Решение № 405 от 18.07.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 371/2025
- Вид
- Решение № 405
- Подписан
- 18.07.2025
- В сила
- 18.07.2025
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Ивайло Петров Георгиев, Лилия Маркова Руневска
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 405 гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирина Р. С.чева
Членове:
Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска при участието на секретаря Т. Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20251800500371 по описа за 2025 година
С Решение № 174/21.08.2024г., постановено по гр.д. № 48/2023г. на Сливнишкия районен съд, е осъден Р. Р. Й. с ЕГН ********** да заплати на Р.
О. С. с ЕГН ********** сумата от 4758,44 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по л.а. марка „Мерцедес“, модел „Ц200 Компресор“, с рег. № Е****КТ, собственост на Р. О. С., в резултат от реализирано на 18.01.2018 г. по вина на Р. Й. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2018 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 5000 лева.
Със същото решение Р. Р. Й. с ЕГН ********** е осъден да заплати на Р.
О. С. с ЕГН ********** сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения и стрес в резултат от реализираното по вина на ответника на 18.01.2018 г. ПТП със собствения на ищцата л.а. марка „Мерцедес“, модел „Ц200 Компресор“ рег. № Е****КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2018 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 5000 лева.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивни жалби на Р. Р. Й. и на Р. О. С., насочени срещу различни части от Решение № 174/21.08.2024г. по гр.д. № 48/2023г. на Сливнишкия районен съд.
Жалбоподателят Й. обжалва решението в частите, с които е осъден да заплати обезщетения на ищцата С. за нанесените й имуществени и неимуществени вреди, като го намира за неправилно и незаконосъобразно в 1 тези му части. Счита, че по делото са останали недоказани кумулативно предвидените предпоставки за ангажиране на деликтната му отговорност.
Оспорва размера на имуществените вреди, приет от районния съд въз основа на автотехническите експертизи по ДП № 32/2018г. Развива съображения, че е недопустимо, размерът на обезщетението да се определя въз основа на писмени доказателства, събрани по други производства. Цитира съдебна практика в този смисъл. Сочи, че липсват писмени доказателства за средствата, които ищцата била вложила в ремонт на процесния автомобил. По отношение на обезщетението за неимуществени вреди намира, че е недопустимо, такова да се присъжда за увреждане или загуба на вещи.
Изтъква, че процесното моторно превозно средство е заместима вещ и не е единственото средство за транспорт, както и че не е доказано, то да е имало особена сантиментална стойност за ищцата. Цитира съдебна практика в този смисъл. Намира, че релевираните в настоящото производство неимуществени вреди не са пряка и неспосредствена последица от деликта. Позовава се на т. 1 от ППВС № 1/23.12.1968г. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло претенциите на ищцата.
Жалбоподателката С. обжалва първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен искът й за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. Счита за безспорно доказани обстоятелствата, на конто основава тази своя претенция. Анализира предпоставките на иска по чл. 45 от ЗЗД. Счита, че в случая е налице противоправно деяние на ответника, което той е извършил виновно, причинил й е вреди и е налице причинно-следствена връзка между деянието и вредите. Позовава се на експертизите по ДП № 32/2018г. в подкрепа на тезата си, че противоправното деяние (ПТП) е причинено именно от ответника, като подчертава, че вината му се презюмира. Намира за доказани и претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, както и причинно- следствената връзка между тях и противоправното деяние.
Изтъква, че е била лишена от автомобила си в един изключително тежък за нея момент, а именно - смъртта на нейния баща. Поради липсата на МПС вследствие на реализираното от ответника ПТП, тя не е имала възможност да се сбогува е умиращия си баща и да окаже необходимата подкрепа на близките си, които обстоятелства са предизвикали изключително дълбока душевна травма у нея и са й причинили неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от нея неудобства и страдания. Счита тези обстоятелства за доказани от показанията на свидетелите П. М. М. и Т. М.а М.а. Черпи аргументи от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС. Подчертава, че при наличие на личен автомобил тя би могла да стигне навреме, за да се сбогува с умиращия си баща и да бъде опора на майка си в този разтърсващ за семейството момент, а степента и интензитета на нейните мъки и страдания не биха предизвикали толкова дълбока травма у нея. Намира, че съдът е следвало да съобрази близките им отношения, взаимна обич и привързаност, интензитета на болките от преждевременната и невъзвратима загуба и тяхната продължителност. Прави извод, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено - икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, следва да отговаря на претендирания от 5000 лева и моли съда да уважи иска за тази сума.
2
В сроковете за отговор е постъпил такъв от Р. С. срещу въззивната жалба, подадена от Р. Й.. Въззиваемата оспорва твърденията на ответника за липса на кумулативните предпоставки за ангажиране на деликтна отговорност по чл. 45 о т ЗЗД, във връзка с което възпроизвежда дословно част от аргументите на подадената от нея въззивна жалба. Позовава се на влязлата в сила осъдителна присъда, като счита, че тя удостоверява пряко всички предпоставки от състава на чл. 45 от ЗЗД и съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Оспорва и довода на Й., ч е размерът на обезщетението за имуществени вреди в настоящото производство не следвало да бъде определян на базата на псимени доказателства, събрани по други производства. Намира, че изтъкнатите от него доводи във въззивната жалба са преклудирани. По отношение на претендираните неимуществени вреди, изразява становище, че безспорно били установени основанията за присъждане на обезщетение за тях. Във връзка с това възпроизвежда дословно доводите, изложени в собствената й въззивна жалба. Цитира съдебна практика, съгласно която в този случай е било необходимо да се съобразят създадените близки отношения между нея и починалия й баща, които са били изпълнени с разбирателство и с грижа един към друг, а също и интензитета на търпените болки и страдания, които по принцип при такава близка връзка се презюмират. Моли съда да отхвърли въззивната жалба на ответника като неоснователна и недоказана. Претендира сторените разноски по делото пред въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателкатаищца не се явява и не се представлява. От процесуалния й представител - адв.
