Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 174 от 24.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 192/2024
Вид
Определение № 174
Подписан
24.04.2024
В сила
24.04.2024
Състав
Магдалина Стефанова Иванова, Михаела Христова Буюклиева, Велина Емануилова Антонова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 174 гр. Пловдив, 24.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600192 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения К. О. Б., чрез защитника му – адв. А. А., против определение № 318 от 09.04.2024 г., постановено по ЧНД № 633/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 6716/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив. В жалбата се и злагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. В този смисъл се иска неговата отмяна, като вместо това въззивният съд постанови условното предсрочно освобождаване на осъдения.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и приложените по делото материали, за да се произнесе, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, Пловдивският окръжен съд е приел за установено следното:

Лишеният от свобода К. О. Б. е осъждан в миналото, както следва:

С определение № 208/21.02.2020 г. е одобрено споразумение за 1 решаване на НОХД № 638/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, като на основание чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 500 лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на определението, с което е одобрено споразумението. На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК е приспаднато времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР, считано от 17.09.2019 г. до 18.09.2019 г. На основание чл.

343г вр. чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година, като на основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 17.09.2019 г. до влизане в сила на определението за одобряване на споразумението. Определението е влязло в сила на 21.02.2020 г.

С определение № 7992/13.12.2022 г. е одобрено споразумение за решаване на НОХД № 6716/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК и престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. На основание чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Постановено е, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК е приспаднато времето, през което е бил задържан по ЗМВР и НПК, считано от 03.05.2022 г. до влизане в сила на определението за одобряване на споразумението. Определението е влязло в сила от 13.12.2022 г.

С определение № 515/23.01.2023 г. по НОХД № 6716/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, на основание чл. 68, ал. 1 НК, е постановено наказанието, наложено на осъдения Б. по НОХД № 638/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив в размер на една година лишаване от свобода, към което е присъединено наказанието глоба в размер на 500 лв., да бъде изтърпяно отделно и изцяло от наказанието по НОХД № 6716/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т.2 , б. “В“ от ЗИНЗС е постановено така приведеното в изпълнение наказание по НОХД № 638/2020 г. на Районен съд - Пловдив в размер на една година лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК е приспаднато времето, през което Б. е бил задържан по ЗМВР, считано от 17.09.2019 г.

Определението е влязло в сила на 08.02.2023 г.

Към момента осъденият Б. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, наложено му по НОХД № 6716/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, което е започнало след изтърпяване на приведеното в 2 изпълнение предходно осъждане - това в размер на една година лишаване от свобода по НОХД № 638/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

Осъденият е постъпил в затвора на 08.11.2022 г. За начало на изтърпяване на настоящото наказание се счита 29.12.2023 г. Така, към датата на влизане на определението на окръжния съд в сила, при липса на жалба или протест 17.04.2024 г., осъденият ще е изтърпял: ефективно – три месеца и осемнадесет дни, от работа – един месец и тринадесет дни, от предварително задържане – 7 месеца и седемнадесет дни или всичко – една година и осемнадесет дни, като неизтърпеният остатък е в размер на пет месеца и дванадесет дни.

От приложените по делото пробационен доклад на основание чл. 70, ал.

6 от НК, становище от началника на затвора, становище във връзка изпълнение плана на присъдата, справка за наложени награди и наказания, справка за остатъка от наказанието лишаване от свобода, както и личното досие на осъдения се установява, че по-голямата част от времето в затвора лишеният от свобода Б. е прекарал в Медицински център (МЦ) към затвора - Пловдив, в прекъсване изпълнението на наказанието по медицински причини и в стая, обособена за болни лишени от свобода на 5-ти пост. Поради тази причина наблюдението върху поведението му било поограничено, тъй като сумарно във втора група прекарал около 20 дни. За този период, както и за престоя му в пета група и в МЦ нямало данни за конфликтни взаимоотношения. С останалите лишени от свобода общувал крайно ограничено, дистанциран, мнителен и прикрит е във взаимоотношенията с другите. Към служителите се отнасял с необходимото уважение, но рядко търсел съдействието им за решаване на проблеми, заради недоверието към системата. Стремял се към по-бързо освобождаване от затвора и насочил усилията си към това. Въпреки декларираните сериозни здравословни проблеми подал молба да бъде назначен като социален асистент на друг лишен от свобода - П.И. Г.. По данни на последния и на медицинските специалисти в МЦ към затвора справял се добре с поставените му задачи. По тази причина бил предложен за награда от д-р Д. и бил награден с писмена похвала през месец декември 2023 г. Не участвал в общогруповите мероприятия, в специализирани или корекционни програми в пета група, а за краткия период на престоя във втора група бил включен в програма от инспектор-психолог Г., но прекратил участието си по здравословни причини. По отношение на правонарушението представял различна версия и считал себе си за жертва на съдебната система. Бил недостатъчно критичен към собственото си поведение и начин на живот.

