Определение № 154 от 08.02.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 154 гр. София , 08.02.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Джурковски

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело № 20211000600129 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Д. Б. Б. срещу протоколно определение от 13.01.2020г. на СГС, НО, 18 състав, постановено по н.ч.д. № 56/2021г., с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с присъда по н.о.х.д № 56/2021г. по описа на СГС.

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че неправилно съдът е възприел становищата на затворническата администрация, които не съдържани сравнителен анализ сравнителен анализ относно прогреса и регреса в поведението на л.св., както и данни за конкретно корекционно въздействие и готовността му за участие в корекционния процес. В тази насока съдът не бил събрал доказателства, въз основа на които да си състави обективно мнение. Сочи като обективно препятствие за контакти с ИСДВР езиковата бариера. По делото не били представени декларации, установяващи отказа на л.св.Б. да се включва в курсове и форми на социални и възпитателни дейности. Оспорва валидността на наложените му наказания, които съдът бил взел предвид.

Позовава се на разпоредбите на чл.109 от ЗИНЗС и чл.100 от ППЗИНЗС относно наказанията, за които е изтекъл годишен срок. Съдът се бил отнесъл безкритично и към останалите твърдения на затворническата администрация.

Съдът не бил събрал доказателства, дали л. св. е включван в индивидуални и общи мероприятия. Не била съобразена и напредналата възраст на Б. и 1 влошеното му здравословно състояние. Администрацията не била дала обяснение защо за 9 години оценката на лиска не е променена. Не била отчетена смяната на ИСДВР на 10 група на всеки 4-5 месеца и невъзможността същите да опознаят л.св. и да съставят обективни становища.

Съдът бил допуснал процесуално нарушение, тъй като не е изслушал защитата последна и не допуснал реплика след пледоариите на институциите.

Моли да бъде отменено определението.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл.345 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните съображения:

Д. Б. Б. е бил осъден с присъда по НОХД № 345/15г. на ОС-Видин с наказание лишаване от свобода за срок от 18 години за престъпление по чл.116, ал.1, т.4 и т.6 от НК .

Видно от приложена по делото справка от МП, ГД „ИН“ Затвора гр.***, Б. е постъпил в затвора на 23.05.12г., като по отношение на него с начало 25.01.2012г. е приведено в изпълнение наказанието му от 18 години лишаване от свобода по влязлата в сила присъда.

Към 13.01.2021г. лишеният от свобода Б. е изтърпял фактически 8 години 11 месеца и 18 дни, от работа 1 месец 13 дни, всичко общо в размер на 9 години 1 месец и 1 ден. Остатъкът от неизтърпяната част от наказанието възлиза на 8 години 10 месеца и 29 дни.

Първоначално определеният му от съда „строг“ режим не е заменен към настоящия момент.

Видно от приложените в затворническото досие документи, Б. е наказван общо 11 пъти с различни наказания за нарушаване на режимните условия в местата за лишаване от свобода. Същият се счита „наказван“ и към настоящия момент, заради наложено му със заповед № 539/08.12.2020г. наказание „лишаване от хранителна пратка за срок от 2 месеца“. За времето на престоя си в затвора *** Б. не е награждават.

Според приложения по делото доклад по чл.155 от ЗИНЗС, изготвен 2 от ИСДВР Р., първоначално изготвената оценка от среден ръст на риска от рецидив - 46 т. не е променяна.

Проблемните зони въз основа, на които е планирана присъдата са :

„Отношение към правонарушението“ - категорично отрича вина и не поема отговорност за извършеното; с формална мотивация за промяна на криминалното поведение; не признава и зачита правата на другите хора в социума; „Начин на живот и обкръжение “ - социално изолиран от другите хора - живее сам от 5 години; с безразсъдно и рисково поведение: може да стигне до манипулативни техники за осъществяване на целите си;

„Междуличностни проблеми“ - с пасивно агресивно поведение и частично усвоени умения за междуличностно общуване; „Умения за мислене “ - няма способност да разпознава проблемите си и съответно да ги решава. Игнорира и омаловажава последствията от действията си. С импулсивни постъпки.

“Злоупотреба с алкохол“ - с атеросклероза следствие прекомерна употреба на алкохол. „Емоционални проблеми“ - в миналото имал суицидни мисли и намерения, каквито към момента отрича.

Оценката на риска от вреди е висок за обществото, предвид деянието; нисък за служителите в затвора; висок за лишения от свобода, предвид психическите му особености, извършеното правонарушение и напредналата възраст и нисък за останалите лишени от свобода.

Във връзка с резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, от доклада на инспектора СДВР не могат да се извлекат изводи, че л .св. Б. за периода на престоя му в МЛС е дал доказателства за своето поправяне, каквито са наличието на добро поведение, положително отношение към труда, стриктно изпълнение на разпореждания, съобразяване с дадени насоки и съвети, снижена оценка на риска от рецидив и вреди в достатъчна степен. Целите и задачите, заложени в индивидуалния план на присъдата не са изпълнени. Обобщеното становище на инспектора е, че Д. Б. Б. не е дал категорични доказателства за условно предсрочно освобождаване и кумулативно посочените в чл.439а от НПК предпоставки не са изпълнени.

