Акт № 2657 от 05.07.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 663

Номер

663

Година

26.1.2016 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

01.13

Година

2016

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Кристина Панкова дело номер

20151210202096 по описа за

2015 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от изпълнителния директор А. И. Д., чрез упълномощен представител юрисконсулт Б. П., против Наказателно постановление № К-15317 от 13.08.2015г. на Комисията за защита на потребителите, издадено от Директора на Главна Дирекция „Контрол на пазара“, с което на жалбоподателя за административни нарушения по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП и 192,т.2 от ЗЗП, са наложени съответно на основание чл. 222а от ЗЗП, вр. чл.113, ал.2 от ЗЗП административно наказание “имуществена санкция” в размер на 700.00 лева и на основание чл.230а, вр.чл.192, т.2 от ЗЗП административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200.00 лева В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Навеждат се доводи за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и за липса на осъществен състав на нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, не изразява, становище по същество.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.

Районна прокуратура [населено място] редовно призовани не ангажират свой предствител и становище по същество.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 26.05.2015г. в магазин „ВИВАКОМ“, находящ се в [населено място] по повод постъпила жалба с посочен входящ номер № С-03-2171/15.05.2015г., относно неспазен срок за привеждане на телефона в съответствие с с договор за продажба и направени рекламации на телефон LG OPTIMUS L5 , закупен от посочения магазин е извършена проверка от служители на КЗП /св.Р. и Д./, при която, било установено, че телефона е закупен на 04.09.2013г. с договор за лизинг от Т. К. /л.31 от делото/, неправлино посочен като договор за продажба в атакуваното НП. На 24.03.2015г. жалбоподателката Т. предявила рекламация на закупения от К. телефон, което се удостоверявало със съответна сервизна поръчка и била издадена сервизна карта №[ЕГН], с която телефона е приет за ремонт. На 14.04.2015г. е4 издадена нова сервизна карта №[ЕГН]-1, в която се посочва, че телефона е тестван в магазина и същия е изпратен отново за ремонт. На 13.05.2015г. е издадена нова сервизна карта №[ЕГН]-1, в която също е записано, че телефона е тестван в магазина и същия е изпратен отново за ремонт. Във връзка с констатациите при проверката от контролните органи на оператора било разпоредено да представи пред КЗП на 02.06.2015г. писмен отговор по случая, издадените протоколи за извършен ремонт на апарата, както и актове за удовлетворение на предявените рекламации. Направените констатации, както и дадените разпореждания били отразени ни в КП№0189976/26.05.2015г. /л.38 от делото/, съставен на място от св.Р. в присъствието на св.Д. и св.Д. /упълномощен представител на оператора/. На 04.06.2015г. е съставен протокол за проверка на документи №082275/04.06.2015г. /л.29 от делото/, в който е отразено, че св.Д. е представила писмено становище, сервизни карти, договор за лизинг и становище от сревиза, обслужил ремонта, но не и протоколи за ремонт за всичките три рекламацияя и не е спазил изискването за издаването на акт за удовлетворяване на рекламациите. В тази връзка с цитирания протокол било разпоредено на 08.06.2015г. БТК да представи посочените протоколи, изададените актове за удовлетворяване и документ от сертифициран орган, доказващ техническото състояние на мобилния апарат. На 18.06.2015г. св.Д. отново се явила в КЗП като представила писмено становище по извършената проверка, но не и изисканите документи, а именно протоколи за ремонт, актове за удовлетворяване на рекламация и документ от сертифициран орган, като отново било дадено разпореждане за представяне на акт за удовлетворение от 13.05.2015г. Във връзка с установеното в хода на проверката контроните органи приели, че извършеното представлява нарушение на чл.113, ал.2 от ЗЗП и чл.192, т.2 от ЗЗП, поради което На същата дата 18.06.2015г. бил съставен и АУАН№15317/18.06.2015г. от св.Р., затова че [фирма], в качеството си на търговец, осъществяващ дейност по продажба на телефони, аксесоари и далекосъобщителни услуги не е привел в съответствие с договора за продажба телефона в срока по чл. 113, ал.2 от ЗЗП, считано от 24.03.2015г., както и че на 18.06.2015г. не е представил изискани от контролния орган документи, което било квалифицирано като нарушение на чл.192, т.2 от ЗЗП. АУАН бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството св.Д., която подписала акта без възражения като вписала, че такива ще бъдат представени по късно. В срока по чл.44 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения.

