Решение № 148 от 26.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20261001000019 по описа за 2026 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от "КИНТЕКС" ЕАД, ЕИК 000725995, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, ул. ДЖЕЙМС ВАУЧЕР № 66, представлявано от изпълнителния директор В. Т. З. против Решение per. № 1530/ 30.10.2025 постановено по т. д. № 20241100902241 по описа за 2024г. на Софийски градски съд,с което е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че „КИНТЕКС“ ЕАД, ЕИК 000725995, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.“Джеймс Ваучер“ № 66 дължи на Адвокатско дружество „Н. и З.“, БУЛСТАТ 176216425, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Цар Освободител” № 33, вх.А ( ляв ), ет.2, ап.6 ( десен ), на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.36 от ЗАдв., вр. чл.286 ЗЗД сумата 72 000 лв с ДДС, представляваща възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие, сключен на 09.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, на 05.07.2024 г., до окончателното плащане и са присъдени направените по делото разноски. В жалбата са развити подробни съображение относно незаконосъобразността на решението.Иска се да бъде постановено решение,с което обжалваното решение бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде отхвърлен.Претендират се направените по делото разноски.

Постъпил е отговор на жалбата от Адвокатско дружество „Н. и З.“, код по БУЛСТАТ:

176216425, със седалище и адрес на управление гр. София, 1504, район „Средец“, бул. „Цар 1

Освободител“ № 33, вх. „А“, ет. 2, ап. 6, представлявано от управляващия съдружник адв. Х.

Г. Н..В отговора са развити подробни съображения относно законосъобразността на обжалваното решение.Иска се същото да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.36 от ЗАдв., вр. чл.286 ЗЗД. С исковата молба ищецът твърди, че сключили на 09.02.2023 г. с ответника „Кинтекс“ ЕАД договор за правна защита и съдействие, по силата, на който се задължил да извърши правна защита и съдействие по изп. д. № 1909/2022 г. по описа на ЧСИ Г. К. и ч. гр. д. № 60794/2022 г. по описа на СРС, 32 с[1]в с цел прекратяване на изпълнителното дело при възнаграждение в размер 100 000 лв. без ДДС или 120 000 лв, с ДДС, сьгласно чл. 3.2 от договора, платимо както следва: първо плащане, в размер на 40 000 лв. без ДДС, платимо към момента на подаване на съдебни книжа и изпълнение на услугите по ч. гр. д. № 60794/2022 г.; второ плащане, в размер 30 000 лв. без ДДС, платимо при спиране на изпълнението по изп. д. № 1909/2022 г. по описа на ЧСИ Г. К. и трето плащане в размер на 30 000 лв. без ДДС, платимо при прекратяване на изпълнителното дело.

Ответникът заплатил сумата по първото плащане на 10.02.2023 г., с което и съгласно уговорката на чл.3.3 от договора, признал изпълнението на услугите по чл.1, т.1.1 и т.2 от договора, а именно услугите по частното гражданско дело и спиране на изпълнението по изпълнителното дело, за което бил съставен и отчет. С влязло в сила постановление от 02.02.2024 г. по изп. д. № 1909/ 2022 г. изпълнителното производство е прекратено поради обезсилване на изпълнителния лист, за постановяване, на който акт твърди, че е резултат от изпълняваните чрез адв. Х. Н. договорни задължения, изразяващи се в изготвяне на правни стратегии и проследяване развитието на съдебното и изпълнителното дело.Поради това се подържа,че за ответника е възникнало задължения за плащане и на остатъка от възнаграждението в общ размер на 72 000 лв. с ДДС, за изпълнение на което е бил поканен с електронно писмо от 14.02.2024 г. Ответникът не изпълнил задължението, поради което в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение, срещу която от ответника подал възражение.С оглед на това се иска да бъде постановено решение,с което бъде признато за установено съществуването на вземане за възнаграждение в посочения размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, на 05.07.2024 г., до окончателното плащане.

В представения отговор ответното дружество оспорило предявения иск.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна следното:На 09.02.2023 г. между ищеца и ответника бил сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който ищецът се задължил да осигури правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и защита интересите на доверителя по изп. д. № 1909/2022 г. по описа на ЧСИ Г. К. с цел предотвратяване плащане на взискателя „КТБ“ 2

АД ( н. ) на претендираните суми по изпълнителното дело до постановяване на спиране на делото и постановяване на краен съдебен акт по предприетите действия пред компетентния съд ( чл.1, т.1 ); правни консултации и съдействие за организиране на защитата на доверителя по ч. гр. д. № 60794/2022 г. по описа на СРС, 32 с-в чрез изготвяне на искане за спиране на изпълнението по изпълнителното дело на основание чл.420, ал.2, т.1 ГПК; частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и молба за прекратяване на заповедното производство ( чл.1, т.т. 2.1, 2.2 и 2.3 ), процесуално представителство за обжалване действията на съдебния изпълнител пред всяка съдебна инстанция, както и подаване на отговори пред всички инстанции при обжалване от „КТБ“ АД ( н. ) на постановени съдебни актове срещу спиране на изпълнителните действия ( чл.1, т.3 ) и други подходящи действия и мерки, свързани с горните изпълнителни и съдебни производства, след съгласуване с доверителя ( чл.1, т.4 ). За изпълнение на работата е определен адвокат Х.

