Решение № 692 от 02.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 692 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100511653 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №11653/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Мрамор гранит“ АД, ЕИК 831642441от с. Владая-СО срещу решение №15116 от 05.08.2025 г постановено по гр.д.№65229/24 г на СРС , 151 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.124 ал.1 ГПК срещу М. В. И., ЕГН ********** от гр.

Варна и Р. Е. И., ЕГН ********** от гр.София да се признае за установено , че е собственик на основание придобивна давност изтекла през периода 2004 г – 19.05.2023 г / датата на подаване на исковата молба/ на :

1. поземлен имот - дворно място от около 5150 кв.м. /по скица 5138 кв.м./ , находящо се на *** в с. Владая-СО, реална част от УПИ IX, квартал 4, съгласно действащите КККР за гр. София, район Витоша с идентификатор №***, при съседи: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***. имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***. имот идентификатор *** ; представляваща бивш имот пл.№1763 по архивен кадастрален план поддържан от отдел „Геодезически кадастрални дейности" на Дирекция „Териториално планиране" към НАГ на Столична община до одобряването на ККР ; както и следните постройки в него :

2. сграда с идентификатор *** , с площ от 191 кв.м., брой етажи: 2, 1 предназначение: друг вид страда за обитаване (бивша вилна страда);

3. сграда с идентификатор *** , с площ от 40 кв.м., брой етажи:1, предназначение: друг вид сграда за обитаване; резачен цех (помещение) е площ 172,5 кв. м.;

4. сграда с идентификатор *** , е площ от 265 кв.м.. брой етажи: 1, предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда (бивш полировъчен цех), релсов път на колони, и

5. сграда с идентификатор *** , с площ от 96 кв.м., брои етажи: 2, предназначение: складова база, склад, на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност.

Решението на СРС се обжалва и в частта , с която е отхвърленото искането на ищеца за отмяна на нотариалния акт на ответниците / Нотариален акт №134, том I, рег.№4116 от 29.12.2002г. по описа на Нотариус №391 А. Б., вписан в Имотния регистър под №174, том LLXLIX, вх . peг. №44649/ , както и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Имотът и четирите процесни /стари/ сгради са съществували още към национализацията им през 1948 г . След реституирането им до 2003 г са били налице договори за наем с наследодателя на ответниците , но от 2004 г въззивникът „решил да свои и да придобие по давност“ имотите .

Ответниците никога не са ползвали имотите и е в сила презумцията по чл.69 ЗС , че при упражняване на фактическа власт вещите се държат като свои . Касае се за един общ имот с ограден периметър , за който грижата и охраната е била на ищеца . Последният не е знаел кой е собственик на имотите за периода на изтичане на давността и му е било обективно невъзможно да манифестира промяната на намерението си . Между страните липсва съсобственост , а съС.ието на сградите /без стар полировъчен цех/ не позволява реалното им ползване . Въззивникът е имал намерение да премахне процесните сгради с цел ново строителство , поради което е инициирал обстоятелствена проверка . Подобни намерения са имали и ответниците , но едва след 2016 г , когато придобивната давност в полза на ищеца вече е била изтекла . Поканата за осигуряване на достъп е доказателство , че ищците не са имали достъп до имота . Не може да се приеме , че владение на ищеца е имало едва от 2016 г , а ищецът не е дължал демонстрация на владението си , защото липсва съсобственост и не е знаел къде се намират ответниците .

Въззиваемите страни са подали писмен отговор , в който оспорват въззивната жалба . Имот с идентификатор №*** е с площ от 10 390 кв.м. , не е поделен реално , а страните са суперфициари . Ищецът не е съобщил на ответниците „въжделението си“ да свои имота и да го придобие по давност . В случая има съсобственост и практиката за придобиване по давност на изцяло чужд имот е неотносима . Ответниците имат ключове от сградите си и от входната врата от ул.Владайска и са посещавали имота . Ищецът прави опит да се позове на владение по скрит начин , а ответниците имат поС.ни и настоящи адреси в страната .

Ответниците редовно са си плащали данък върху недвижимите имоти и ТБО за процесните имоти . Въззивникът си противоречи , защото твърди владение и ползване на имотите , а 2 същевременно , че сградите не били годни за ползване . Свидетелят И.Н. е заявил , че е ползвал полировъчния цех без да пита никого т.е. без да пита и въззивника . Никога не е демонстрирано своене на имотите от ищеца на ответниците .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 19.08.2025 г и е обжалвано в срок на 29.08.2025 г .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел следното .

В извадка от информационен меморандум на „Мрамор гранит“ ЕАД от м. септември 1998 г. е проследена историята на предприятието, създадено през 1948 г. след национализацията на фабриката на Иван Б. във Владая. Съгласно меморандума от бившата частна фабрика към м. септември 1998 г. са съществували три сгради и част от терен – 5150 кв.м., които са били реституирани по ЗВСОНИ на наследниците на собственика.

С протокол от 12.01.1995 г. комисия към Столична голяма община, направление „Архитектура и градоустройство“ е предложила да се отпише от книгите за общинска и държавна собственост имот от 5150 кв.м,., включително и съществуващите сгради отпреди национализацията. Посочено е , че в обхвата на имота съществуват и нови постройки, както и съборени сгради, означени с различни цветове на приложена към протокола скица.

