Разпореждане № 3850 от 19.08.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК

Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XIV-ти състав в проведеното на 18.08.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2316 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Мария Ем. Антова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК РАЗПОРЕДИ:

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 81В, ап. 3, подадено от пълномощника юрисконсулт Б. Д. Т., против длъжника А. П. П., с ЕГН **********, с настоящ адрес по заявлението: гр. ***, ет.*, ап.**, общ.***, обл.**, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 3600.00 лв. /три хиляди и шестотин/ лева, представляващи главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***, сключен на 14.08.2023г. между „Сити кеш“ ООД и А. П. П., като с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.05.2025г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.08.2025г до окончателното изплащане на сумата; 1437.96 лв. /хиляда четиристотин тридесет и седем лева, деветдесет и шест стотинки/ лева, представляваща такса; 7017.24 лв. /седем хиляди и седемнадесет лева, двадесет и четири стотинки/ лева – неустойка за периода от 21.03.2022г. до 21.11.2022г.; 1709.16 лв. /хиляда седемстотин и девет лева, шестнадесет стотинки/ лева – договорна лихва, дължима се по договора за потребителски кредит за периода от 14.08.2023г. до 14.02.2025г.; 95.96 лв. /деветдесет и пет лева, деветдесет и шест стотинки/ лева – законна лихва по договор за потребителски кредит за периода от 14.02.2025г. до 11.08.2025г., както и сторените разноски – 235.63 лв. /двеста тридесет и пет лева, шестдесет и три стотинки / лева държавна такса и 100,00 лв. /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за потребителски кредит, общи условия и др.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа. Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни.

Съображенията за това са следните: Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави.

С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящия случай, то съдът намира следното: досежно сумата от 7017.24 лв. /седем хиляди и седемнадесет лева, двадесет и четири стотинки/ лева, представляващи неустойка – същата е нищожна поради излизане извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Чрез нея се цели набавяне на средства за кредитора, без последният да дължи насрещна престация. Тук съдът следва да посочи, че преценката за възможността вземането да бъде обезпечено е на 1 кредитора и той следва, след тази преценка, да съобрази дали да предостави паричния ресурс, а не обратното – физическото лице да се санкционира финансово заради неправилната преценка на кредитора относно възможността да се обезпечи вземането. И тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД , в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка и за възникване на задължение за неустойка по чл. 5 от договора. Ето защо претенцията за неустойка ще се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузата от процесния договор на закона и добрите нрави.

От друга страна, по отношение на сумата в размер на 1 4 3 7 . 9 6 лв. /хиляда четиристотин тридесет и седем лева, деветдесет и шест стотинки/ лева, представляващи неплатени дължими такси, съдът намира, че договорната клауза, от която произтича вземането, противоречи пряко на императивната норма на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Това е така, защото от нейния текст, а и твърденията в заявлението сочат, че тя се начислява единствено при забавата на длъжника, а съгласно цитираната разпоредба, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато също се претендира в случая. Освен това тя противоречи и на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, която също е с императивен характер, доколкото не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събира тази такса да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Ето защо се налага извод и за нейната нищожност, поради което не може да породи целените правни последици.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса – 235.63 лева. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 50,00 (петдесет) лева, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност.

Претендираните разноски за подготовка на документи за завеждане на дело по смисъла на чл. 13 от НЗПП не се следват на заявителя, тъй като това процесуално действие се включва в обема на представителството по делото и възнаграждението за това е определено по реда на чл. 26 от НЗПП. Посочените разноски следва да се редуцират с оглед уважената част от заявлението, ето защо дължими се явяват сумите, както следва: 91.89 лв. – държавна такса и 19.50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която А. П. П., с ЕГН

**********, с настоящ адрес по заявлението: гр. ..., ет..., ап..., общ...., обл.Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1404, бул. „България” № 81В, ап. 3, сумите, както следва: 3600.00 лв. /три хиляди и шестотин/ лева, представляващи главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***, сключен на **.**.****г. между „Сити кеш“ ООД и А. П. П., като с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.05.2025г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.08.2025г до окончателното изплащане на сумата; 1709.16 лв. /хиляда седемстотин и девет лева, шестнадесет стотинки/ лева – договорна лихва, дължима се по договора за потребителски кредит за периода от 14.08.2023г. до 14.02.2025г.;

95.96 лв. /деветдесет и пет лева, деветдесет и шест стотинки/ лева – законна лихва по договор за потребителски кредит за периода от 14.02.2025г. до 11.08.2025г., както и сторените разноски – 91.89 лв. /деветдесет и един лева, осемдесет и девет стотинки / лева държавна такса и 19.50 лв. /деветнадесет лева, петдесет стотинки/ лева юрисконсултско възнаграждение.

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД,

ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1404, бул. „България” № 81В, ап. 3, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 1437.96 лв. /хиляда четиристотин тридесет и седем лева, деветдесет и шест стотинки/ лева, представляваща такса и 7017.24 лв. /седем хиляди и седемнадесет лева, двадесет и четири стотинки/ лева – неустойка за периода от 21.03.2022г. до 21.11.2022г.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред КнОС.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Мария Ем. Антова )

3