Определение № 249 от 22.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 249 гр. София, 22.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Таня Орешарова Касационно гражданско дело № 20248002101993 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез А. Д. – гл. инспектор в ТД на КОНПИ – гр.Варна, против решение № 17 от 16.02.2024 г. по в.гр.д.

№525/2023 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение №1145 от 16.10.2023 г. по гр.д. № 2650/2022 г. на Окръжен съд - Варна. С последното са отхвърлени предявените от касатора против Л. Ж. К. и Х. К., искове за отнемане в полза на Държавата на имущество и суми на обща стойност 48 592,04лв., както следва: сумата от 15 000лв., представляваща пазарна стойност на лек автомобил марка „А.“, модел „***“, рег. №*** към момента на отчуждаването му -13.11.2020 г. от „ЕТ Ю.-Л. К.“, недвижим имот, с идентификатор №******, находящ се в землището на кв.В., местност “М.“ с площ от 2 627 кв.м., при граници: имот: №******, №******, №*******, №*******, №******, №******, №№******, №******, №****** на стойност от 30 000лв., 31 дружествени дялове, всеки на стойност 100лв. от капитала на „А. 2008“ООД на обща стойност 3 100лв. от Х. К. и сумата от 492,04 лв., представляваща налично крайно салдо по сметка ************, открита в „Те-Дже Зираат Банкасъ“ АД на основание чл.153, ал.1 ЗОНПИ.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и за уважаване на предявените искове.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът – ищец е формулирал в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК 1 следните въпроси: 1.Къде в икономическия анализ при определяне на значителното несъответствие следва да участват средствата, вложени в придобиване на активи, които не са налични в края на проверявания период и за които не е установено преобразуване в други налични такива? 2.Ще бъде ли обективен и цялостен икономическият анализ за целия проверяван период, ако в него не са включени средствата, послужили за придобиването на придобития и отчужден през проверявания период имуществен актив? 3.Следва ли да се приемат за безспорен доход суми представляващи укрити оборотни средства от дейността на ЕТ „Ю. - Л. К.“ и „А. 2008“ООД, без същите да са декларирани за целите на данъчното облагане и за тях да не са заплатени съответните данъчни задължения в размер общо на 816 411,37 лв„ за които не се установява законово основание за придобиването, предоставянето, внасянето, респективно - постъпването им, но които не са налични в края на проверявания период? и 4. Къде в икономическия анализ при определяне на значителното несъответствие следва да участват конкретно посочени суми в размер на общо 816 411,37 лв., за които не се установява законово основание за придобиването, предоставянето, внасянето, респективно - постъпването им, но които са изразходени и не са налични в края на проверявания период, като обосновава виждането, че тези суми следва да бъдат включени към разходите в икономическия анализ и тогава би се стигнало до извод за наличие на значително несъответствие в имуществото на ответниците. По въпросите сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР№4/2021 г. от 18.05. 2023 г. по т.дело №4/21 г. на ОСГК на ВКС, а по основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не обосновава конкретно соченото основание, а се излагат съображения за неправилност на въззивното решение. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Сочи, че очевидната неправилност на решението се изразява в основния извод за отхвърляне на исковете за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а именно, че след като имуществото на ответниците в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода, но това увеличение не надхвърля посочения в пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000лв. за целия проверяван период с оглед на това не е било необходимо да се изследват въпросите дали ответниците имат установен положителен нетен доход.

Ответниците по жалбата – Л. Ж. К. и Х. К., чрез адв. Г. от АК, са депозирали отговор на касационната жалба, в която поддържат становище, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и становище за неоснователност на доводите на касатора за неправилност и необоснованост на въззивното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното:

Въззивният съд е установил, че са предявени от КОНПИ /Комисията/ 2 искове на основание чл. 153, ал. 2 от ЗОНПИ срещу Л. К. и Х. К. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и суми на обща стойност от 48 592,04лв.

За да потвърди решението на първата инстанция за отхвърляне на исковете, въззивният съд не е възприел изводът на първоинстанционният съд, че след като в края на изследвания период в патримониума на ответниците наличното имущество е на стойност от 48 592,04лв./ посочено от 49 420,04лв. в първоинстанционното решение/, то позитивен извод за наличие на „значително несъответствие“ по смисъла на пар.1,т.3 от ЗПКОНПИ не може да бъде направен, поради което не подлежат на изследване елементите, определящи нетния доходи, а е изложил собствени мотиви след анализ и преценка на доказателствата по делото, включително съдебно-икономическата експертиза, както и е разгледал доводите на всяка от страните и предпоставките за допустимост и основателност на предявените искове.

Потвърдил е първоинстанционното решение предвид достигане до идентични крайни изводи за отхвърляне на предявените искове.