Н.,уговорено е възнаграждение в размер 100 000 лв. без ДДС или 120 000 лв, с ДДС, определено съобразно размера на претендираното вземане по изпълнителното дело, платимо както следва: първо плащане, в размер на 40 000 лв. без ДДС, платимо при подаване на съдебните книжа по чл.1, т.2; второ плащане, за извършени услуги по чл.1, т.3, в размер 30 000 лв. без ДДС, платимо при окончателно положително за доверителя решение на компетентния съд за спиране на изпълнителното дело; окончателно плащане, в размер на 30 000 лв. без ДДС, платимо при уважена от ЧСИ Г. К. молба за прекратяване на изпълнителното дело. В чл.3.3 от договора страните са посочили, че с договора установяват и потвърждават, че услугите, посочени в чл.1, т.1.1 и чл.1, т.2 са изпълнени от довереника.

При тези факти съдът е направил извод,че между страните е възникнало облигационно отношение с източник възмезден договор за поръчка, за осъществяване на правна защита и съдействие, към който са приложими специфичните разпоредби на Закона за адвокатурата, а за неуредените случаи разпоредбите на ЗЗД, уреждащи договора за поръчка. Съдът разгледал направените от ответника възражения за нищожност на сключения договор,които се изразяват в прекомерност на уговореното възнаграждение и в това,че към момента на сключване на договора, документите по чл.1, т.2 били изготвени и депозирани по делата от друг адвокат, поради което договорът е нищожен поради липса на основание, евентуално на предмет.Съдът е приел,че основанията за нищожност на договора се преценяват към момента на сключването му.В случая възраженията са обосновани с твърдения за извършени по изпълнението му действия, които не са в обем, който да обосновава заплащане на целия уговорен размер на възнаграждението, поради което съдът е приел,че същите са относими към изпълнението, а не към валидността на договора.Поради това съдът не е уважил направените възражения за нищожност на договора.

Същото съдът приел и за твърденията за липса на основание,които се изразявали в това,че част от предмета на договора са били вече извършени при сключването му от друг адвокат.

Съдът е приел,че сключеният договор за правна защита и съдействие с уговореното в същия възнаграждение има действие между страните по него. При тълкуването на клаузата на чл.3.2. от договора съдът е приел, че задължението за първото плащане от възнаграждението 3 е уговорено при подаване на съдебните книжа, посочени в чл.1, т.2, а останалите две плащания са уговорени като резултативен хонорар и задължението за плащането им възниква при спиране, съответно прекратяване на изпълнителното дело. С клаузата на чл.3.3 страните са се съгласили, че договорът установява и потвърждава, че услугите, посочени в чл.1, т.1.1 и чл.1, т.2, са вече извършени към момента на обективиране на волята на страните в писмена форма. Договорът за правна защита и съдействие е по правило неформален, писмената форма е за доказване, а не за действителност, поради което посочената уговорка има характер на установителен договор и доказва, че страните към този момент вече са сключили в устна форма договор за правна защита и съдействие. От друга страна, с това изявление доверителят признава факта на извършване и приемане на работата, посочена в чл.1, т.1.1 и чл.1, т.2, а именно изготвяне на съдебните книжа – искане за спиране на изпълнителното дело, жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение и молба за прекратяване на заповедното производство ( чл.1, т.2 ), както и постигане на резултата – постановяване на спиране на изпълнителното дело от компетентния съд – чл.1, т.1.1 ). Това признание за подаване на книжата по чл.1, т.2 се признава и с извършване, от страна на ответника, на първото плащане на уговореното възнаграждение, в размер на 40 000 лв., който факт е безспорен по делото. Съдът е приел,че извънсъдебното признание се установеновява от разпита на свидетелите К. и Д., че защитата по делото е извършвана основно от адв. Н., който е консултирал дружеството за предприемане на действия по спиране на изпълнителното производство, за да се избегне настъпване на вреди, в случай, че бъде преведена сумата по сметка на съдебния изпълнител, с оглед на това, че взискателят е дружество в производство по несъстоятелност, което би затруднило връщане на сумата.

Отделно от това,от показанията на свидетелят К., съдът е приел за установено,че адв. Н. е осъществявал като цяло защитата по изпълнителното дело, поддържал е контакт със служители в кантората на съдебния изпълнител.За тези обстоятелства свидетелят Д. дава показания като очевидец на срещите, на които са давани правните консултации и съвети, поради което възпроизвежда преки впечатления. Свидетелят К., към момента на осъществяване на фактите, за които свидетелства е бил помощник съдебен изпълнител в кантората на ЧСИ Г. К. и споделил лични впечатления от работата на адв. Н. и такива в резултат от осъждане на работата по колега отгвоварящ за делото. Съдът е взел предвид и представената по делото електронна кореспонденция между адв. Н. и С. Г., изпълняващ длъжност Главен юрисконсулт при ответника, към момента на кореспонденцията, който факт е установен и от свидетеля на ответника, както и електронни писма между адвокат Н. и ответното дружество – от и до адрес ***@kintex.bg, за който свидетелят Д. твърди, че е официален имейл на изпълнителния директор на дружеството, които установяват искане от довереника доверителят да изпълни задължението си по чл.3.1 от договора. Отделно от това свидетелят Д. установил, че в работните срещи и защитата е участвала и адв. Ж., която е използвана дълги години като външен адвокат на дружеството.Съдът е приел,че право на доверителя е да възложи правната си защита, по един и същи спор на повече от един адвокат, които да работят съвместно по предоставяне на защитата. При липса на уговорено разпределение на работата на адвокатите на различни етапи или дейности, в случай, че в 4 резултат от съвместната им работа бъде осъществена уговорената защита, то възложителят следва да заплати уговореното възнаграждение на всеки един от ангажираните адвокати.