Решение № 846 от 03.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 846 гр. Варна, 03.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20223110204830 по описа за 2022 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „Т.Б.”ЕООД, чрез управителя и представляващ А. С. Й. против НП № 657417-F668731/19.08.2022 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 355 ал.1 от КСО на юридическото лице е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 4 ал.3 т. 1, вр. с чл. 5 ал.4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г.

В жалбата се навеждат доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед дерогиране нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, сочещи задължителните реквизити на съответните актове. Твърди се, че описанието на нарушението е бланкетно и не е възможно да от същото обективно да се изяснят релевантните факти. Според въззивника н еизясняването на фактическата обстановка затруднява правната преценка и точната квалификация на извършеното нарушение. Формира се извод, че не са изяснени част от релевантните факти. Навеждат се доводи за маловажност на извършеното нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се 1 представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител – юк Александрова, която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Оспорва доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство и аргументите за маловажност на случая, предвид наличните по АНП данни за други издадени срещу дружеството НП за допуснати нарушения. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя – св.Б.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 06.07.2022 г. служители на ТД на НАП – Варна в т.ч. свид. Б., на длъжност „старши инспектор по приходите“ в отдел „Оперативни дейности“ - Варна към Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, извършили проверка в търговски обект - ресторант „Жар“, находящ се в гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 108, стопанисван от „Теам Бийч“ООД с ЕИК: 205661464. На 14.07.2022 г. била извършена и документална проверка на дружеството. В хода на проверката е установено, че юридическото лице в качеството на „осигурител“ не е изпълнило вмененото му задължение да подаде в ТД на НАП – Варна Декларация Обр. 6 за дължимите осигурителни вноски за мес. март 2022 г. , до 25.04.2022 г. Констатирано е, че декларация Обр. 6 за мес. март 2022 г. е подадена с Протокол с вх. № 03000223325652/06.07.2022 г. за 14 наети по трудови правоотношения лица.

При така установените факти, ст.инспектор по приходите в НАП – М.П. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 4 ал.3 т. 1, вр. с чл.

5 ал.4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 355 ал.1 от КСО е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Теам Бийч“ООД като на същото е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ ва размер на 500 /петстотин/ лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира. Фактическата обстановка не се оспорва и от страните по делото.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

2

Административно-наказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Наказателно постановление № 657417-F668731/19.08.2022 г. Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издадено от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г., същият е надлежно упълномощен от Изпълнителния директор на НАП.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно чл.5 ал.4 т.2 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите с лица и работодателите периодично представят в Националната агенция по приходите декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица , като съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт.

Според разпоредбата на чл. 4 ал.3 т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" – едновременно с подаване на декларация образец № 1.

Съгласно чл.3 ал.1 от Наредбата Декларация образец №1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения в срока до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят декларациите.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че дружествотожалбоподател не е депозирало Декларация обр. 6 за мес. март 2022 г. по отношение на ангажираните 14 лица по трудови правоотношения в законоустановения срок, а именно – до 25.04.2022 г.., като се отчита първия работен ден след изтичането на 3 срока, съотв. по този начин са осъществени две отделни нарушения на нормата на чл. 3 т.1 б.а от Наредбата.

Установената в тази връзка фактическа обстановка не се оспорва и от въззивника, а същият навежда по същество единствено съображения за наличие на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен с оглед отстраняване на нарушенията след установяването им чрез надлежно подаване на декларация обр.6 за посочения период.

Действително АНО не е съобразил обстоятелството, че въззивинкът е отстранил нарушенията към момента на съставяне на НП, но посоченото обстоятелство не обуславя извод за маловажност на нарушенията. В процесната хипотеза не би могла да бъде възприета теза за липса или незначителност на вредните последици, тъй като нарушението е формално, на просто извършване, и за довършването му не е необходимо настъпването на допълнителен съставомерен резултат, освен факта на осъществяването му. Не се констатира и наличието на третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена вредност на нарушението, в сравнение с обичайното проявление на нарушенията от същия вид. Това е така, доколкото са засегнати обществените отношения, свързани с осигурителната система в страната, и поконкретно с обезпечаване възможността за текущ осигурителен контрол върху всички наети от дружеството лица. Освен това от доказателствата по делото се установи, че макар и като първо нарушение, то не е единствено, тъй като в рамките на проверката е било констатирано извършването на други аналогични нарушения. Периодът на забавата също не може да бъде приет като незначителен, доколкото надхвърля един месец. Предвид всички съображения в съвкупност, настоящият съдебен състав прецени, че случаят не е маловажен.

Правилно АНО е определил и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност, като е взел предвид, че същата предвижда в хипотезата си конкретните нарушения.

В случая административните санкции са определени в минималния, предвиден в закона размер, с оглед на което съдът счита, че в случая АНО е съобразил липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства като е наложил справедливо административно наказание за всяко от констатираните нарушения.

Поради изложените съображения, съдът счита че издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по 4 обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, в което юрисконсулта е взел участие съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а именно за сумата от 100 /сто / лева.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 657417-F668731/19.08.2022 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 355 ал.1 от КСО на „Т.Б.”ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 4 ал.3 т. 1, вр. с чл. 5 ал. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г.

ОСЪЖДА „Т.Б.”ЕООД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ТД на НАП - Варна сумата от 100 /сто / лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.

24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5