Определение № 399 от 17.04.2019, Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

ВРАЧАНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.04.2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова търговско дело № 150 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба с правно основание чл.694 ал.2 т.2 ТЗ с вх.№ 9171/21.11.2018г, подадена от "Ф.Л." ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.З.М. против "ЕП КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Враца, "МЕАХУЗ" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София и "ЕКО БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София.

Претенцията на „Ф.Л."

ЕООД, гр. Перник, ул.***ЕИК: *** е съдът да признае съществуването на неприетото от съда по несъстоятелността вземане на ищеца спрямо длъжника в производството по несъстоятелност по т.д.№ 102/2016г. по описа на ОС - Враца - „ЕП КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД /в несъстоятелност/, гр. Враца, ул.***, ЕИК: *** в размер на 14 000 000 лв.

/четиринадесет милиона лева/, възникнало на основание запис на заповед от 18.05.2015г., издаден от длъжника с гаранционно обезпечителна функция към договор за посредничество от 03.11.2014г., сключен с „***“ООД, гр. София, ЕИК: ***, което вземане е прехвърлено с джиро от 11.10.2018г. на „Ф.Л.“ЕООД, гр. Перник.

С определение №44 от 11.01.2019г съдът е приел, че главни страни в настоящото производство са "Ф.Л." ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.З.М., в качеството му на ищец и длъжника "ЕП КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Враца, в качеството му на ответник.

С горепосоченото определение съдът е конституирал "ЕКО

БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София на основание чл.694 ал.4 изр.2 ТЗ като трето лице помагач на длъжника "ЕП

КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД /в несъстоятелност/ .

Задължителна страна на основание чл.694 ал.4 пр.1 ТЗ е конституирания от съда синдик на длъжника "ЕП КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД /в несъстоятелност/ .

От страна на ответника "ЕП КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД /в несъстоятелност/ няма депозирано становище по предявения иск. Отговори на исковата и допълнителната искова молби са депозирани от С.Ч. - синдик на длъжника и дружество "ЕКО БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, което на основание чл.694 ал.4 изр.2 ТЗ е конституирано като трето лице помагач на длъжника "ЕП КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД /в несъстоятелност/.

В исковата молба се твърди, че с определение № 639/08.11.2018г. с правно основание чл.692, ал.4 от ТЗ по т.д.№ 102/2016г, по описа на ВрОС, съдът по несъстоятелността е изключил от списъка по чл.688, ал.З от ТЗ вземането на „***“ООД, ЕИК: ***5 от допълнителния списък на предявените и приети вземания в производството по несъстоятелност на "ЕП КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД в размер на 14 000 000 лв., което вземане ведно с всички права е прехвърлено от„***“ООД на ищеца с джиро на 11.10.2018г. Вземането е изключено по възражения срещу допълнителния списък на "ЕКО БЪЛГАРИЯ" ЕАД е "Меахуз" ООД гр.София.

Като мотив за изключване на вземането съдът е посочил неспазване на преклузивните срокове по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 от ТЗ. Съдът е счел, че непредявяването на вземането, произтичащо от представения запис на заповед от 18.05.2015г. има за правна последица правопогасяващо действие относно самото вземане и същото не може да бъде предявено на по-късен етап в производството по несъстоятелност.

Съдът не е приел факта, че падежът на записа на заповед е настъпил след откриване на производството и изтичане на сроковете по чл.685, ал.1 вкл. по чл.688, ал.1 от ТЗ, при което до този момент вземането не е било изискуемо. Приел е, че макар и неизискуемо е следвало да бъде предявено на общо основание, тъй като законът не разграничавал изискуеми и неизискуеми вземания.

