Решение № 3197 от 26.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3197 гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110151374 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца В. С. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ****, чрез адв. Преслав Светославов Павлов срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, бизнес център „България“, представлявано от Сокол Радостинов Янков – изпълнителен директор, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет.

4, Бизнес център „България“, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова – управител, осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, както следва: срещу „Кредисимо“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати сумата от 753,76 лева, представляваща заплатена без основание сума по Договор за потребителски кредит ****/17.02.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на депозиране на исковата молба 29.08.2024 г. до окончателно изплащане на задължението; срещу „Ай Тръст“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати сумата от 47,03 лева, заплатена без основание сума по Договор за предоставяне на поръчителство от 17.02.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на депозиране на исковата молба 29.08.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 17.02.2023 г. е сключен договор за потребителски кредит **** с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД за сумата от 6 223,48 лв. при срок на погасяване 24 месеца, ГПР 48,21 % и ГЛП 40 %. Сочи, че в чл. 4, ал. 1 от Договора, е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение. Посочено било това да стане в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1 били определени видовете обезпечения, а в ал. 2 била предвидена санкция при непредоставяне на 1 обезпечение, която се изразявала в неодобряване на заявлението от „Кредисимо“ АД и непораждане на действие на договора. В чл. 4, ал. 3 от Договора било предвидено, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не пораждал действие. Във връзка с чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, на датата на неговото сключване, на кредитополучателя бил предоставен и Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по който било дължимо възнаграждение в размер на 8663,76 лв., платимо в полза на „Кредисимо“ ЕАД. С оглед изложеното общият размер на задълженията възлизал на 17 474,88 лв., при кредит с главница 6 223,48 лв.

Ищецът твърди, че е погасил предсрочно задълженията си на 24.02.2023 г., както и че е използвал заемната сума за период от 8 дни, с оглед на което заплатил по двата договора сума в общ размер на 6 365,80 лв. Оспорва договора за кредит като нищожен поради противоречие със закона и сочи, че са нарушени разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Твърди, че договорът не е сключен нито на хартия, нито на друг траен носител, като липсвали както саморъчни, така и електронни подписи.

Излага, че са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 ЗПК, т.к. в договора били посочени само стойностите на лихвения процент и ГПР. Подробно аргументира, че възнаграждението за гарант следва да се включи в ГПР, в който случай излага, че размерът на ГПР е над нормативно допустимия. Поддържа, че посочването на ГПР, който не е реално прилаганият, представлява заблуждаваща търговска практика.

Оспорва клаузата за възнаградителна лихва също като нищожна поради противоречие с добрите нрави, като излага, че същата надвишава трикратния размер на законната лихва. Сочи, че клаузата на чл. 4 от Договора за кредит (относно вида на възможните обезпечения) заобикаля изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Обръща внимание, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на дружеството „Ай Тръст“ ЕООД и в тази връзка излага, че печалбата на последното дружество се разпределя в полза на „Кредисимо“ ЕАД. Оспорва клаузата на чл. 4 от Договора за кредит и като неравноправна при твърдения, че нарушава чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП. Излага още, че в договора не е посочен лихвеният процент на ден, което нарушавало чл. 11, ал. 1, т.

20 ЗПК. С оглед изложеното, счита, че целият договор за кредит се е нищожен.

Досежно договора за предоставяне на поръчителство също излага, че е сключен в нарушение на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Твърди, че договорът е нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави, поради заобикаляне на разпоредбата на чл.

19, ал. 3 ЗПК, както и поради липса на основание. Сочи още, че клаузите на договора нарушават чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Аргументира, че когато договорът за кредит е обявен за недействителен, дължи единствено чистата стойност по кредита. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

С уточняваща молба и в изпълнение указанията на съда, ищецът е посочил, че размерът на иска му – 10,00 лв. частичен иск от вземане в общ размер на 2811,12 лв. е формиран от разликата между платената по кредита сума и чистата стойност на кредита, възлизаща на 6 223,48 лв. Излага, че общо дължимата сума по кредита възлизала на 8811,12 лв., която сума твърди, че е платил. Досежно претенцията срещу „Ай Тръст“ ЕООД сочи, че дължимите суми към посоченото дружество са в общ размер на 8663,76 лв., която сума също твърди, че е платил и счита, че не дължи, доколкото Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен.

