Решение № 241 от 01.07.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Карлово, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320100169 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД от „А. Б. Б.” ЕООД, ЕИК:

**********, седалище и адрес: гр. С., п.к. ****р-н Т., бул. „Б.“ № ***, представлявано от управителите Х. М. и П. В., чрез юрк. Е. Л., против М. А.

Т., ЕГН: **********, с настоящ адрес: с. С., ул. „*****“ № **.

В исковата молба се твърди, че на 18.12.2017 г. между „К.“ АД, в качеството на кредитодател и М. А. Т., в качеството на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № 989714 по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Сочи се, че съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и 1 потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Твърди се, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

От приложените към исковата молба Договор за потребителски кредит 989714 от 18.12.2017 г. и Общи условия по безспорен начин се установявал сключеният между страните договор, задълженията по който ответникът не изпълнил в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор е действителен, като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и 2 чл. 22 от ЗПК.

По силата на договора ответникът получил сумата от 300 лева, срещу което се съгласил да върне 13 броя вноски по 29 лева в срок до 31.01.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %

В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /ОУ/, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска М. А. Т. ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „К.“ АД.

В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните постигнали съгласие М. А. Т. да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.

В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на „К.“ АД да уведомява ответника за забавата му чрез водене, включително чрез трети лица, на всякаква кореспонденция с кредитополучателя, да провежда с кредитополучателя телефонни разговори, да му изпраща телефонни съобщения, писма и стикери.

Твърди се, че ответникът М. А. Т. сключил на 18.12.2017 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А. Т.“. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „К.“ и да отговаря пред „К.“ солидарно с М. А. Т. за всички задължения по Договора за кредит с „К.“ така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него.

Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „К.“.

На 18.12.2017 година „А. Т.“ и „К.“ сключили договор за поръчителство, по силата на който „А. Т.“ се е задължило спрямо „К.“ за всички задължения на М. А. Т. по Договора за кредит. Така „А. Т.“ изпълнило задълженията си към М. А. Т. по Договора за предоставяне поръчителство.

Ответникът М. А. Т. не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. „К.“ поканило „А. Т.“ да плати всички изискуеми 3 задължения на М. А. Т. по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство „А. Т.“ изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021 г., в което посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „А. Т.“. На 23.02.2021 г. „А. Т.“ погасило дължимите от М. А. Т. суми, както следва: 300 лева – главница по Договор за кредит; 77 лева – договорна лихва за периода от 18.12.2017 г. до 31.01.2019 г.; 179.08 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава.

Сочи се, че с извършване на посоченото плащане „А. Т.“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал.

1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.

На 23.02.2021 г. „А. Т.“ уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на „А. Т.“ в правата на кредитора „К.“, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 223.34 лева, ведно със сумата от 116.89 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „К.“ АД, като цедент, прехвърлило своите вземания към М. А. Т. по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК **********. Ответникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.

От представения с исковата молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. се установявало, че страните постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания било договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора.

С Приложение № 1 от 31.01.2016 г. към описания по-горе договор, „К.“ АД прехвърлило на цесионера „А. Б. Б.“ ЕООД , вземанията от настоящия ответник.

4

Сочи се, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99. ат. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то ищецът моли да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Ответникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено, като нямало извършено нито едно плащане от страна на длъжника. Ето защо „А. Б. Б.“ ЕООД подало на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите от ответника суми. Образувано било частно гражданско дело № 1938/2023 г. по описа на Районен съд Карлово, по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Издадената заповед срещу М.

А. Т. била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което пораждало правния интерес на ищцовото дружество да предяви настоящия установителен иск.

Моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че дължи „А. Б. Б.“ ЕООД следните суми, за които по ч. гр. д.

№ 1938/2023 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

5

- 300.00 лева – главница по Договор за кредит №

989714/18.12.2017г., обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство;

- 77.00 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит за периода от 18.12.2017 г. до 31.01.2019 г.;

- 179.08 лева – законна лихва за забава за периода от 18.12.2017 г. до 30.10.2023г. по договора за кредит;

- 116.89 лева – законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 18.12.2017г. до 30.10.2023г.;

- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответникът, чрез особения си представител адв. Р. Г., намира иска за допустим. Моли съда да се произнесе съобразно събраните доказателства.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ч. гр. д. № 1938/2023 г. на РС Карлово е видно, че по заявление на ищцовото дружество от 02.11.2023 г. е била издадена Заповед № 1029/02.11.2023 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми: 300.00 лева – главница; 77.00 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 18.12.2017 г. до 31.01.2019 г.; 179.08 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от 18.12.2017 г. до 30.10.2023 г.; 116.89 лева – законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода от 18.12.2017г. до 30.10.2023г.; законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.11.2024 г., до окончателното изплащане вземанията; 25.00 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса;