Решение № 1722 от 17.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1722 гр. П., 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330204500 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление

№ 710801 - F690924/

04.07.2023 г., издадено от **** „Оперативни дейности“-П., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н – 18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС на „И. 2002“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС.

Дружеството жалбоподател, чрез ***** адв. Т. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговото потвърждаване. На първо място посочва, че няма извършено от жалбоподателя нарушение, доколкото в края на всеки месец се отчитали всички игрални автомати. Също така последният веднъж вече бил наказан, доколкото се стигнало до запечатването на обекта с ПАМ. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез ***** ,.....К. оспорва подадената жалба.

Намира същата за неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията за този извод са следните:

Наказващия орган е приел следната фактическа обстановка, а именно:

На 15.12.2022г. с начален част от 13:30ч. на обект представляващ автомат на самообслужване чрез който се предоставя електронна игра ,,Боен симулатор‘‘, находящ се в гр. П., бул. ,,С.П.‘‘ № .. в сградата на Боулинг-бар ,,Ескалибур‘‘ стопанисван от жалбоподателя било констатирано, че дружеството в качеството на задължено лице по чл. 3, ал. 8 от Наредба Н18/2006 г. на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в НАП фискално устройство /ФУ/ с което да отчита и регистрира всяка продажба на електронна игра. Съгласно чл. 3, ал. 8 от горецитираната Наредба ,,лицето което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги за обмяна на валута е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ или чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата се издава на хартиен носител. При извършване на проверката се установило, че автоматът е с включен електрически кабел, имало табела, че една игра е 2 лв. След пускане на монета от 2 лв. се установило, че никъде по автомата няма екран, който да визуализира информация за името и ЕИК на жалбоподателя, както и заплатената сума, номер, дата и час на фискалния бон. При извършена справка в информационните масиви на НАП се установило, че проверяването дружество няма регистрирано фискално устройство за този автомат.

Единственото регистрирано устройство се водело на адрес гр. П., бул. ,,6-ти ****. по Този начин според актосъставителя и наказващия орган било извършено нарушение по чл. 118, ал. 4 ЗДДС.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят П. Г., която потвърди отразеното от нея в АУАН. Добави, че била извършена проверка в зала към боулинг-бар Е., в която се намирали към 15 автомата и тя била една от проверяващите.

Съдът кредитира депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, точни и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, като следва да се отбележи, че и самият жалбоподател не оспорва извършването на изпълнителното деяние, а по-скоро излага съображения за липсата на състав на извършено нарушение, както и че веднъж вече са били наказани по силата на принудителна административна мярка.

Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да 2 се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

Въз основа на гореизложеното се достигна до следните правни изводи:

Правилно актосъставителят и наказващият орган са приели, че е налице нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във връзка чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Въпреки гореизложеното, съдът намира, че са налице основания за отмяна на обжалваното НП, доколкото при издаване на същото не е съобразено Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С‑97/21.

В производството по дело С – 97/21 на СЕС е разгледано преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и на чл. 47, чл. 49, параграф 3 и чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС. В производството са разгледани и разпоредбите на чл. 118, чл. 185, чл. 186 и чл. 187 ЗДДС.

Видно от решаващите мотиви в горецитираното решение, СЕС е приел, че административните санкции налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директивата за ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, § 1 от Хартата. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от същата – Решение от 05 май 2022 г. BV C570/20, EU: C: 2022: 348, т. 26 и Решение от 04 май 2023 г. по дело С – 97/21 г. , т. 34.

Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на чл. 50 от Хартата, за същото деяние и срещу същото лице – Решение от 22 март 2022 г. С 117/20 , EU: C:

2022: 202, т. 35 от Решение от 04 май 2023 г. по дело С – 97/21 г.

Съгласно т. 49 от Решение от 04 май 2023 г. по дело С – 97/21 г. , санкционирането за нарушения по ЗДДС, и едновременно с това прилагането на ПАМ за същите нарушения, се квалифицира като санкции с наказателноправен характер, поради което кумулирането им води до ограничаване на основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата.

