Решение № 69 от 16.10.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Габрово, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов при участието на секретаря Ваня Ил. **ова в присъствието на прокурора П. П. Д. като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264200600174 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 32 от 27.05.2026 г. по НОХД № 787/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово подсъдимият С. С. А. от гр. Габрово е признат за ВИНОВЕН в това, че на 30.03.2025 г. в ап. № 7 на ул. „**” * в гр. Габрово, чрез нанасяне на удари с юмрук в лицето, при превишаване пределите на неизбежна отбрана, причинил на **от гр.

Габрово тежка телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядания на клепачите с разкъсване на дясната очна ябълка, кръвоизливи в стъкловидното тяло и ириса, представляващи тежко травматично увреждане на анатомичната структура на дясното око и довели до постоянна слепота с дясното око - престъпление по чл. 132, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 128, ал. 1 от НК, за което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на една година и три месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим.

Със същата присъда подсъдимият С. С. А. е признат за НЕВИНЕН в това умишлено да е причинил на **от гр. Габрово посочената тежка телесна повреда, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му по-тежко обвинение по чл. 128, ал. 1 от НК.

1

Постановено е след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство – СД диск, да остане на съхранение в кориците на делото.

С присъдата, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият С. С. А. е осъден да заплати разноските по делото, от които по сметка на ОД на МВР – Габрово сумата от 688,05 евро и по сметка на Районен съд – Габрово сумата от 61,35 евро.

Против така постановената присъда е депозиран протест от Районна прокуратура – Габрово. Прокурорът смята, че противоречивите показания на свидетелите *** не могат да обосноват извод за нападение от ** спрямо подсъдимия.

Посочва, че подсъдимият А. не би могъл да възприеме като нападение срещу себе си каквото и да било действие на **, тъй като е бил с гръб спрямо него и вниманието му е било насочено към свидетеля ** Заявява още, че подсъдимият е нанесъл поне два силни юмручни удара в лицето на пострадалия, което не може да се определи като защитно действие, дори при превишаване пределите на неизбежната отбрана, а като пряко и умишлено нападение.

Искането в протеста е на основание чл. 334, т. 2 от НПК присъдата на районния съд да се отмени и да се постанови нова присъда, с която въззивният съд да признае подсъдимия С. С. А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 128, ал.

1 от НК.

В съдебно заседание пред настоящия съд протестът се поддържа от прокурора от Окръжна прокуратура – Габрово. В пледоарията си същият изтъква, че противоречивите показания на свидетелите не са обсъдени от първоинстанционния съд и не е обоснован извода за наличие на нападение от пострадалия спрямо подсъдимия.

Поддържа доводите от протеста, според които подсъдимият А. не би могъл да възприеме нападение от страна на пострадалия, тъй като се е намирал с гръб спрямо него, както и че нанасянето на два силни юмручни удара в лицето на пострадалия не може да се определи като защитно действие, дори при превишаване пределите на неизбежната отбрана, а като пряко умишлено нападение.

Защитникът на подсъдимия А. – адв. В. П., застъпва позицията, че при така установените по делото факти и с оглед доказателствения материал единственият справедлив съдебен акт е този, постановен от първоинстанционния съд. Смята, че присъдата следва да се потвърди.

При упражняване на правото си на лична защита подсъдимият С. А. изразява съгласие с позицията на защитника си. В последната си дума моли присъдата да бъде потвърдена.

Въззивният съд, в пределите на дължимата по реда на чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на присъдата, установи допуснато от първостепенния съд съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. първо, 2 във вр. с чл. 335, ал. 2 от НПК. Съгласно процесуалните изисквания по чл. 305, ал. 3 от НПК, както и константната съдебна практика, в мотивите към присъдата следва да се съдържа информация относно установените от съда факти и доказателствените източници, от които същите са извличат, както и правни съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствените материали следва да се изложат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

Съдебното производство е образувано по обвинение за престъпление по чл.

128, ал. 1 от НК. С обжалваната присъда деятелността на подсъдимия А. е преквалифицирана, като е подведена под състава на престъплението по чл. 132, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 128, ал. 1 от НК, т.е. прието е, че деецът е действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което е оправдан по първоначалното обвинение.

Прочитът на мотивите към първоинстанционния съдебен акт обосновава извод, че те не покриват процесуалния стандарт, тъй като съществени противоречия в част от значимите доказателствените източници не са анализирани, както и защото при извеждане на крайните изводи по фактите, а след това и по правото, показанията на някои свидетелите са ползвани превратно и извън действителното им съдържание. По този начин въззивният съд е в невъзможност да проследи начина на формиране на вътрешното съдийско убеждение по въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК.

По делото не се спори, включително от подсъдимия и защитника му, че на посочената от обвинението дата и място С. А. е причинил на пострадалия Т** описаното телесно увреждане с характер на тежка телесна повреда. По отношение на тези обстоятелства е налице последователност и непротиворечивост в доказателствените източници, които са подкрепени и от заключението на съдебномедицинската експертиза. Спорният въпрос е дали действието на подсъдимия по причиняване на увреждането е било предхождано от акт на пострадалия против личността на дееца, и ако това е така – при какви обстоятелства се е случило, в кой момент и с какви конкретни действия.