Приел е, че е установено по делото, че ответницата Л. К. е привлечена в качеството на обвиняема по ДП 379/2014 год. по описа на ОД на МВР-Варна, за извършено престъпление по чл. 255, ал.1, т.2 от НК / за това, че през 2008 г. в подадена годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ за доходи през 2007 г., не е декларирала доход в размер на 34 429лв. и с това е избегнала заплащане на дължим данък в размер на 7 578,96лв./ и попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 от ЗОПДДНПИ/отм/, съответно чл. 108, ал.1, т.18 от ЗОНПИ. Не е спорно, че впоследствие е прекратено нак. производство, поради изтичане на предвидената давност. След получено в Комисията уведомление от прокуратурата е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица за периода от 27.06.2006 г. до 27.06.2016 г. срещу ответницата Л. Ж. К., както и срещу нейния съпруг Х. К.. С Решение № 2947/14.09.2022 на КОНПИ е образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата и с решение №3320/19.12.2022 г. е подадена исковата молба срещу ответниците за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, подробно описано и при последвал частичен отказ от претенциите за парични суми, в която част е прекратено първоинстанционното производство. Ищецът е обосновал претенциите си първоначално с това, че е посочил, че имуществото, което ответниците са придобили през проверявания период, е на стойност от общо 2 698 510,89лв., като в него са включени и преводи и вноски от трети лица по банковите сметки на ответниците, вноски от укрити оборотни средства, собственост на ответниците по банкови сметки на трети лица, техни служители, всичките неналични в края на периода. За същия период общо разходите възлизали на 140 677,69лв., доходите, приходите и източниците на финансиране на сумата от 738 909лв. и нетният доход е от 598 231,31лв. и несъответствието било значително и в размер на 2 100 279,58лв., поради което е претендирал отнемане на посоченото имущество. Впоследствие е уточнено от ищеца, че паричните средства, които са преминали и са неналични в края на 3 проверявания период, следва да се отнесат в анализа към разходите, като е обосновано несъответствие между имущество от 510 036,80лв., доходи от 738 909лв., обичайни и извънредни разходи в размер на 2 270 442,40лв./ в които са включени и преводи и вноски по банкови сметки на ответниците, вноски по укрити оборотни средства от трети лица, неналични в края на проверявания период/ или посочен недостиг на средства в размер на 1 531 533,40лв. и посочено несъответствие между имущество и нетен доход от 2 041 570,20лв.

Въззивният съд е обсъдил какво са притежавали ответниците в началото на проверявания период: налични суми по три банкови сметки, ответницата е била регистрирана като ЕТ „Ю.-Л. К.“ с основен предмет на дейност „Търговия на дребно с употребявани стоки в магазини“ и също така е посочил какво са придобили през проверявания период ответниците. Посочил е, че в имуществото следва да се включат всички движими вещи, дружествени дялове, парични суми и недвижими имоти, придобити през проверявания период и налични към него, включващи: 31 дружествени дялове, всеки на стойност 100лв. от капитала на „А. 2008“ООД на обща стойност 3 100лв. от Х. К., недвижим имот, с идентификатор №******, находящ се в землището на кв.В., местност “М.“ с площ от 2 627 кв.м., с пазарна стойност към придобиването от 16 000лв., недвижим имот, находящ се в гр.В., кв.В., представляващ ПИ с посочен идентификатор с площ от 660 кв.м., заедно с изградената еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 144 кв.м. за сумата от 338 358,59лв., но за който недвижим имот е признато от ищеца, че е закупен със средства със законен произход за закупуването му/ изплатени дивиденти на ответника по банкова сметка/ и по отношение на който не се иска отнемане, както и лек автомобил марка „А.“, модел „***“, рег. №***, прехвърлен с договор от 11.05.2012 г. в изпълнение на лизингов договор от „ЕТ Ю.-Л. К.“, с вноски в размер на 148 079,59лв., продаден на 13.11.2020 г., с пазарна стойност от 15 828лв., л.а. „М.Г.“, с рег.№******, закупен с договор от 18.02.2014 г. за сумата от 500лв./неоспорено от ищеца/ и сумата от 492,04 лв., представляваща налично крайно салдо по сметка *******, открита в „Те-Дже Зираат Банкасъ“ АД. В тази връзка въззивният съд е посочил, че съобразява разрешенията в ТР №4/ 2021 от 18.05.2023 г на ОСГК на ВКС, че не представлява „имущество“ по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и не участва при определяне на размера на несъответствието получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Посочил е, че съгласно приетото в ТР №4/ 2021 г., не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Отбелязал е 4 също така с оглед на цитирана съдебна практика-решения на ВКС по приложение на ЗОПДНПИ/отм./ и съответно по ЗОНПИ, че основна предпоставка за отнемането е установяване дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя, като отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото /с дефиниция в §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ/ в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер. В тази връзка е посочил, че едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. С оглед на което при извършен икономически анализ, по който паричните суми, преминали през банковите сметки на ответницата и ответника като свързано лице, или преминали през банковите сметки на трети лица/техни служители по трудови правоотношения по твърдение на ищеца/, както и придобитите от нея и ответника в проверявания период и впоследствие отчуждени също в проверявания период парични суми, движими вещи и дружествени дялове, не са включени в графата имущество. В графата имущество са включени всички движими вещи, дружествени дялове и недвижими имоти, които са придобити през проверявания период и са били налични в патримониумите на ответниците към края на процесния период и включващо само горепосоченото имущество. В тази връзка е приел, че общо имуществото, придобито от ответницата и съпруга й през проверявания период, което е налично към неговия край възлиза на сумата от 506 530, 22лв.