Въз основа на акта за нарушение, на 13.08.2015 година, Директора на Главна Дирекция „Контрол на пазара“, издала атакуваното НП № К-15317/13.08.2015 година, с което на дружеството - жалбоподателя за административни нарушения по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП и 192,т.2 от ЗЗП, са наложени съответно на основание чл. 222а от ЗЗП, вр. чл.113, ал.2 от ЗЗП административно наказание “имуществена санкция” в размер на 700.00 лева и на основание чл.230а, вр.чл.192, т.2 от ЗЗП административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200.00 лева НП е връчено на 14.10.2015 година.

Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя Р. и свидетеля по акта, които поддържат написаното в акта, посочват в какво се изразяват нарушения и как са установени. В хода на съдебното производство е разпитана и З. Д., управител на магазин „Виваком“, която е присъствала на проверката и при съставяне на акта, същата заявява пред съда, че телефона е донесен с оплакване, че се рестартира, изпратен е на сервиз, от който е установено, че няма проблем с телефона, а е за подмяна на батерията, като клиентката отказала да подпише акта за удовлетворение. Съдът кредитира тези показания, доколкото същите се подкрепят и от писмените доказателства. По делото е представено и прието като доказателство становище от 01.06.2015г. на К енд К Сервиз ЕООД /л.36/, от което е видно, че телефона е приеман два пъти на 26.03.2015 и на 16.04.2015г., съответно издаден на 09.04.2015г. и 11.05.2015г. със заключения неоснователна рекламация, като в констатации на техника е посочено, че е необходима подмяна на батерия.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите по делото, както и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на , дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление, издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.

В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи, за което по делото са представени и приети безспорни доказателства. Съдът намира възраженията за връчване на НП в нарушение на закона за неоснователни. Наказателното постановление е изпратено по пощата, но с известие за доставяне, т.е. удостоверено е по несъмнен начин неговото връчване с подпис и дата. Дори това да не бе така , този факт би имал значение при пропуснат срок за обжалване. В конкретният случай, жалбоподателят е депозирал жалбата си в предвидения 7-дневен срок, считано от получаване на НП / удостоверено с приложеното известие за доставяне – л.15 /, което е видно от пощенското клеймо на плик, с който жалбата е изпратена до АНО / л.58 / .

Съдът счита обаче, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащи неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на нарушенията поради следните съображения:

По отношения на нарушението на чл.113, ал.2 от ЗЗП

В наказателното постановление за дата на извършване на нарушението е възприета датата на предявяване на първата рекламация – 24.03.2015г., от която е поставен в течение срока за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба, който в случая е обвързан с датата на проверката – 26.05.2015г. т.е посочен е период от 2 месеца. В случая е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не става ясно коя е точната дата на извършване на административното нарушение, която законът обвързва с изтичането на 1-месечен срок от предявяването на рекламация, още повече, че по отношение на конкретното устройство са предявени три рекламации през различен период от време и този срок, за всяка от рекламациите изтича в различен момент. Наличието на подобна неяснота е недопустимо, защото по този начин се засяга правото на защита на нарушителя, тъй като за него не става ясно на коя дата е прието, че е извършено нарушението.Допуснатото процесуално нарушение е съществено и е основание за отмяна на наказателното постановление, а в АУАН дори липсва подобно посочване и конкретизация.

В разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН са указани всички задължителни реквизити, които следва да се съдържат в акт установяващ административно нарушение, респективно в наказателно постановление издадено въз основа на него. Повелителната норма на чл.42, т.3 от ЗАНН вменява в задължение на актосъставителя да посочи в акта ДАТАТА И МЯСТОТО на извършеното нарушение. Такова изискване за законосъобразност въвежда и нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН по отношение необходимите и задължителни реквизити на издаденото наказателно постановление.

В процесният случай по този начин формулираното обвинение по отношение извършване на нарушенията, на практика е липса на дата както в АУАН, така и в НП. Описано е кога е извършена проверката, посочено и по чия инициатива е извършена същата, но въпреки подробно изложените обстоятелства относно направени от страна на клиента рекламация и действията на оператора в тази връзка, никъде не е записано и не може да бъде разбрано кога е извършено нарушението. Тези данни следва ясно и точно да се съдържат в акта и в постановлението и е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. В този смисъл, рамката на административното обвинение, страда от съществена непълнота, която не може да бъде поправена в хода на съдебното производство. Още повече като се изхожда от текста на сочената като нарушена норма следва, че в случая се касае за бездействие, поради което и би следвало задълженото лице да изпада в нарушение от деня следващ изтичане на срока и според настоящия състав именно това е дата на извършване , каквато обаче не е индивидуализирана за нито една от трите рекламации. Тази непълнота води до неяснота на обвинението и в крайна сметка обосновава крайния правен извод, че е нарушено правото на защита на санкционираното търговско дружество.