Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 206 от 27.03.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 37/2023
Вид
Решение № 206
Подписан
27.03.2023
Състав
Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 294, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20а, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 268 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 29 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 112 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 118 · Закон за обществените поръчки
  • чл.120 · Закон за обществените поръчки

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело № 20231001000037 по описа за 2023 година

С решение от 10.01.2023г. по т.дело № 1966/2021г. на ВКС, І I ТО е отменил решение от 17.05.2021г. по в.т.дело № 2458/2020г. на Софийския апелативен съд, ТО, – състав, в обжалваната от Столична община част, с което е било отменено решение от 30.07.2020г. на СГС, ТО, VI – 18 състав, постановено по т.д eло № 2125/2019г. в частта, с която „Арт Елит “ ЕООД е осъдено да заплати на Столична община на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата от 39 333,69 лв., в частта с която дружеството е осъдено да заплати на Столична община на основание чл.86 от ЗЗД сума над размер на сумата от 266,90 лв., както и в частта за разноските, като неоснователно, вместо което е отхвърлен предявения от Столична община против „Арт Елит ” ЕООД иск с правно основание чл.55,ал.1, предл.3 ЗЗД за заплащане на сумата 39 333,69 лева, представляваща част от невъзстановен аванс по Договор №РПД17ДГ55-25 от 24.10.2017г., прекратен със споразумение от 12.06.2018г., както и иска по чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.06.2018г. до датата на исковата молба - 15.10.2019г. над размер на сумата от 266,90 лева, както и в частта за разноските поради уважаване на възражението за прихващане на ответника със сумата 45 103,62 лева, от които 27 837,62 лева – направени разходи за проектиране, платени на проектанта „Архитектурно ателие У.” ЕООД, и 17 266 лева, платени на „А. и Ко”-ООД за поръчана, изработена и доставена дограма за санирането на жилищен блок №4 в жк.

„Левски Г”, кв.Подуяне, гр.София, а в останалата част решението е потвърдено. Върнал е делото за ново разглеждане на друг състав на САС със задължителни указания за отстраняване на техническа грешка, допусната във възражението за прихващане, прието за съвместно разглеждане в хода на първоинстанционното производство, както и за коригиране на доклада по делото досежно установяване наличието или липсата на разваляне на договор № РПД17-ДГ55-7/22.05.2017 г. , съобразно доводите на ответника в хода на първоинстанционното производство и изложеното от ищеца във въззивната жалба .

1

С решение от 30.07.2020 г. , постановено по т.дело № 2125/2019 г. Софийски градски съд, Търговско отделение , VI - 18 състав е осъдил „Арт Елит“ ЕООД София да заплати на Столична община основание чл. 55, ал.1 ЗЗД сумата 39 333,69 лева, представляваща невъзстановен аванс по Договор № РПД17 – ДЗГ55-25 от 24.10.2017 г., прекратен по взаимно съгласие със Споразумение от 12.06.2018 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска; и на основание чл.86 ЗЗД – сумата 6 036,83 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 23.06.2018 г. до 15.10.2019 г., и направените по делото разноски в размер на 2 552,95 лева. Отхвърлил е иска за разликата над 39 333,69 лева до претендираните 45 276,19 лева, като погасен чрез прихващане със сума в размер на 5 942,50 лева, представляваща внесена гаранция за изпълнение на прекратения договор с вносна бележка от 17.10.2017 г. Осъдил е ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 290,56 лева.

Недоволен от горното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство „Арт Елит “ ЕООД , който го обжалва в срок в осъдителната част с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Жалбоподателят излага, че решението е постановено преди да е изтекъл срока за подаване на писмените бележки на ответника, даден му в съдебно заседание и по този начин съдът не ги е съобразил при постановяването му. Навежда доводи за нищожност на споразумението от 12.06.2018 г. поради нарушение на добрите нрави и заобикаляне разпоредбите на ЗОП, евентуално за неговата унищожаемост поради въвеждане в заблуждение на представляващия дружеството – изпълнител по договора. Твърди също, че неправилно съдът е отхвърлил възражението за прихващане с вземания на това дружество по друг договор за изработка, сключен след проведена процедура по ЗОП и след това отново прекратен едностранно от възложителя.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което отхвърли предявените искове. При условията на евентуалност, ако уважи ищцовата претенция, да уважи направеното от ответника възражение за прихващане като доказано по основание и размер.

Въззиваемият Столична община изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че договор за изработка, сключен по реда на ЗОП № РПД17ДГ55- 25/24.10.2017г., е валидно прекратен по силата на споразумение към РПД17-ДГ55-25 от 12.06.2018г. , което обективира действителната обща воля на страните . С оглед на горното твърди, че наличието на започнало или частично изпълнение по договора се явява ирелевантно за спора, както и за правото на възложителя да получи посочените в същото суми. Излага, че по делото не са ангажирани доказателства за нищожност или унищожаемост на споразумението , поради сключването му при измама. Твърди, че по делото са налице доказателства за разваляне по надлежния ред на другия договор за строителство , сключен по реда на ЗОП № РПД 17-ДГ55-7 от 22.05.2017 г. на основание чл. 29 ал.2 от договора - поради непподръжане на гаранция за изпълнение, което е основание за разваляне, предвидено в разпоредбата на чл. 118 от ЗОП. Излага, че при отправяне на предизвестие за разваляне е спазил установената в договора процедура, като същото е публикувано в интернет досието на обществената поръчка, в профила на купувача.