Г. - е постъпила молба, с която поддържа подадената от него въззивна жалба и отговора срещу въззивната жалба на насрещната страна. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна, ако същото надвишава минимума.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателятответник не се явява. Представлява се от адв. Д., който поддържа подадената от него жалба и оспорва отговора срещу нея. Заявява, че сумата, която представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди, е явно недоказана и е постановена при условията на процесуално нарушение, тъй като не е подкрепена със събрани по реда на ГПК гласни или писмени доказателства, а механично е пренесена от наказателното дело. Счита, не следва да бъде присъждано обезщетение за неимуществени вреди, тъй като загубата на вещ не води до такива. Оспорва и дължимостта на разноските.
Препраща към съображенията, изложени в жалбата. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана вярно и пълно в обжалваното решение, поради което не следва да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната 3 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявените искания.
ІІI. По същество
1. По иска за обезщетение за имуществени вреди.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на парично обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Петте елемента на общия деликт по чл. 45 от ЗЗД са поведението на дееца, неговият виновен и противоправен характер, както и вредата, намираща се в причинна връзка с деянието, т.е. закономерно произтичаща от него. По този иск в тежест на ищцовата страна е да докаже наличието на вредоносното събитие (т.е. противоправно поведение на ответника), претърпените вреди, както и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Не подлежи на доказване вината на дееца, доколкото наличието на такава се предполага до доказване на противното (арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД).
В конкретния случай, от представените по делото копия от споразумение по НОХД № 621/2018 г. по описа на РС – Сливница, обвързващо съда на основание чл. 300 от ГПК, се установява, че ответникът Р. Й. е признат за виновен в това, че на 18.01.2018 г. около 12,00 ч. в гр. Сливница не спрял с л.а. марка „Мерцесдес“, модел „Ц200 компресор“ след като от страна на полицейските служители му бил подаден светлинен и звуков сигнал, а продължил движението си с висока скорост по улиците, поради което и на основание чл. 270, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, е бил осъден на 4 месеца лишаване от свобода. Със същото споразумение Р. Й. е признат за виновен и в това, че на 18.01.2018 г. около 12,00 ч. в гр. Сливница управлявал л.а. марка „Мерцесдес“, модел „Ц200 компресор“ след употреба на наркотични вещества, за което (и в условията на продължавано престъпление) на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е бил осъден на 5 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лв.
Същевременно, страните не спорят, а и от показанията на св. М. и св.
М.а се установява, че, редом с горните престъпления, Й. е реализирал и ПТП (за което той признава в отговора на исковата молба, като само оспорва, че е било целенасочено), при което лекият автомобил – собственост на ищцата – е бил увреден. При това, съгласно показанията на св. М., именно С. финансирала ремонта на автомобила, като общата изразходвана сума била около 5500 лв. – 6000 лв.
4
Горните доказателства в съвкупност установяват поведението на ответника и претърпените от ищцата вреди, както и причинната връзка между тях.
По тези съображения и с оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, съдът намира, че е доказан фактическият състав на непозволеното увреждане по отношение на имуществените вреди.
Неоснователен доводът на жалбоподателя Й., че размерът на вредите бил недоказан, а районният съд неправилно кредитирал автотехническите експертизи по ДП № 32/2018г. Наистина, принципно правилно е съображението, че съдът не може да основава решението си на доказателства, събрани по други производства, но в случая приблизителният размер на имуществените вреди се установява от показанията на св. М., поради което не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че този размер е останал недоказан по делото, доколкото процесуалният закон не съдържа ограничение за доказване на това обстоятелство със свидетелски показания. Поради това, обективно вярната му констатация, че липсват писмени доказателства за средствата, които ищцата била вложила в ремонт на процесния автомобил, не е пречка пред произнасянето на съда въз основа на други събрани по делото доказателства, вкл. свидетелски показания. Още повече, че съгласно чл. 162 от ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. В случая, както се обоснова по- горе, искът за обезщетение на имуществените вреди е доказан по основание, а преценката на съда да го уважи в по- нисък размер, отколкото приблизително установения от свидетелските показания, не противоречи на цитираната по- горе процесуална норма и не води до неправилност на обжалваното решение. Наистина, за да определи конкретния размер на обезщетението, районният съд се е позовал на доказателство, събрано по начин, който процесуалният закон не допуска (експертизи по друго производство), но това процесуално нарушение не отнема правото му на преценка по чл. 162 от ГПК.
Разпечатката съдържа 44 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf6ec629-d056-4476-813a-85e0ebf9147a