Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 705 от 06.02.2026, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Частно гражданско дело 155/2026
Вид
Разпореждане № 705
Подписан
06.02.2026
Състав
Катя Сукалинска

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 705 гр. Благоевград, 06.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Частно гражданско дело № 20261210100155 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.411, ал.2 във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя „АП ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.С представлявано от законните представители Х. М.

М. и П. В., срещу длъжника М. К. М., ЕГН **********, гр.Со, за следните суми:

- 1060,13 евро /хиляда и шестдесет евро и тринадесет евроцента/ главница по договор за кредит;

- 653,47 евро /шестстотин петдесет и три евро и четиридесет и седем евроцента/ - мораторна лихва в размер на законната лихва върху главницата по договор за кредит за периода от 19.02.2021г. до 13.01.2026г.;

- 264,42 евро /двеста шестдесет и четири евро и четиридесет и два евроцента/ - дължима договорна лихва върху главницата по договор за кредит за периода от 07.05.2019 г. до 18.02.2021г.;

- 1179,20 евро /хиляда сто седемдесет и девет евро и двадесет евроцента/ възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство;

- 633,55 евро /шестстотин тридесет и три евро и петдесет и пет евроцента/ -мораторна лихва в размер на законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 19.02.2021г. до 13.01.2026г., по Договор за потребителски кредит №2024848/07.05.2019г., сключен между „К като кредитор, и М. К. М., като заемополучател, и Договор за предоставяне на поръчителство от 07.05.2019г., сключен между М. К. М. като потребител и „А като поръчител, като с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021г. „Ккато цедент са прехвърлили своите вземания произтичащи от процесния договор за кредит и от договора за поръчителство на цесионера „А, ведно със законната лихва върху главницата по договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, считано от датата на подаване на заявлението - 23.01.2026г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

1

Към заявлението са приложени Договор за паричен заем; Погасителен план; Договор за предоставяне на поръчителство и др.

Съдът с Разпореждане № 458/27.01.2026г. е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя да отстрани констатираните от съда в мотивите на разпореждането нередовности. В дадения от съда срок е депозирана молба с вх.№2896/04.02.2026г., в която заявителят е уточнил, че длъжникът е извършвал плащания по процесния договор за кредит в размер на 538,90 евро, с които са погасени частично главница, частично възнаграждение за предоставено поръчителство и договорна лихва. Посочва се още, че в ГПР не е включено като разход възнаграждението за предоставяне на поръчителство.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според настоящия съдебен състав договорът за потребителски кредит е недействителен поради противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, която изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.

С въвеждането на изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе. Горните законови изисквания не са спазени.

В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 50 %. Според съда обаче възнаграждението за поръчителя представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирано при изчисляването на ГПР. При 2 включването на дължимото възнаграждение за поръчителя в размер на 142.28 лв. ежемесечно начислявано в погасителните вноски по кредита и представляващо скрито възнаграждение за кредитодателя, или общо в размер на 3 414.72 лв., реалният ГПР, според изчисленията на съда посредством онлайн калкулатор, надвишава допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.

1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.

Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.

Поради изложеното съдът приема, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, поради което нищожен се явява и акцесорния договор за предоставяне на поръчителство. В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от сключването на договора за предоставяне на поръчителство от страна на кредитополучателя, с който е било уговорено последният да заплати възнаграждение. Макар отношенията между кредитора и длъжника и между длъжника и поръчителя да са представени като две отделни и самостоятелни правоотношения, произтичащи от отделни договори /от договор за паричен заем и от договор за предоставяне на поръчителство/, то в случая се касае за взаимно свързани и обусловени правоотношения. От справка в ТР се установява, че едноличен собственик на капитала на „А е кредиторът „Кредисимо“ ЕАД. В чл.19, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите, който изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени 3 задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Независимо че произтича от друг договор, възнаграждението за поръчителя съставлява разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, защото икономическата тежест се понася от кредитополучателя, който го плаща наред с другите парични задължения по договора за заем - главници, лихви и пр., като същото съгласно условията на договора е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на погасителните вноски по договора за кредит. Възнаграждението за поръчителство не попада в изключенията по чл.19, ал.3 от ЗПК, съставляващи изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват при изчисляване на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя. В настоящия случай в Договора за паричен заем е посочен ГПР в размер на 50 %. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „А. Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. В същото време, в договора за предоставяне на поръчителство е предвидено, че “Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. След като кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството- поръчител, то очевидно с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, доколкото, плащайки задължението на потребителя де факто поръчителят плаща вземането си сам на себе си. С уговарянето на допълнително възнаграждение под формата на такса за поръчителство, оформена като отделно съглашение с трето лице, свързано с кредитора по смисъла на пар.1, т.5 от ТЗ, която такса е платима с вноските по договора за кредит, и която води до допълнителни разходи за потребителя, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния процент на разходите по кредита. Със сключването на този договор се цели единствено набавянето на допълнително възнаграждение за заемодателя по договора за кредит, в нарушение на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК. Като краен резултат, сключвайки договора за поръчителство, длъжникът се е задължил да заплати още едно възнаграждение в полза на кредитора си „К който е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител „А, а последният всъщност не е поел задължение по договора, тъй като реално обезпечава задължението сам пред себе си. Доколкото в случая се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на законни средства, то договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК. В обобщение, както договорът за кредит, така и договорът за предоставяне на поръчителство са недействителни.