Решение № 4853 от 20.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4853 гр. София, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110144530 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, доуточнена с молба с вх. № 274353/28.08.2024 г., подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу М. И. А., с ЕГН:

********** и срещу М. М. А., с ЕГН: **********, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца в условията на разделност следните суми за доставена топлинна енергия за битови нужди и услуга дялово разпределение до топлоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в:

***************, аб. № ******* – в общ размер от 2025.15 лева, както следва:

М. И. А.: 1/ сумата от 1 384,40 лева – главница, представляваща стойност на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 26.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 248,30 лева – обезщетение за забава върху сумата от 1384.40 лева за периода от 15.09.2022 г. до 08.07.2024 г., 2/ сумата от 44,05 лева – цена на извършената услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 26.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 10,80лв. – обезщетение за забава върху сумата от 44.05 лева за периода от 15.09.2021 г. до 01.04.2024 г. – които суми представляват 5/6 части от пълния размер на сумите дължими за имота – като 4/6 части от сумите се претендират от М. И. А. като собственик на имота, а 1/6 част от сумите се 1 претендират от М. И. А. като наследник на лицето Ц. М. А., с ЕГН:

**********, починала на 09.03.2024 г.

М. М. А.: 1/ сумата от 276,88 лева. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 26.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 49,66 лева – обезщетение за забава върху сумата от 276.88 лева за периода от 15.09.2022г. до 08.07.2024г., 2/ сумата от 8,81 лева – цена на извършената услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 26.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 2,16 лева – обезщетение за забава върху сумата от 8.81 лева за периода от 15.09.2021 г. до 01.04.2024 г., които суми представляват 1/6 част от пълния размер на сумите дължими за имота и се претендират от М. М. А. като собственик на имота.

Претендира разноски в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че между „Топлофикация София“ ЕАД и Ц.

М. А., М. М. А. и М. И. А., е било налице облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че Ц. М. А. е починала, поради което М. И. А. като неин наследник по закон е наследила принадлежащата на нейния наследодател 1/6 ид.ч. от топлоснабден недвижим имот, находящ се в *************, аб. № *******. Посочва, че М. И. А. е собственик на 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, като след наследяване на посочената 1/6 ид.ч. е станала титуляр на правото на собственост на 5/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, а другият съсобственик – М. А. е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот. Твърди се, че ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия, но потребителите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Поради това поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ ответниците са клиенти на топлинна енергия при общи условия за битови нужди и поради това дължат стойността на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. Твърди, че потребителите са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Във връзка с горепосоченото предявява иск срещу тях за заплащане при условия на разделност на дължимите суми за доставена топлинна енергия до имот, който е съсобственост на ответниците.

С исковата молба са представени: договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 29.01.1996 г.; молба от ДСК относно вписване на законна ипотека от 07.03.1996 г.; удостоверение за наследници изх.№ РПД23-ВК08-470/27.04.2023 г. на лицето Михаил М.ов А.; договор № 4594/01.10.2002 г. между „Техем сървисис“ ЕООД и ЕС с адрес: гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, бл.118, вх.Г, протокол за ОС на ЕС от 21.09.2002 г.; съобщение към фактура № 1021644073/31.07.2022 г.; съобщение към фактура №**********/31.07.2023 г.; извлечение по сметки за периода м.06.2021 г. до 2 м.04.2023 г. за абонатен №*************; Договор № ************* г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл.139в ЗЕ; общи условия за продажба на ТЕ при общи условия на клиенти в гр. София.

С допълнителна уточнителна молба вх.№274353/28.08.2024 г., подадена от ищеца и с писмо от СО-район Подуяне с вх.№ 274385/28.08.2024 г. е представено допълнително следното писмено доказателство: удостоверение за наследници с изх. № РПД24-ТД26-909/22.08.2024 г.

Ответниците М. И. А. и М. М. А. в срока по чл. 131 ГПК подават общ отговор на исковата молба, чрез адв. В. Д., в който оспорват иска за такси за дялово разпределение като недопустим, а останалите искове – като неоснователни и недоказани. Оспорват активната легитимация на ищеца да предявява искове за дялово разпределение, тъй като титуляр на посоченото вземане е дружеството за дялово разпределение. Оспорват ответниците да са собственици или ползватели на процесния недвижим имот. Правят възражение за давност. Въз основа на посоченото молят съдът да остави без разглеждане иска за такса за дялово разпределение като недопустим, да отхвърли като неоснователни исковете за присъждане на вземания за топлинна енергия и за обезщетения за забава, като неоснователни.

Претендират разноски, в това число и възнаграждение за един адвокат.

Не оспорват претендирания размер на количествата доставена ТЕ за процесния имот, както и че не са заплащали суми за топлинна енергия, поради което молят съда да не назначава експертизи.

С определение № 48487/28.11.2024 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисис“ ЕООД, с ЕИК: 130036512. Същото е представило два броя изравнителни сметки.

В хода на делото е представено четливо копие на молба до Държавна спестовна каса.

В съдебно заседание, проведено на 25.02.2025 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

От ответниците чрез упълномощения им процесуален представител – адв. Д., е постъпило писмено становище, с което поддържа отговора на исковата молба като иска претенциите да бъдат отхвърлени.

Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД не изразява допълнително становище по делото.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено копие от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД като липсва спор, че същите са публикувани в един централен и един местен 3 ежедневник.

Страните не спорят, че относно процесния имот са начислени следните суми: главница за топлинна енергия в размер на 1661.30 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. вкл, и 297.97 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2022 г. до 08.07.2024 г.; главница за дялово разпределение в размер на 55.88 лева за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. и 13 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 01.04.2024 г. – като от ответницата ищцовото дружество претендира 5/6 части от тези суми, а от ответника 1/6 част, съответни на участието им в собствеността.

От страна на ответницте не се излагат възражения срещу реалното доставяне на топлинна енергия, законосъобразното начисляване на сумите, нито срещу правилното им изчисляване от гл.т. стойност на доставения обем топлинна енергия.

Посочените суми кореспондират и на представеното по делото извлечение от сметка и на ангажираните фактури.

По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 29.01.1996 г. Видно от същия имот - апартамент № ***, находящ се в: ************, е придобит в собственост от ответницата М. И. А. и от лицето Михаил М.ов А..

От удостоверение за наследници на Михаил М.ов А., с ЕГН: **********, се установява, че същият е починал на 08.11.2021 г. – като е оставил за свои наследници – ответницата М. И. А. /съпруга/, ответника М. М. А. /син/ и лицето Ц. М. А. / дъщеря/. Последната обаче също е починала – съгласно удостоверение за наследници – на 09.03.2024 г. – като е оставила за наследник само своята майка – ответницата М. И. А..

От процесуалния представител на ответниците не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за промени във вещно правния статут на имота вкл. такива касаещи процесния период.

На последно място от представени договори – между фирмата за дялово разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Ответницата е подписала протокола от ОС на СЕС – под № 4.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни 4 общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.

В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства / копие от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД, договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 29.01.1996 г., удостоверение за наследници на Михаил М.ов А. и удостоверение за наследници на Ц. М. А./ следва извод, че в част от процесния период ответницата и съпруга й Михаил М.ов А. /до смъртта си на 08.11.2021 г./ са имали качеството потребители на топлинна енергия, след смъртта на Михаил М.ов А. потребители на топлинна енергия остават съпругата му – ответницата, сина му – ответникът по делото и дъщеря му Ц. М. А.. След смъртта на същата съсобственици на имота остават М. И. А. и М. М. А..