Излага становище, че представеният от джиранта запис на заповед е бил издаден с гаранционно-обезпечителна функция на каузално правоотношение — договор за посредничество, сключен между „***“ООД и „Еп Корп Пропъртис“ЕООД. Съгласно чл.17, ал.2 от този договор посредникът ,,Еп Корп Пропъртис“ЕООД дължи неустойка за неизпълнение на задълженията си по чл. 13, ал. I в размер на 14 000 000 лв„ чието заплащане се гарантира с издаването на процесния запис на заповед. На 20.02.2017г. страните по договора за посредничество са подписали констативен протокол, с който са приели за безспорно в отношенията си, че задълженията на посредника е следвало да бъдат изпълнени най-късно до 18.01.2017г. Констатирали са, че възложителят е предоставил допълнителен срок на посредника от още 30 дни /до 18.02.2017г./ , но и в този срок последният не е изпълнил задължението си да осигури сключването на сделка. Това от своя страна е активирало клаузата за компенсаторна неустойка от 14 000 000 лв. по чл.13, ал.1 от договора, обезпечена със записа на заповед. Считано от датата на констативния протокол - 20.02.2017г. непаричното задължение на посредника се трансформира в парично за заплащане на неустойка. Към този момент производството по несъстоятелност е открито и сроковете за предявяване на вземанията са изтекли. Това обуславя предявяването на вземането на „***“ООД в хипотезата на чл.688, ал.З от ТЗ, тъй като е възникнало след датата на откриване на производството по несъстоятелност и не е било платено на падежа. За „***“ООД не съществува друга правна възможност да предяви вземането си, освен тази по чл.688, ал.З от ТЗ Синдикът на "ЕП

КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД /в несъстоятелност/ застъпва становище, че предявеният иск е изцяло недопустим на следните основания: няма съвпадение на вземанията, за които се твърди, че съществуват, с тези включени в одобрения от съда списък на неприетите вземания. Това води до недопустимост на предявения иск по чл.694. ал.2 от ТЗ, тъй като той не може да се предявява за установяване на съществуването на някакви други вземания, различни от наеманията, които са включени в посочения списък с неприети вземания.

Напълно различни са основанията, от които произтича първоначално предявеното от "***" ООД вземане, в качеството му на праводател на ищцовото дружество и вземането, предмет на настоящата искова молба. Видно от материалите по т.д. №102/2016 по описа на ОС-Враца, както и от първоначално изготвения от синдика Списък на кредиторите, праводателят "***" ООД е предявил вземането си, като произтичащо от абстрактна сделка (Запис на заповед).

В хода на производството длъжникът "ЕП КОРП ПРОПЪРТИС" ЕООД /в несъстоятелност/) е уведомен чрез синдика за извършено джиросване от "***" ООД, ЕИК ***, на издадения Запис на заповед за сумата от 14 000 000 лева от 18.05.2015 г. с падеж - 18.05.2018 г. Претендираното вземане е разгледано като такова и е изключено от Списъка на кредиторите по реда на чл.692 ТЗ именно като произтичащо от абстрактна сделка.

Впоследствие, с предявяването на настоящия установителен иск по реда на чл.694 от ТЗ ищцовото дружество се е легитимирало като титуляр на вземане, произтичащо от Договор за посредничество от 03.11.2014г., като твърди, че цитираният по-горе Запис на заповед бил свързан с Договора за посредничество и го обезпечавал. Според синдика това не води до идентичност на вземанията и не може да служи, като основание за заобикаляне на преклузивните срокове по чл.685 и чл.688 от ТЗ . С исковата молба се предявява едно "ново" вземане, което изобщо не е било предмет на молбата за предявяване на вземания от ищеца и не е разглеждано от съда по реда на чл.692 ТЗ. Ищецът въвежда изцяло нови фактически обстоятелства, които липсват в молбата му за предявяване на вземането, и в съдебния етап от производството по установяване на вземанията е иск по чл.694. ал.2 ТЗ, без същите да са преминали през процедурата по приемане от страна на синдика и осъществен съдебен контрол от съда по несъстоятелността в производството по чл.692 от ТЗ. Искът по чл. 694 от ТЗ не може да има за предмет вземане, което не е претендирано от кредитора пред съда по несъстоятелността, респективно изключено от Списъка на кредиторите с приети вземания с Определението по чл.692, ал.4 от ТЗ.

