чл. 233 ГПК от ищцовото дружество, съдът с Определение № 614 от 12.07.2024 г. е обезсилил Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 206 от 29.02.2024 г. по ч.гр.д. № 342/2024 г. на Районен съд – гр. П., в частта й, в която се претендира заплащане на сумата от 86,08 /осемдесет и шест лева и осем стотинки/ лева, представляваща законна лихва за периода от 31.05.2023 г. /дата на предсрочната изискуемост/ до 27.02.2024 г.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от процесуалния представител на ответната страна, с който се изразява становище за допустимост, но 2 неоснователност и недоказаност на предявените искове. Ответната страна релевира, че сключеният между страните договор е нищожен на основание конкретно посочени правни разпоредби – чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като в същия не са посочени изрично и изчерпателно всички разходи, които следва да се понесат от кредитополучателя по процесния договор, както и кои разходи са включени в годишния процент на разходите по договора. Навежда, че с предвиждането на заплащане на допълнителни услуги по договора се заобикаля императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и че невключването на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, в резултат на което посочения в договора ГПР не съответства на действително приложения от кредитора, представлява заблуждаваща търговска практика. Твърди, че с оглед нищожността на договора за кредит, сключен между страните, ответната страна дължи единствено чистата стойност от кредита, от която следва да се приспаднат извършените от кредитополучателя плащания в размер на 3520,21 лева, като искът на ищеца следва да бъде уважен за сумата от 679,79 лева. Моли за отхвърляне на исковите претенции, като неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски по заповедното и исковото производства. Претендира присъждане на разноски, както в заповедното, така и в настоящото исково производство.

В проведеното съдебно заседание страните, не се явяват и представляват. От процесуалните представители на страните са депозирани молби, с които поддържат, респ. молят да бъдат отхвърлени предявените искове.

В хода на производството по делото са ангажирани писмени доказателства.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства , приема за установено следното от фактическа страна:

От представените писмени документи - Договор за потребителски кредит от 06.10.2021 г., декларация, ОУ и погасителен план към него, стандартен европейски формуляр; искане за отпускане на кредит; анекси от 21.12.2021 г. и 30.09.2022 г. е видно, че на 06.10.2021 г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ищеца на ответника на сума от 4 200 лв. за срок от 36 м., платима на вноски от по 204,52 лв. при ГЛП 41 %, ГПР - 48,60 %, възнаграждение за допълнителни услуги -1050 лв. за услуга „Фаст“ и 1932 лв. за услуга „Флекси“. Общото задължение е 10 344,78 лв. платимо на вноски от по 287,36 лв. Периодът на погасяване е ОТ 15.11.2021 г. до 15.10.2024 г., като с Анекс № 2 от 30.09.2022 г. срокът е продължен до 15.02.2025 г.

От приложеното ч. гр. д. № 342/2024 г. на РС – П. е видно, че за претендираните суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, на основание настъпила предсрочна изискуемост на вземането от 29.02.2024 г., срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед депозираното възражение по предхождащото заповедно производство, съдът намира, че предявения установителен иск е процесуално допустим за разглеждане по настоящия ред.

Уважаването на иска е обусловено от възникване на облигационно отношение между страните пораждащо заплащане на притендираните задължения от ищеца, настъпване на тяхната изискуемост и липса на осъществено плащане.

С оглед отправените становища от страните и възражения на ответника, съдът намира, че не е налице спор относно сключването на договора и поетите с него задължения от страните.

Спорът се състои в действителността на клаузите от договора съобразно разпоредбите на ЗПК.

Доколкото се касае за договор за потребителски кредит съдът намира, че клаузите на същия следва да съответстват на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Те налагат договорът да бъде в писмена форма, формулиран по ясен и разбираем начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт на текста, не по-малък от 12, като не се предвижда заплащане на допълнителни вземания извън договорените такива и възможност за едностранно изменение на клаузите, както и заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В същият следва да е отбелязан лихвения процент и условията за прилагането 3 му, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В настоящия случай макар в договора да е записан годишен лихвен процент от 41 %, липсва посочване на условията за прилагането му, върху каква база се начислява, какъв е общия размер на лихвата и каква част от погасителната вноска касае задължението за лихва.

Следователно, не е ясно как е разпределен лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение е дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка, при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксирания размер Ето защо, съдът намира, че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.

По отношение годишния процент на разходите съдът намира, че същият следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. По делото не се твърди и не се установява възнаграждението за допълнителни услуги да е включено в ГПР, поради което е налице нарушение на ЗПК, тъй като се касае само за формално отразяване в документа на абсолютни стойности за лихвения процент по заема и ГПР, без да е отразена ясно и разписана точно методиката на формиране годишния процент на разходите по кредита и как е достигнато до посоченият такъв. Следва да се има предвид, че ЗПК налага годишният процент на разходите да изразява общите разходи на потребителя по кредита настоящи или бъдещи: лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. В случая непредвиждането на разхода за допълнителна услуга, навежда скрито оскъпяване на кредита. С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Съобразно с това и разпоредбата на чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, и той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Това е достатъчно основание да се приеме, че кредитополучателят дължи връщане само на главницата от 4 200 лв.