Със заповед № РД-57-350 от 25.04.1995 г. на кмета на София е наредено отписване от актовете книги и предаване на наследниците на И.В.Б. владението на следния недвижим имот: дворно място с площ от около 5150 кв.м., находящо се на ул. „Войнишко въстание“ № 22, кв. „Владая“, със следните строежи: вилна сграда, резачен цех, полировъчен цех и релсов път на колони, без изградените в мястото след отчуждаването на имота нови производствени и други постройки и съоръжения, всички описани в протокола от 12.01.1995 г. по-горе и приложената към него скица.

На 23.09.2002 г. Е. И. и Ст. Ц. са отправили предложение до ищеца да закупи процесния недвижим имот, резачно помещение, полировъчно помещение и вилна сграда (стара част) .

На 29.12.2002 г. е бил изготвен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по ЗВСОНИ и наследство, с който М. И. е била призната за собственик на 1/3 идеална част, а Е. И. на 2/3 идеални части по реституция и наследство на поземлен имот – дворно място от около 5150 кв.м., а според скица 5138 кв.м., находящо се на *** в 3 с. Владая, Столична община, район „Витоша“ , имот с пл. №1763, включен в парцел IX, квартал 4 от плана на София – местност Владая, със следните постройки: вилна сграда, резачен цех (помещение), полировъчен цех (помещение) и релсов път на колони, без изградените в мястото след отчуждаването на имота нови производствени и други постройки и съоръжения.

С нотариален акт от 23.12.2008 г Ж.Д. И. е дарила на своя съсобственик ответника Е. И. 1/3 идеална част от описаните по-горе имоти, предмет на нотариалния акт от 29.12.2002 г.

На 04.08.2016 г. ищцовото дружество е подало молба-декларация чрез кмета на СО район „Витоша“ и областния управител на Област София-град до нотариус за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка за поземлен имот с идентификатор *** с площ от 10 216 кв.м. и 12 броя сгради в имота като е посочило, че владее имотите добросъвестно от 1987 г.

С влязло в сила решение по гр.д. № 44447/2017 г. по описа на СРС, 128 състав, е признато за установено по отношение на В.Д.С. и М.С.И., че ищецът „Мрамор гранит“ АД е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 347 кв.м. и е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 72 от 2012 г., съставен от нотариус А.Д..

На 19.01.2021 г. ответницата М. И. е подала заявление до Столична община, район „Витоша“, с което е възразила срещу постъпилото искане на ищеца „Мрамор гранит“ АД за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, като е заявила, че е съсобственик и владее част от претендирания имот след възстановяване правото на собственост през 1995 г. (л. 152).

На 16.02.2021 г. ответниците Р. И. и М. И. изпращат нотариална покана до ищеца „Мрамор гранит“ АД, с която заявяват, че са собственици на процесните недвижим имоти и 4 постройки в него, като от момента на възстановяване правото на собственост върху имотите и влизането им във владение на същите двамата са упражнявали явно, необезпокоявано и непрекъснато владение върху тях. С нотариалната покана двамата ответници са поканили дружеството на третия ден от получаването й да заяви конкретно в писмен вид претенциите си за собственост върху имотите във връзка с подадено заявление в Столична община за иницииране на обстоятелствена проверка с твърдения за придобиване по давност.

На 24.02.2021 г. дружеството изготвя отговор, в който заявява, че през последните минимум 15 години е владяло спокойно, непрекъснато и несмущавано цялата производствена площадка, в т.ч. и реституираната част от нея, като през този период е заплащало дължимите данъци и такси, поддържало е имотите и ги е ползвало като свои и никой от възстановените собственици не е проявил какъвто и да било интерес към имотите, нито е заявявал претенции към тях. Посочва, че в резултат на продължилото повече от 10 години владение върху реституираните имоти е придобило правото на собственост върху тях, поради което през 2016 г. е инициирало процедурата по обстоятелствена проверка. Видно от обратните разписки, отговорът е връчен само на ответника М. И. на 25.02.2021 г., а ответникът Р. И. не 4 е бил открит на посочения адрес.

По делото са приети документи за заплатена данък за недвижимите имоти и ТБО от М. И. за 2015 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., и от Р. И. за периода от 2016 г. до 2023 г. вкл.

На 10.08.2023 г. ответниците са изпратили до ищеца заявление за предоставяне на автомобилен достъп до процесните имоти поради проявен интерес от наемател на помещенията. На същата дата дружеството е изпратило отговор на ищеца, с който е заявило, че е единствен собственик на имотите, поради което достъп на трети лица в тях не се дължи, както и че делото между страните е висящо.

Приети са като доказателства пред СРС договор за наем от 23.01.2024 г., сключен между „Мрамор гранит“ АД и Б.Ю.Ф. с предмет помещение в триетажна административна сграда с идентификатор ***; договор за наем от 01.07.2019 г., сключен между „Мрамор гранит“ АД и ЕТ „Бисер – Б.Т.“ три сгради, поземлен имот (извън процесните) и машини; договор за наем от 26.10.2023 г., сключен между „Мрамор гранит“ АД и „Бро билдърс“ ЕООД с предмет помещение в триетажна административна сграда с идентификатор ***; договор за наем от 11.09.2023 г., сключен между „Мрамор гранит“ АД и „СДНИКС“ ЕООД с предмет помещение в триетажна административна сграда с идентификатор ***; договор за наем от 19.01.2021 г., сключен между „Мрамор гранит“ АД и „Бедрок – Н“ ЕООД с предмет сграда с идентификатор *** и помещение в сграда с идентификатор *** и договор за наем от 01.01.2017 г., сключен между „Мрамор гранит“ АД и „Ясмит“ ЕООД с предмет помещение в сграда с идентификатор ***