Решение № 392 от 18.05.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № 2025363010**** по описа за 2025 година

Предявени са главен осъдителен иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и акцесорен иск с правно основание по чл.294, ал.1 от ТЗ.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “М“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.В, ПЗ „П“ ПИ № ****, представлявано от В М, чрез адв. Т П от АК – В, съдебен адрес гр.В, ул.“М“ № 72, офис 2 срещу „****************“ ЕООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.Ш, ул.“******“ № 17, представлявано от Д М Х.

В исковата молба се сочи, че по силата на сключен между страните по делото неформален договор за търговска покупко-продажба, ищецът в качеството му на продавач доставил на ответника климатична техника на стойност 4 519.57 евро (равняваща се на 8 839.51 лева) с ДДС. Продажбата била оформена във Фактура № ***** от **/**/****г., а стоката била доставена с куриерска доставка съгласно товарителница на куриерска фирма „Т“ на **/**/****г. От общото задължение били заплатени 992.42 евро (равняващи се на 1941 лева), като ответното дружество останало задължено за остатъка по задължението в размер на 3 527.16 евро (6 898.51 лева) с ДДС, което не било заплатено и до момента.

Поради това ищеца излага, че се дължи и законна лихва за забава в размер на 560.88 евро (равняващи се на 1096.98 лева), за периода от датата на падежа **/**/****г. до подаване на молба за допускане на обезпечение (**/**/****г.). Посочва се, че длъжникът – ответник бил уведомен за просрочването на задължението, но до момента няма плащане по фактурата.

Сочи се, че било допуснато обезпечение на бъдещите искове, предяви от ищеца, като било образувано обезпечително производство по ч.гр.д. № *****/****г. по описа на РС-В.

В заключение се иска ответникът да бъде осъден да заплати остатъка на 1 незаплатеното задължение в размер на 3 527.16 евро (6 898.51 лева) с ДДС, представляващо цената на доставените стоки, ведно със законната лихва върху сумата считано от **/**/****г.

– датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и лихва в размер на 560.88 евро (равняваща се на 1096.98 лева), за периода от датата на падежа **/**/****г. до подаване на молба за допускане на обезпечението на бъдещите искове (**/**/****г.).

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са редовно връчени на ответника по реда на чл.50 от ГПК, като представител на ответното дружество е уведомен по телефона, посочен в Търговския регистър за контакт на 27.01.2026г. Въпреки предоставения му по чл.131 от ГПК срок, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание за ищеца не се явява представител, като в депозираното по делото становище се прави искане за постановяване на неприсъствено решение, предвид наличието на предпоставките за това.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, като не депозира молба с искане за отлагане на делото, поради наличие на уважителни причини или молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.

Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на срока за подаване на писмен отговор и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките за приложението на чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителна преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

Предвид подмяната на националната валута, считано от **/**/****г., присъждането с настоящото решение на паричните вземания следва да се превалутират и закръгляват съгласно чл.4 и чл.11-13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ).

Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне за тези в настоящото производство. Поради това и ответникът следва да заплати разноски в исковото производство в размер на общо 836.65 евро, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, от които 670 евро за адвокатско възнаграждение и 166.65 евро за заплатена държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „****************“ ЕООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.Ш, ул.“******“ № 17, представлявано от Д М Х да заплати на “М“ ООД с 2

ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.В, ПЗ „П“ ПИ № ****, представлявано от В М, чрез адв. Т П от АК – В, съдебен адрес гр.В, ул.“М“ № 72, офис 2 по банкова сметка с IBAN BG*******************, находяща се в „************“ ЕАД на основание чл.327, ал.1 от ТЗ сумата от 3527.16 евро (три хиляди петстотин двадесет и седем евро и шестнадесет евроцента) с ДДС, равняваща се на 6898.51 лева с ДДС, представляваща незаплатен остатък от задължение по Фактура № ***** от **/**/****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – **/**/****г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.294, ал.1 от ТЗ сумата от 560.88 евро (петстотин и шестдесет евро и осемдесет и осем евроцента), равняваща се на 1096.98 лева, представляваща лихва върху главницата от 3527.16 евро за периода от датата на падежа **/**/****г. до подаване на молба за допускане на обезпечение, а именно **/**/****г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „****************“ ЕООД с ЕИК ********** д а заплати на “М“ ООД с ЕИК ********* по банкова сметка с BG*******************, разноските направени от ищцовото дружество в производството общо в размер на 836.65 евро (осемстотин тридесет и шест евро и шестдесет и пет евроцента).

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Ш: _______________________

3