Определение № 201 от 08.05.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 201 гр. Сливен, 08.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева

Членове:

Ваня Анг. Маркова

Пламен Д. Стефанов като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20262200600218 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 250, ал.5 от НПК.

С разпореждане рег. № 1217 от 30.03.2026 г. на Районен съд-Сливен по НЧХД № 288/26 г. на основание чл. 250, ал.1, т.2 от НПК е прекратено наказателното производство, образувано по тъжба на М. Е. К. срещу С.Т.М., с която са повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 148, ал.1, т.2 във вр. с чл. 146, ал.1 от НК.

В срока за обжалване е постъпила частна жалба от повереника на тъжителя в лицето на адв. М. Д. от АК-Сливен с доводи, че разпореждането е незаконосъобразно и се прави искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В депозираната въззивна жалба се застъпва становище, че Районен съд – Сливен неправилно е прекратил наказателното производство и е приел, че описаните факти в частната тъжба не представляват твърдения за осъществен състав на престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 и т. 2, вр. чл.146 от НК.

Изразява се становище за допуснато нарушение на процесуалните правила от страна на районния съд изразяващо се в произнасяне в закрито заседание по същество на предмета на тъжбата.

Окръжен съд Сливен, като съобрази изложените от тъжителя доводи и служебно провери правилността на атакуваното разпореждане, намира за установено следното:

Постановеният съдебен акт по същество се явява такъв, който подлежи на въззивен контрол по реда на глава 22 от НПК съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК. В този смисъл и подадената жалба е отправена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес, подадена е в законоустановения срок на обжалване, поради което и същата се явява процесуално допустима.

За настоящето произнасяне не е налице необходимост от разглеждането на депозираната молба в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

1

Разгледана по същество, жалба на частния тъжител е неоснователна по следните съображения:

От фактическа и правна страна е установено, че производството пред Районен съд Сливен е образувано по повод на подадена тъжба от М. Е. К. срещу С.Т.М., в която са изложени твърдения, че в коментар във Фейсбук, на 26.01.2026г. в гр. Сливен, С.М. по адрес на тъжителя е написал „ Той си носи името К. НЕ ГО ЛИ Е СРАМ ДА ИСКА ПАРИ АЗ НЕ БИХ МУ ДАЛ ДА МЕ СЪДИ“. Тъжителя е приел, че вместо да бъде посочен с фамилното си име К., М. е перифразирал фамилното му име като „К.“, което тъжителя намира за обидно, защото според него произхожда от думата „кожодер“.

От Районния съд е поискано да осъди лицето, срещу което е насочена тъжбата, за извършено престъпление от частен характер по чл. 148, ал. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 НК с оглед нанесената му публично обида чрез употребата на израза „ Той си носи името К. НЕ ГО ЛИ Е СРАМ ДА ИСКА ПАРИ АЗ НЕ БИХ МУ ДАЛ ДА МЕ СЪДИ“.

С разпореждане рег. № 1217/30.03.2026 г. по НЧХД № 288/2026 г. по описа на Районен съд Сливен съдията-докладчик е прекратил наказателното производство, доколкото описаното в тъжбата деяние не представлява престъпление. На първо място е посочено, че инкриминираният израз "К." не е обективно годен да накърни достойнството на частния обвинител, тъй като не засяга сферата на нематериалните блага – чест, достойнство, добро име, авторитет на тъжителя доколкото такава дума не съществува в речника на българския език. На следващо място е посочено, че субективното мнение на тъжителя, според който М. е искал да напише „К.“ , с което го оприличавал на „кожодер“ не може да бъде годен предмет на престъплението обида.

Изложени са и съображения, че в коментара, в който е изписан израза „ Той си носи името К. НЕ ГО ЛИ Е СРАМ ДА ИСКА ПАРИ АЗ НЕ БИХ МУ ДАЛ ДА МЕ СЪДИ“ никъде не е посочено името на тъжителя К. и дори да бъде прието, че думата „К.“ е обидна или оскърбителна, същата не би могла по никакъв начин да бъде отнесена към личността на тъжителя. С оглед на гореизложеното, първостепенният съд е приел, че описаното в тъжбата деяние не представлява престъпление по чл. 146 ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК е прекратил наказателното производство по делото.

Настоящият съдебен състав намира изводите на първостепенния съд, с които е прекратил наказателното производство по делото, за правилни и обосновани.

