Решение № 3904 от 30.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3904 гр. Пловдив, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20265330101744 по описа за 2026 година

С исковата молба ищецът М. И. К. е предявил против Г. Н. Х. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2556,46 евро /5 000 лв./, представляваща назаплатена главница по договор за заем, сключен на *** г. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 870,04 евро, представляваща лихва за забава, дължима за периода *** г. – 04.03.2026 г., ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иск – 04.03.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответницата устен договор за заем на *** г. предал на последната сумата от 5 000 лв., с уговорката същата да бъде върната до *** г.

Твърди се, че за предоставената сума била издадена разписка от ответницата. Сочи, че многократно са правени опити за уреждане на отношенията, но към момента задължението не е изпълнено. По изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски. Претендира се и присъждане на лихва от датата на падежа – *** г.

Ответната страна не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок 1 отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца, в проведеното открито съдебно заседание по делото, е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание – л.22 от делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – л.17 от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка, към която е бил приложен препис от Определение № 5979/14.05.2026 г., постановено по делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства и събраните устни в откритото съдебно заседание, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените осъдителни искове да се уважат изцяло.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищеца.

Съобразно доказателствата за тяхното извършване, същите възлизат на сумата от 602,26 евро, от които сумата от 102,26 евро – държавна такса и сумата от 500 евро - заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД Г. Н. Х., ЕГН **********, да заплати на М. И. К., ЕГН ********** сумата от 2556,46 евро /5 000 лв./, представляваща назаплатена главница по договор за заем, сключен между страните на *** г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 870,04 евро, представляваща лихва за забава, дължима за периода *** г. – 04.03.2026 г., ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иск – 04.03.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Г. Н. Х., ЕГН **********, да заплати на М.

И. К., ЕГН **********, сумата в размер на 602,26 евро, представляваща сторени разноски в 2 настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3