От фактическа страна, във връзка със спорните обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че на 30.03.2025 г., вечерта, в гр. Габрово, в апартамента на свидетеля **се намирали освен съдържателят на жилището ** и свидетелите ** подсъдимият С. А., като малко по-късно при тях дошъл и пострадалият ** В жилището нямало електричество. Мъжете от компанията се разположили в хола, където употребявали алкохол, а свидетелката ** останала в кухнята. Около 22 часа възникнал словесен конфликт между подсъдимия и свидетеля **, който прераснал във взаимно бутане. Докато свидетелят ** се опитвал да ги разтърве, пострадалият **взел намиращото се на масата в стаята метално канче, приближил се до двамата и ударил подсъдимия няколко пъти с него в задната част на главата. От своя страна 3 подсъдимият А. се обърнал и с лявата си ръка ударил *** няколко пъти в лицето, като един от ударите попаднал в дясната му око, а друг – в носа. В стаята дошла и свидетелката ** **, която извикала на всички да спрат, като непосредствено след това подсъдимият и свидетелят ** си тръгнали, а поради силната болка в дясното си око пострадалият се обадил на тел. 112 и слязъл пред блока.

Въззивният съд констатира, че анализ на доказателствени източници, които да обосновават гореизложената, описана и в мотивите на присъдата, фактическа обстановка, на практика липсва. Първоинстанционният съд приема, че непосредствено преди нанасяне на ударите, подсъдимият А. е бил обект на непредизвикано нападение от страна на пострадалия, който неочаквано и безпричинно го ударил няколко пъти в главата с метално канче. Като основа за този фактически извод се сочат показанията на свидетелите **, както и обясненията на подсъдимия, които са определени като абсолютно единодушни. Посочването на гласните доказателнтвени източници, обаче, е бланкетно, тъй като същите не са съпоставени поотделно и съвкупно. Показанията на пострадалия са оценени като пристрастни, поради което заявеното от него е прието, че не може да обори съобщеното от всички останали незаинтересовани от изхода на делото лица. Този извод също е формален. За по-голяма яснота в подкрепа на заключението за порок на атакувания съдебен акт, поради липса на мотиви, въззивният съд ще посочи някои съществени противоречия, които напълно са пренебрегнати от контролирания съд:

По отношение на свидетелката ** контролираният съд твърди, че тя е очевидец на случилото. Този извод, обаче, влиза в противоречие с приетата от същия съд фактическа обстановка, според която ** се е намирала в кухнята на апартамента и е отишла в хола при мъжете, когато ударите вече са били нанесени – следователно не би трябвало да се очаква тя да има преки възприятия за станалото между подсъдимия и пострадалия. Анализ на показанията на свидетелката липсва. Съобщеното от нея, предвид наличието на съществени противоречия по въпроса била ли е очевидец или не, не е съпоставено с показанията на свидетелите **, доколкото първият от тях проявява колебание за това дали ** е била в хола по време на случващото се между пострадалия и подсъдимия, а вторият свидетел в показанията си е заявил: ** дойде малко след като се сбиха в стаята. Когато тя дойде, С. и другото момче се биеха.“.

По-насетне, контролираният съд приема, че свидетелят ** също е очевидец, който е видял описаното нападение от пострадалия над подсъдимия. Този извод обаче контрастира на действителното съдържание на показанията на този свидетел. ** е разпитван в проведеното на 20.02.2026 г. съдебно заседание. В протоколираните му показания се съдържат твърдения за обективирани намерения на пострадалия да извърши действия срещу личността на подсъдимия, тъй като отначало бил хванал нож, а след това взел метален домакински съд, определен от свидетеля като „канче“ и после 4 като „тиган“ и „кана“, с който тръгнал да посяга на С. А.. Настоящият съдебен състав, обаче, не открива свидетелят ** да е говорил за нанесен удар с „канче“, „тиган“ или друг подобен предмет. В изложението си при разпита обсъжданият свидетел описва на няколко пъти поведението на ** ** по следния начин: „…не знам момчето как се казва, но дойде от другата стая, мина през леглото, хвана ножа. Аз му казах да го остави и той хвана канче или нещо такова и тръгна да посяга на С. и С. се завъртя и се сбиха.“. По-нататък при разпита отново потвърждава същите лични възприятия, като добавя и следното: „** не знам дали е ударил С. с канчето. Видях замахване. Удар не видях. С. се обърна и другото момче беше с канчето…“ и после: „След като момчето посегна с каната, С. се обърна и не видях никой да удря някой…Удар не съм виждал от никой.“.

Не са анализирани обясненията на подсъдимия. Липсва констатация, съответно и позиция на съда, за същественото противоречие между твърденията на С. А. и показанията на свидетеля **. Видно е, че подсъдимият е заявил: „Видях на рафта, че имаше канче (други от присъстващите съобщават, че канчето било на нещо като бюро – бел. на съда) и ** ме шибна с него. Това ми каза **не съм видял как ** взема канчето. Пуснал е канчето и тръгнал с нож след това и ** го е хванал. Видях го това и в периферията си го ударих…“. Както се констатира по-горе, свидетелят ** отрича да е видял пострадалия да удря подсъдимия. Това разминаване между подсъдимия и посочения свидетел по съществено за изхода на делото обстоятелство е задължавало съда да го установи, да го анализира и да изложи позицията си, като посочи кое кредитира с доверието си и защо.

На следващо място, установено е, че по същото време в хола на апартамента е бил и свидетелят **. Същият е разпитван пред районния съд, като видно от протокола от съдебното заседание е депозирал показания и във връзка с така очертаните спорни моменти. Съобщеното от този свидетел изобщо не е подложено на анализ и оценка за относимост към предмета на доказване, както и за достоверност, включително и чрез съпоставка с останалите доказателствени източници.