От описаното в тъжбата е видно, че частният тъжител М. Е. К. е повдигнал обвинение срещу С.Т.М., за това че на 26.01.2026г. последния в коментар във Фейсбук по негов адрес е написал „Той си носи името К. НЕ ГО ЛИ Е СРАМ ДА ИСКА ПАРИ АЗ НЕ БИХ МУ ДАЛ ДА МЕ СЪДИ“.

На първо място, въззивният съд приема, че така описаното в тъжбата деяние е несъставомерно по чл. 146, ал. 1 НК. Съгласно константната съдебна практика, за да е налице осъществен състав на престъпление обида следва инкриминираните изрази да имат унизителен характер и да са от естество да накърнят чувството за лично достойнство и чест на засегнатото лице, като тази преценка е въз основа на общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение. Тоест, употребените думи следва да са обективно годни да накърнят достойнството на пострадалото лице, като 2 според общоприетите стандарти в обществото следва да са неприлични, вулгарни или цинични. От контекста на изречението посочено в тъжбата, не се установява изразяване от автора на отрицателна оценка относно качествата на тъжителя, като в самия израз обективно не се съдържат унизяващи или оскърбяващи думи, несъвместими с утвърдените в обществото морални и етични критерии. Израза „Той си носи името К. НЕ ГО ЛИ Е СРАМ ДА ИСКА ПАРИ АЗ НЕ БИХ МУ ДАЛ ДА МЕ СЪДИ“ не е нито циничен, нито унизителни по своето съдържание. В този смисъл са правилни изложените съображения от първоинстанционния съд, че в случая не е била употребена дума или израз, който обективно да е обиден по своето съдържание, поради което и не е осъществен съставът на престъплението обида по чл. 146, ал. 1 НК.

Въззивният съд намира за неоснователно в този смисъл изложеното възражение в частната жалба относно обидното съдържание на инкриминирания израз, като следва да се посочи, че за съставомерността на деянието по текста на чл. 146, ал. 1 НК са ирелевантни субективните възприятия на тъжителя и начинът, по който последният е възприел инкриминирания израз като такъв, накърняващ честта и достойнството му.

На следващо място въззивният съд намира за правилен и изводът на контролираната инстанция относно обстоятелството, че инкриминираното деяние е несъставомерно по чл. 146, ал. 1 НК и доколкото се касае за израз, употребен в коментар в който никъде не е посочено името на тъжителя К. и употребения израз не може да бъде отнесен към личността на тъжителя.

Според настоящия състав изречението от тъжбата „ Той си носи името К. НЕ ГО ЛИ Е СРАМ ДА ИСКА ПАРИ АЗ НЕ БИХ МУ ДАЛ ДА МЕ СЪДИ“ не съдържа никакви конкретни или поддаващи се на конкретизация факти, които биха могли да изпълнят съдържанието на обективните признаци на което и да е престъпление.

Предвид липсата на осъществяване на основния състав на престъплението обида е безпредметно обсъждане наличието на квалифициращия признак по чл. 148, ал. 1, т. 1 или т. 2 НК.

Относно оплакването в тъжбата за допуснато нарушение на процесуалните правила от страна на районния съд изразяващо се в произнасяне в закрито заседание по същество на предмета на тъжбата настоящия състав счита, че това оплакване е неоснователно. Частната тъжба е сезиращият съда документ, чрез който тъжителят очертава рамките на своето обвинение и представя факти, които намира за относими към състав на конкретно престъпление, за което обвинява лицето срещу което е подадена тъжбата. При осъществената проверка дали подадената тъжба отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, съдията докладчик правилно е констатирал, че изложените от страна на тъжителят обстоятелства не могат да бъдат субсумирани към състав на престъпление по чл. 146 ал.1 от НК. В този етап на наказателното производство съдът не се произнася по същество, не осъществява доказателствен анализ, не преценява изложените твърдения от страна на частния обвинител с ангажираните от него доказателства, а осъществява проверка дали наведените с частната тъжба обстоятелства могат изобщо да бъдат субсумирани към състав на престъпление, който се претендира в частната тъжба.

Отчитайки гореизложените съображения, въззивната инстанция 3 констатира, че първоинстанционният съдебен акт е правилен, тъй като е обоснован и законосъобразен, както от гледна точка на материалния, така и от гледна точка на процесуалния закон, който обосновава неговото потвърждаване.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 345 във вр. с чл. 341, ал.

2 във вр. с чл. 250, ал. 5 от НПК, Окръжен съд Сливен ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане рег. № 1217 от 30.03.2026г. по НЧХД № 288/2026г. на Районен съд-Сливен, с което наказателното производство по делото е било прекратено на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4