С молба с вх. № 42164/06.02.2025 г. ищецът е направил изявление за увеличаване размера на предявените искове, което на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснал увеличение на предявените искове, както следва: срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД в размер на 753,76 лв., а срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД – в размер на 47,03 лв.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Кредисимо“ ЕАД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит за сочената от ищеца сума, но твърди, че размерът на ГЛП е 35,87 %, а не 40 %, размерът на ГПР – 42,40 %, а не 48,21 %, както твърди ищецът. Твърди, че общият размер на дължимите суми по кредита е 8 875,94 лв., а не 8 811,12 лв. Не оспорва и че задълженията са погасени предсрочно. Не оспорва, че ищецът е заплатил сумата от 10,00 лв., с която била погасена част от дължимата възнаградителна лихва. Подробно излага, че договорът е сключен при спазване на нормативните изисквания. Твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство не е разход по кредита, поради което и счита, че не следва да се включва в размера на ГПР. Излага, че ищецът е имал право, но не и задължение да предостави обезпечение по кредита. Моли съда да отхвърли предявените искове. Оспорва се ищецът да е материално затруднено лице по повод адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Ай Тръст“ ЕООД. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, и излага, че същият представлява договор за поръчка, сключен при условията на чл. 280 ЗЗД. Сочи обаче, че дължимото възнаграждение по договора е 4922,04 лв., а не 8663,76 лв., както твърди ищецът. Излага, че възнаграждение е дължимо само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита. Твърди, че доколкото задължението по договора за кредит е погасено предсрочно, то не му било заплатено възнаграждение в пълен размер. Не оспорва, че в негова полза е заплатено възнаграждение в размер на 10,00 лв. и прави искане за отделяне на обстоятелството за безспорно по делото. Подробно описва процедурата по сключване на двата договора, като сочи и че са спазени нормативните изисквания.

Твърди, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Аргументира, че възнаграждението му не следва да се включва в размера на ГПР, както и че наличието на свързаност между двете ответни дружества не води до оскъпяване на кредита. Моли съда да отхвърли предявените искове. Оспорва се ищецът да е материално затруднено лице по повод адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, че : между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит ****/17.02.2023 г., а между ищеца и „Ай тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 17.02.2023 г. с предмет обезпечаване на задълженията по Договор за потребителски кредит ****/17.02.2023 г.

По делото е представен и Договор за потребителски кредит ****/17.02.2023 г., сключен между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, от съдържанието на който се установява, че в разпоредбата на чл. 4 е предвидено, че в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същия следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В ал. 2 е предвидено, че ако в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, 3 че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ и договорът за кредит не поражда действие. В пар. 17 от ОУ към договора е предвидено, че обезпечение – ще означава (i) банкова гаранция, издадена в полза на „Кредисимо“ от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Кредисимо“ всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „Кредисимо“ за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по договора за кредит/изтичането на последния период на револвиране; или (ii) поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице ("поръчител"), което впоследствие е сключило с „Кредисимо“ договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.

Представен е и погасителен план към договора за кредит, в който са отразени броя, размер и падеж на погасителните вноски (24 месечни растящи вноски), с фиксиран лихвен процент 35,87 % и ГПР 42,40 %.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на същата дата 17.02.2023 г. между кредитополучателя /ищеца/ и втория ответник – „Ай тръст“ ЕООД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В него е посочено, че потребителят е подал заявление за потребителски кредит пред първия ответник, като последният се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 6223,48 лв. след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство. В буква „в“ е предвидено, че поръчителят е получил от „Кредисимо“ АД предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя. С този договор поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, по силата на който да отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му дължи възнаграждение. От приложение № 1 към договора (лист 51-50) се установява ,че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е 4922,04 лв. за периода на действие на договора за кредит от 24 месеца. Уговорено е възнаграждението да се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по него.