От направената първоначална оценка на правонарушителя по така наречената прогресивна точкова система е определена средна степен на риск от рецидив - 51 т. Във връзка с подадена молба за условно предсрочно освобождаване е 3 извършена актуална оценка на риска от рецидив и е констатирано повишаване на 52 точки, което е показател за влошаване резултатите на осъдения за периода на изтърпяване на наказанието. Спрямо първоначалната оценка е настъпила минимална промяна в зона трудова заетост - от 3 т. на 1 т. (тъй като бил назначен на работа като социален асистент) и в зона начин на живот и обкръжение - от 5 т. на 4 т. (поради това, че отчасти оползотворявал престоя си в затвора). Същевременно са отчетени повишени стойности в зона криминално минало - от 0 т. на 4 т., поради влязлата в сила по-късно условна присъда. Като гранични и проблемни зони при оценка на риска от рецидив са изведени: „Отношение към правонарушението“ – 10 т., „Злоупотреба с наркотици“ – 10 т. и „Умения за мислене“ – 7 т. В тези зони не е отчетена промяна.

В становището си началника на затвора - Пловдив сочи, че корекционната работа с лишения от свобода Б. е силно затруднена заради престоя му в МЦ, но счита, че корекционно-възпитателният процес спрямо него не е приключил и работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата следва да продължи.

Предвид на това изразява отрицателно становище по молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

При така установената фактическа обстановка, окръжният съд е приел, че не са налице всички кумулативно необходими предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения К. О. Б.. Този извод се споделя от настоящата инстанция. Изложените в противния смисъл доводи в частната жалба са неоснователни.

Действително, налице е първата предпоставка, визирана в чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, а именно – осъденият е изтърпял фактически повече от половината от наложеното наказание. Наред с нея обаче трябва да са налице и доказателства за неговото поправяне, съобразно критериите по чл. 439а, ал. 1 НПК – това са всички обстоятелства, които сочат на положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието като доброто поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Цялостното поведение на осъдения Б. по време на престоя му в пенитенциарното заведение не позволява да се направи категоричния извод за настъпила положителна и при това трайна промяна у него. Отчетен е минимален напредък, с оглед необходимото отношение към затворническата администрация и полагането на труд. Същевременно, Б. не е взел никакво участие в общогрупови мероприятия и специализирани корекционни програми. При постъпването му в затвора 4 е направено изследване на оценката на риска от рецидив, който е оценен на 51 т.

Изведени са и няколко проблемни зони - отношение съм правоотношението, злоупотреба с наркотици, умение за мислене, трудова заетост, начин и живот на обкръжение, криминално минало. При осъдения към настоящия момент има влошаване и повишаване на риска от рецидив, тъй като видно от направените изследвания, във връзка с молбата му за условно предсрочно освобождаване, рискът от рецидив е оценен на 52 т. В две от проблемните зони - зона трудова заетост и зона начин на живот и обкръжение, констатирани при първоначалното изследване на риска от рецидив и заложени в плана за изпълнение на присъдата като цели, е отчетен минимален напредък. В три от зоните - отношение към правонарушението, злоупотреба с наркотици и умения за мислене, липсва дори минимален напредък, а в зона криминално минало е налице завишаване на риск с 4 т. Налице е липса на реално изпълнение на плана за изпълнение на присъдата, а освен това осъденият е наказван за допуснато нарушение по време на изтърпяване на наказанието. При тези данни не може да се приеме, че досегашният престой на лишения от свобода в затвора има отчетлив корекционен и превъзпитателен ефект. Необходимо е продължаване на работата за коригиране на наличните проблемни зони, за да се изградят трайни поведенчески нагласи досежно спазване на поведение в обществото, кореспондиращо с изискванията на закона. Изтърпяното до момента наказание не е постигнало целите си в пълен обем.

По изложените съображения въззивната инстанция намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното с нея определение на окръжния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Ето защо, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 318 от 09.04.2024 г., постановено по ЧНД № 633/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.