От процесуалния представител на третото лице помагач на длъжника "ЕКО БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ***, също се поддържа становище за недопустимост на предявения иск. Обосновава становището си с обстоятелството, че на 04.09.2018г. тогавашният синдик И.Р. обявява в Търговския регистър Допълнителен списък по чл. 688, ал. 3 ТЗ на приетите от синдика вземания към „ЕП Корп Пропъртис" ЕООД, ЕИК ***1, с който е прието претендираното от "***" вземане в размер на 14 000 000 лв. В този списък като правно основание е посочен единствено Запис на заповед от 18.05.2015г.

Едва в съдебното заседание, проведено на 09.10.2018г, адвокат А.Г. - процесуален представител на "***" за първи път представя две нови доказателства: Договор за посредничество от 03.11.2014г. и Констативен протокол от 20.02.2017г. към Договора за посредничество. С което "***" въвел новият факт, че вземането не било възникнало на 18.05.2015г., когато е издаден Записът на заповед, а било възникнало на 18.02.2017г., когато законният представител на ЕП Корп Пропъртис /н/ бил подписал Констативния протокол, с който декларира, че управляваното от него дружеството не било изпълнило Договора за посредничество и дължало 14 000 000 лв. на "***". Счита, че с представянето на доказателствата в съдебното заседание "***" се опитва да промени първоначално представеното основание на вземането си, посочено в молбата за предявяване на вземането, както и да въведе изцяло нова дата на възникване на вземането.

Излага становище, че ищецът не е активно легитимиран да предяви настоящия иск по чл. 692 ал.2 т.2 ТЗ. В настоящия случай "***" предявява молбата за вземане и следователно само то е активно легитимирано да води иска по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ.

Наред с опита за замяна на ищеца, с исковата молба на Ф.Л. се прави и изменение на първоначалното основание, което е заявено в молбата за предявяване на вземане на ***. В молбата за предявяване изобщо не става дума нито за Договора за посредничество, нито за Констативния протокол, докато петитумът на подадената от Ф.Л. искова молба гласи, че вземането е „възникнало на основание запис на заповед от 18.05.2015г., издаден от длъжника с гаранционно обезпечителна функция към договор за посредничество от 03.11.2014г., сключен с „***"ООД‘‘. Посочва, че в тази насока е налична трайна съдебна практика на Върховния касационен съд, който приема, че за да е допустим искът по чл. 694 ТЗ трябва да е налице пълна идентичност между предявеното в производството по несъстоятелност вземане и вземането, за чието установяване е инициирано производството по чл.694 ТЗ.

Всяко вземане се характеризира с юридическите факти, които го пораждат /основание/ и със своя размер, а вземанията с периодичен характер - и с периода, за който се дължат. Поради това идентичността предполага пълно съвпадение между посочените индивидуализиращите белези в молбата по чл.685/чл.688 ТЗ и в исковата молба за предявяване на иска по чл.694 ТЗ „Молбата за предявяване на вземане има преклудиращо действие по отношение на всички ненаведени от кредитора основания за възникване на претендираното вземане. Същите не могат бъдат наведени валидно в бъдещото производство по установяване на вземането.

Процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на иска по чл. 694, ал. 2 от ТЗ са: 1. кредиторът да е предявил вземането си пред синдика по реда и в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ или в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ; 2. да има произнасяне от синдика по отношение на него; 3. да има депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу приемането или отказа за приемане на вземането; 4. по повод това възражение да има произнасяне на съда с определение по чл. 692 ТЗ и 5. да е спазен срокът по чл. 694, ал. 1 ТЗ. В този смисъл е решение № 21 от 01.02.2007 г. на ВКС по т. д. № 492/2006 г. на ВКС.

За допустимостта на иска съдът следи служебно, като е длъжен да извърши самостоятелно проверка за наличието на тези предпоставки и не е обвързан със становището на съда по несъстоятелност по т. д. № 102/2016 г. по описа на ОС Враца, изразено в акта му по чл. 692 от ТЗ. Цитираните по-горе предпоставки за допустимост на иска следва да са на лице до приключване на производството по настоящето дело, като отпадането или оборването на някои от тях в хода на процеса води до недопустимост на предявения иск.