Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 27523 от 30.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10844/2026
Вид
Определение № 27523
Подписан
30.07.2026
Състав
ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27523 гр. София, 30.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110110844 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от ищеца *********, ЕГН **********, с адрес: *********, чрез ********* член на ***, със служебен адрес:

***********, срещу **********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от изпълнителния директор ********, установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за кредит ******** № ********** сключен между страните, поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен главния иск, установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 20 от Договор за кредит ******** № **********, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 7% от усвоения лимит, поради противоречието й с добрите нрави, евентуално поради това, че е неравноправна, и на клаузите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора, предвиждащи заплащането на разходи за събиране при просрочен кредит, като противоречащи на закона.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. В отговора е направено възражение за нередовност на исковата молба при доводи, че ищецът не е посочил начина на съединяването на исковете, което възражение е неоснователно.

Ищецът ясно е посочил начина на съединяването на исковете, по отношение на исковете за нищожност поради наличието на различни пороци, преценката за поредността при разглеждането на исковете е задължение на съда, като същият следна да започне от най-тежкия към по-лекия порок..

Следва да се допуснат представените с исковата молба писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.

Искането на ответника за извършване на служебна справка в ЕИСС за заведени от ищцата срещу ответника и други кредитни институции претенции за нищожност на договори за кредити и/или клаузи по тях, както и дали претендира заплащане на възнаграждение за безплатна правна помощ в полза на *******, което искане е обосновано с възражение за липса на предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ. Това искане следва да се отхвърли, тъй като е неотносимо към предмета на спора, а наличието на предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ се преценяват по конкретното дело, респ. наличието на такива предпоставки или не преди завеждането на настоящото дело е без правно значение за преценката на съда в настоящото производство.

Ответникът е направил искане ищецът да бъде задължен да представи банкова 1 сметка за изпълнение на задължението по решението, което искане следва да се отхвърли, доколкото предявените искове не са осъдителни и чл. 127, ал. 4 ГПК не се прилага в такава хипотеза.

Следва да се уважи искането на ответника за задължаване на ищеца да представи Стандартен европейски формуляр към договора за кредит.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца, в едноседмичен срок от съобщението, да представи по делото Стандартен европейски формуляр към договора за кредит, кат го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при не представянето му в указания срок без наличието на обективни пречки за това, съдът може да приложи разпоредбата на чл.

161 ГПК и да приеме за доказано, че на ищеца е предоставен Стандартен европейски формуляр към договора за кредит, съдържащ информация за кредита, съгласно изискванията на ЗПК.

ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 12.10.2026 г. от 10,10 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на ****. с ответника са сключили Договор за кредит ******** № ****, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1 700 лв. Твърди, че освен задължението за връщане на главницата и договорната лихва, договорът предвижда и заплащане на неустойка в размер на 7 % от усвоения и непогасен размер на кредитния лимит към последния ден на предходния календарен месец. Поддържа, че в случая се касае за договор за потребителски кредит и следва да отговаря на всички императивни изисквания на Закона за потребителския кредит. Сочи, че договорът е недействителен, тъй като не съдържа действителния размер на годишен процент на разходите (ГПР), тъй като в посочения такъв не е включена уговорената неустойка, която според ищцата представлява сигурен и предварително известен разход по кредита. Поддържа, че по този начин е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а при включване на неустойката действителният ГПР би надвишил максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Излага също така, че в договора е уговорено сключването на застраховка, като дължимата застрахователна премия, съгласно чл. 25 и чл. 26 от договора, се приспада като сума от получения от ищцата кредит. Поддържа, че този разход е предварително известен на 2 кредитора и представлява задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което следва да намери отражение при изчисляването на размера на ГПР, което в случая не е сторено. Излага също така, че договора не съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главница, да получи при поискване и безвъзмездно, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания, поради което счита, че е нарушен чл. 11, ал.1, т. 12 ЗПК.

Поддържа също така, че договора за кредит не отговоря и на изискването на чл. 11, ал.

1, т. 20 ЗПК, тъй като липсва посочване на лихвен процент на ден, което самостоятелно води до нищожност на договора. При условията на евентуалност твърди, че клаузата на чл. 20 от договора, предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение, е нищожна, тъй като представлява прикрито възнаграждение за кредитора, заобикалящо законовата забрана за това, предвидена в чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК, както и поради това, че противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Освен това поддържа, че клаузите на чл. 21, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от договора, предвиждащи разходи за събиране на просрочени задължения, противоречат на чл. 10а, ал. 2 и чл. 33 ЗПК и са нищожни.

Моли съда да уважи предявените искове и претендира разноски. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Не оспорва единствено обстоятелството, че между страните е сключен Договор за кредит ******** № **********, но оспорва всички останали фактически твърдения на ищцата. Поддържа, че процесният кредит представлява револвиращ кредитен продукт, усвояван чрез платежна карта, при който кредитополучателят сам определя кога и в какъв размер да усвоява средства, поради което не е налице стандартен погасителен план. Твърди, че договорът съдържа всички задължителни реквизити по ЗПК, като законът не изисква в него да бъде описвана методика за изчисляване на ГПР, а единствено неговият размер и използваните допускания. Поддържа, че ГПР е изчислен съобразно закона и не надвишава максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че уговорената неустойка не следва да бъде включвана при изчисляването на ГПР, тъй като се дължи само при неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение и представлява разход при неизпълнение по смисъла на чл. 19, ал. 3 ЗПК. Излага, че договорът ясно урежда задължението за предоставяне на обезпечение, като законът не забранява подобна уговорка. Поддържа, че клаузата за неустойка не противоречи на добрите нрави, не представлява неравноправна клауза и има обезпечителна и обезщетителна функция. Оспорва и твърденията за нищожност на клаузите относно разходите за събиране на просрочени задължения, като счита, че същите не противоречат на закона.Оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с договора е сключен договор за застраховка, както и да е удържана застрахователна премия. Счита, че доколкото се касае за револвиращ кредит, не се прилага изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. Сочи, че в договора се съдържа лихвен процент на дело. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявени са установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 12 и т. 20 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за кредит ******** № **********, а при условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен главния иск, установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и евентуално чл. 143, ал. 2, т. 5ЗЗП за прогласяване нищожността на 3 клаузата на чл. 20 от Договор за кредит ******** № **********, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 7% от усвоения лимит, и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 33 ЗПК, за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от Договор за кредит ******** № **********, предвиждащи заплащането на разходи за събиране при просрочен кредит.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за кредит ******** № ********** със соченото от ищеца съдържание, част от съдържанието на който е клауза предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 7 % от усвоения и непогасен размер на кредитния лимит към последния ден на предходния календарен месец и същата не е включена като разход по кредита при изчисляване на ГПР.

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че следва да докаже, че между страните е бил сключен посочения в исковата молба договор за кредит с твърдяното съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на целия договор на твърдените основания и на съответните клаузи.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че процесният договор за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания на Закона за потребителския кредит, а оспорените клаузи са индивидуално уговорени.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.