В контекста на условията по чл. 52 от ХОПЕС относно ограничаването на правата и свободите, гарантирани от нея, в т. 54 от цитираното решение С Е С е приел, че автоматичното кумулиране, което не зависи от никакво изчерпателно определено условие, не може да се разглежда като зачитащо основното съдържание на това право.

Макар по силата съответно на чл. 6, ал. 5 от АПК и на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН данъчният орган да е длъжен да зачита принципа на пропорционалност когато налага санкциите по чл. 185 и чл. 186 от ЗДДС , националната правна уредба, предвиждаща действие в обвързана компетентност, не му позволява нито да извърши цялостна преценка на пропорционалността на кумулираните санкции, нито да не изпълни задължението за налагане на едната и другата от тези санкции, нито да спре едното производство до приключването на другото 3

– т. 59 от Решението по дело С – 97/21.

В заключение СЕС е приел, че: „Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.“ Съдът като съобрази гореизложеното и формираната по делото доказателствена съвкупност установи, че в разглеждания случай се наблюдава именно гореописаната в решението на СЕС хипотеза. Това е така, тъй като освен обжалваното НП с което на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева, за същото нарушение, по повод на същия издаден АУАН, със Заповед № ФК – 434 – 0122235/22.12.2022 г. му е наложена ПАМ – принудително запечатване на търговски обект – процесният автомат на самообслужване на електронна игра за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Посочената ПАМ не само е влязла в сила, като необжалвана, но и видно от приложения протокол за запечатване на обект от 11.01.2023г. мярката реално е изпълнена и жалбоподателят е понесъл негативните последици от нея няколко месеца преди издаването на обжалваното НП.

Каза се - от мотивите на решението на СЕС съвсем ясно се откроява разбирането, че санкционирането на основание чл. 185 ЗДДС и прилагането едновременно с това на ПАМ по чл. 186, ЗДДС, съобразно т. 49 от Решението по същността си представлява кумулиране на две отделни санкции, наложени в две отделни производства, развиващи се независимо едно от друго, което води до ограничаване на гарантирано основно право от чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/ - никой да не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление. Или иначе казано – и двете преследват репресивни и превантивни функции, които са характерни за наказателното право, като същевременно тежестта им сама по себе си също е значителна и не може да ги дисквалифицира като наказателни.

В конкретния случай не са налице изключенията, които да позволят дублирането на двете санкции. Те са наложени в два самостоятелни процеса (по АПК и по ЗАНН), протичащи пред различни органи, подлежащи на обжалване пред различни съдилища, приключили в различен времеви интервал, като санкцията по чл. 186 ЗДДС е изпълнена няколко месеца преди издаването на процесното НП.

4

Българското законодателство не позволява резултатите от едното производство да бъдат зачетени в другото, нито общите факти установени в едното производство да се съобразят в другото, като във всяко едно от тях следва да се провежда пълно и главно доказване на едни и същи обстоятелства.

По-важното, обаче е, че българското законодателство не позволява санкцията в едното производство да бъде съобразена при индивидуализация на санкцията във второто, така че съвкупния им размер и тежест да е пропорционален на конкретната тежест на нарушението.

По-конкретно в производството по ЗАНН, в чл. 185, ал.2 от ЗДДС, е предвиден минимален размер на санкцията в чувствително завишен размер от 3000 лева, който се налага при всички нарушения водещи до неотразяване на приходи, независимо дали преди това е била наложена ПАМ и за какъв срок.

В този смисъл е и чл. 27, ал.2 ЗАНН, според който размера на санкцията се определя при отчитане на тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Липсва предвиден критерий при индивидуализация на санкцията да се съобразява тежестта на ПАМ евентуално наложена в отделен паралелно протичащ административен процес. Аналогично е положението и в чл. 186 ЗДДС, в който липсва предвидено изискване при определяне на продължителността на ПАМ от 1 до 30 дни да се съобразява тежестта на наложената с НП имуществена санкция.

Гореизложеното води до извод, че с издаването на обжалваното НП е създадено нетърпимо правно положение по отношение на имащото примат право на ЕС, което следва да бъде отстранено от съда чрез отмяна на санкцията, която все още не е влязла в сила, като в процесния случай това е обжалваното НП.