Във връзка с подадената молба за условно предсрочно освобождаване към доказателствата по делото е приобщено и становището на Началника на Затвора гр. *** /инкорпорирано в справката за изтърпяната част от наказанието/. Същото е отрицателно, като главно се позовава на експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа.

Посочено е, че не са изпълнени целите на наложеното наказание по чл.36 от НК. Рисковете от рецидив и вреди са с непроменени първоначални стойности, 3 дефицитите по проблемните зони не са преодолени, многократно е наказван и има значителен остатък от наложеното наказание.

При така установената по делото фактология въз основа на документите, съдържащи се в приложеното в цялост затворническо досие и тези, постъпили ведно с молбата на осъдения с искане за предсрочното му освобождаване, правилно първостепенният съд е приел, че корекционното и възпитателното въздействие спрямо осъденото лице следва да продължи, доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода. Липсата на снижаване на оценката за риска от рецидив и от вреди за немалкия престой в затвора до момента, както и актуалността н а всички, констатирани в първоначалния доклад дефицитни зони у молителя означава, че не е постигната положителна промяна в способността му за анализ и адекватна оценка на житейски ситуации и вземане на самостоятелни решения.

Изложеното води и въззивната инстанция до извода, че към настоящия момент не са настъпили положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения Б., изключващи категорично опасността от негово последващо противоправно поведение в условията на свобода.

Съществуващите данни сочат на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо него за постигне на набелязаните в плана на присъдата цели и задачи. В този смисъл обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Възраженията на защитника на жалбоподателя се концентрират около това, че първостепенният съд не е извършил всестранно и пълно изследване на обективната истина чрез събиране на надлежни доказателства, а се бил предоверил на доклада на ИСДВР. За да остави без уважение искането, първостепенният съд е отдал необходимото значение на установените по отношение на Б. зони с дефицит, като в тази връзка правилно и законосъобразно е кредитирал съдържанието на изготвения във връзка с молбата на осъдения за предсрочното му освобождаване доклад по чл.155, ал.1 от ЗИНЗС, където е обоснован актуалният риск от рецидив от 46 т., непроменен от постъпването му в затвора. Особено съществено в случая е, че рискът от вреди за обществото е запазен в средни стойности. Посредством методите, използвани при работата с него, респ. техниките и прийомите за корекция, компетентните длъжностни лице са установили продължаващо наличие на посочените по-горе дефицитни зони. Тук е мястото да се посочи, 4 че инспекторите, назначени в затвора освен, че са професионално подготвени, са лицата, които в най-голяма степен са запознати с успеха на корекционната работа по отношение на лишените от свобода. Несъстоятелни са доводите, свързани с промяна на персоналния състав на инспекторите в затвора ***. В тази връзка следва да се отбележи, че всеки от тях, освен въз основа на личните си впечатления, при даване на оценката си се базира и находящите се в затворническото досие документи. Напълно несъстоятелни са и доводите за тенденциозно отношение към л.св. или неглежиране на работата с него. Ето защо, настоящият въззивен състав не намира основание да не възприеме мотивираното становище на администрацията, че процесът на поправяне при л.св. Б. е незавършен към момента.

Софийски градски съд е съобразил съдебният си акт и със съдебната практика, вкл. тълкувателната такава, обективирана в ППВС № 7 от 27.06.1975г., занимаваща се с въпросите по приложението на чл.70, ал.1 от НК. Верен по същество е изводът на СГС, че към настоящия момент осъденото лице не е дало достатъчно доказателства за своето поправяне, поради което е постановил отказ за уважаване молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание. Налице е необходимост от продължаване на изолирането на осъдения в условията на пенитенциарно заведение с оглед постигане целите на наложеното му наказание.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя Б., че първостепенният съд не бил обсъдил част от доказателствената маса. Точно обратното, СГС професионално и подробно е мотивирал съдебния си акт, като е обсъдил всички относимите и релевантни за правилното решаване на делото доказателства. В тази връзка по делото липсват доказателства за обжалване на последната заповед за наложено на Б. наказание по административен ред и правилно е прието, че същият към настоящият момент следва да се счита за „наказан“ съгласно разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Напълно се споделя от и настоящия състав становището, че затворническата администрация все още разполага със средства, с които да въздейства върху формирането на ценностна система по отношение на Б., която да му позволи в бъдеще едно успешно вграждане в обществото.

Ето защо, настоящият въззивен състав не намери основания за коригиране изводите на първата инстанция при отговор на въпросите по чл.439а, ал.1 от НПК и намери, че следва да бъде потвърдено атакуваното 5 определение.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.345 във вр.

341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.01.2020г. на СГС, НО, 18 състав, постановено по н.ч.д. № 56/2021г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6