Предвид надлежно осъщественото разваляне на договора, навежда доводи за неотносимост на разпоредбата на чл. 268 от ЗЗД към процесните отношения, тъй като същата предвижда права на изпълнителя при едностранен отказ от договора от страна на възложителя, какъвто не е налице в настоящия случай. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, предявена от Столична община срещу „Арг Елит “ ЕООД от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 45 279,19 лева, дължима по силата на споразумение към РПД17-ДГ55-25 2 от 12.06.2018г. за прекратяване на договор за обществена поръчка № РПД17-ДГ5525/24.10.2017г., сключен между страните, представляваща получено авансово плащане по същия, мораторна лихва върху тази сума в размер на 60 36,83 лева, дължима за периода от 23.06.2018 г. до 15.10.2019 г. на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателно й изплащане и направените по делото разноски.Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 365 , вр. чл. 86 от ЗЗД.

В хода на първоинстанционното производство е прието за съвместно разглеждане своевременно наведеното от ответника възражение за прихващане със следните суми: сума в размер на 27 837 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за обществена поръчка, сключен между страните, под № РПД 17-ДГ55-7 от 22.05.2017г, съставляваща заплатено от ответника на архитектурно ателие У.“ ЕООД възнаграждение по фактура № 126/ 02.06.2017 г. в размер на 11 135.05 лв. и по фактура № 128/ 17.01.2018 г. в размер на 16 702.57 лв. сума в размер на 17 266 лева, представляваща част от направените от него разходи за изработка и доставка на дограма за обекта по договор за обществена поръчка № РПД 17ДГ55-7 от 22.05.2017 г. / в общ размер на 69 226 лева - заплатено възнаграждение по договор за изработка на ПВЦ дограма от 06.03.2018 г. с „А. и Ко” ООД/ , която част включва платените суми по фактура № 1000002300/ 26.04.2018 г. в размер на 8 219 лв. и по фактура № 1000002323/ 30.04.2018 г. в размер на 9 047 лева . сума в размер на 173 лева, която да бъде прихваната срещу сумата от 5 942.50 лв., съставляваща гаранция за добро изпълнение по № РПД 17-ДГ55-7 от 22.05.2017 г .

Между страните по делото не се спори, че между Столична община, в качеството й на възложител по реда на чл. 112 от ЗОП и „Арт Елит ”- ЕООД като изпълнител е сключен Договор за обществена поръчка № РПД17-ДГ55-25 от 24.10.2017г., по силата на който изпълнителят се е задължил да изпълни строително- монтажни работи по Обособена позиция №1 „Основен ремонт на покрив, фасади, тераси, стълбища и съпътстващи работи в стара сграда на 103 ДГ „Патиланско царство“, ул. „Гинци“, жк. Хаджи Димитър, район Подуяне, гр. София“. Съгласно клаузата на чл. 2 от договора работата следва да бъде изпълнена в срок 35 календарни дни от датата на неговото сключване, при възнаграждение в общ размер от 237 699,99 лева с ДДС за изпълнение на всички дейности- чл. 3 ал.1 от договора. По силата на клаузата на чл. 4, ал. 1 възложителят е4 поел задължение за авансово превеждане на сума в размер на 20 % в 7-дневен срок от подписване на договора, междинно плащане от 50% по ценова оферта в 30-дневен срок от подписване на протокол за действително извършени работи, количествено-стойностна сметка и представяне на оригинална фактура, като плащането може да се осъществи единствено в случай, че изпълнителят е извършил не по-малко от 50% от работата. Останалата част се изплаща след приспадане на авансовото и междинно плащане.

Между страните по делото не се спори, а и от представената фактура №

10000067/01.11.2017 г. се установява, че възложителят е изпълнил задължението са авансово превеждане на сума в размер на 45 276,19 лева, представляваща 20 % от възнаграждението, дължимо по договора.

Представения по делото акт обр.19 от 13.10.2017г., двустранно подписан и оформен по надлежния ред установява извършените към датата на неговото съставяне строително монтажни работи по договор, катко същите възлизат сна 124 677,24 лева. За тази сума е издадена фактура от 15.11.2017г., като е представено платежно нареждане/вносна бележка от 05.12.2017г. от „Общинска банка“-АД, с която тя е наредена за изплащане от Столична община - Район „Подуяне“ .

На 12.06.2018 г. страните подписали двустранно споразумение, по силата на което 3 същите прекратяват по взаимно съгласие сключения помежду им договор за обществена поръчка № РПД17-ДГ55-25 от 24.10.2017г., като споразумението влиза в сила от деня на извеждането му в деловодната система на общината. По силата на чл. 4 от споразумението изпълнителят е поел задължение да възстанови сумата, получена авансово в срок от 10 календарни дни от подписване на споразумението. Споразумението е без вписана дата в текста му, но с печат с номер в горния край на листа е вписана дата 12.06.2018г. По делото не са ангажирани доказателства за изпълнение на поетото по силата на споразумението задължение от страна на изпълнителя за връщане на авансово получената по договора сума.

Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на ответника за нищожност на споразумението от 12.06.2018 г. а прекратяване на договор за обществена поръчка № РПД17-ДГ55-25 от 24.10.2017г. поради нарушение на добрите нрави и на закона за обществените поръчки – чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, както и възраженията за унищожамеост на същото, поради измама, предвид умишленото въвеждане в заблуждение на представляващия дружеството изпълнител, че ако подпише споразумението за прекратяване, ще остане действащ другия договор за СМР, който е на по-висока стойност – чл. 29 от ЗЗД.

По делото не са ангажирани доказателства, установяващи наличието на който и да е от сочените пороци на волята на представляващия ответника, които да доведат до недействителност на споразумението в двете алтернативно сочени форми – нищожност или унищожаемост.

Добрите нрави като основание за нищожност и граница на свободата на договаряне по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД са неписани правила за поведение, установени от обществото, кореспондиращи с минималния необходим морал и променящи се във времето.