Решение № 5899 от 27.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5899 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. Н. при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. Н. Гражданско дело № 20231110157188 по описа за 2023 година

Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са от „Т.“ ЕАД срещу Е. Т. С. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 1085.88 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 20.48 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, върху главниците от датата на заявлението-28.07.2022 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 130.43 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 08.02.2023 г. и за сумата от 3.52 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 08.02.2023 г.

Предявени са от „Т.“ ЕАД срещу Д. К. С. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 1085.88 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 20.48 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, върху главниците от датата на заявлението-28.07.2022 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 130.43 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 1

15.09.2020 г. до 08.02.2023 г. и за сумата от 3.52 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 08.02.2023 г.

Ответникът Е. Т. С. e получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез адв.И. Н.-пълномощник. Заявява, че между страните не е налице облигационна връзка, като ответника не е потребител на топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Ответникът Д. К. С. e получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез адв.Д. Ч.-пълномощник. Заявява, че между страните не е налице облигационна връзка, като ответника не е потребител на топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

С Определение № 6420/06.02.2025 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „П.“ ООД.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е Протокол от 26.08.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По делото е прeдставен Договор № 103/07.11.2007 г. между ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лицепомагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден. А и ответниците не възразяват, че процесния имот е топлоснабден.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

От приложеното по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 13.11.1990 г. се установи, че процесния недвижим имот- апартамент №1, находящ се в гр.София, ж.к.„Люлин“ бл.901А, вх.А, ет.1 е собственост на Д. К. С. и Е. Т. С..

Предвид изложеното, ответницште се явяват потребители по смисъла на закона на 2 доставената за имота топлинна енергия и са страна по облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на СД на „Т.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г.

Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 648.49 лева; сума за битово-горещо водоснабдяване от 1103.98 лева и сумата от изравнителните сметки (за доплащане) от 459.15 лева /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 2211.62 лева, включваща сумите за отопление, за битово-горещо водоснабдяване и за изравнителни сметки (за доплащане), като се извади извършеното плащане от 23.32 лева се получава 2188.30 както и лихва от 403.38 лева, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 08.02.2023 г.

Ответникът е въвел надлежно възражение за погасителна давност, което следва да бъде разгледано, като в случая следва да се вземе предвид, че ищецът твърди, че към процесния договор за покупко-продажба на топлинна енергия е приложим чл. 33 от Общите условия, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.“ ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл.150, ал.1 ЗЕ, в сила от 10.07.2016 г., съобразно което клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.2, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението на потребителя на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 21.02.2023 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато теченето на специалната погасителна давност, като от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която изискуемост е изминал период от три години и повече (т.е. до 20.02.2020 г. ) . В случая по делото липсват доказателства, че ответника е изпълнил надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че ответника е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Според вещото лице са налице вземания станали изискуеми преди 20.02.2020 г., в размер на 427.81 лева, представляващи главница и 143.90 лева-лихва. В тази връзка предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 891.68 евро(равностойността на 1743.96 лева), или по 445.84 евро за всеки ответник, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 21.02.2023 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 21.02.2023 г., като за разликата до пълния предявен размер от 2171.77 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 20.02.2020 г. следва да бъде отхвърлен.

3

Съобразно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза има вземания станали изискуеми преди 20.02.2020 г., в размер на 143.90 лева, представляващи мораторна лихва. В тази връзка предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 59.80 евро(равностойността на 116.96 лева), или по 29.90 евро за всеки ответник, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 08.02.2023 г., като за разликата до пълния предявен размер от 260.86 лева следва да бъде отхвърлен, съобразно правилото на чл.119 ЗЗД.

Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 40.95 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, върху главниците от датата на заявлението-21.02.2023 г. до окончателното изплащане се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Щом неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска за сумата от 7.04 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 08.02.2023 г.

По разноските:

С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.

На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата от 441.10 евро(равностойността на 862.71 лева), или всеки от ответниците дължи по 220.55 евро, представляваща разноски- за държавна такса от 150.04 лева, възнаграждения за вещи лица от 600.15 лева и юрисконсултско възнаграждение от 112.52 лева, съразмерно на уважената част от исковете.

Процесуалните представители на ответниците Е. Т. С.-адвокат И. Н. и на Д. К. С.адвокат Д. Ч. претендират разноски- в заповедното производство всеки по 400 лева и в исковото производсдтво всеки по 400 лева. Адвокат Н. претендира да му се присъдят адвокатските възнаграждения на основание чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 ЗА лично на него за оказаната безплатна правна помощ и съдействие в заповедното и исковото производства на ответника Е. Т. С., която е материално затруднено лице. Адвокат Ч. претендира да му се присъди адвокатското възнаграждение на основание чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 ЗА лично на него за оказаната безплатна правна помощ и съдействие само в заповедното производство на ответника Д. К. С., който е материално затруднено лице, а по отношение на исковото производство договорената сума от 400 лева е платена при подписването на Договора за правна защита и съдействие от 05.02.2024 г.

Ответниците (респ.пълномощниците им- адвокат Н. и адвокат Ч.) своевременно са претендирали разноски, като при определяне на размера на адвокатското възнаграждение в настоящото производство съдът взе предвид, че производството не е сложно от фактическа и правна страна и делото е протекло в две открити съдебни заседания, в които процесуалните представители на ответниците адвокат Н. и адвокат Ч. не са се явявали.

Според тълкуването, дадено в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по 4 дело С-438/22, въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по - нисък от минималния, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС. Следователно, произнасяйки се по въведено от ответника възражение(в исковата молба) за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, а дължи преценка дали заплатеното адвокатско възнаграждение е съответно на представената услуга, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, защитавания интерес, както и конкретно извършената работа. В тази връзка съдът намира за основателно възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатските възнаграждения, като същите следва да бъдат редуцирани от претендирания размер от по 800 лева за двамата пълномощници(за адвокат Н. и за адвокат Ч.) до размера от 250 лева, съставляваща адвокатско възнаграждение в заповедното производство от 50 лева и адвокатско възнаграждение в исковото производство от 200 лева.