Определение № 719 от 11.06.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Частно наказателно дело 673/2026
- Вид
- Определение № 719
- Подписан
- 11.06.2026
- В сила
- 11.06.2026
- Състав
- Радослава Николова Маждракова
Цитирани разпоредби
- чл. 282 · Наказателен кодекс
- чл.282, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.107, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.17, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 207, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.212, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.213, ал.4 и ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.213, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.71, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.94 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 719 гр. Бургас, 11.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Радослава Н. Маждракова като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Частно наказателно дело № 20262100200673 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.213, ал.5 от НПК.
Образувано е във връзка с изпратена по компетентност от ОП Бургас, жалба от И. И. Н., ведно с материалите по преписка вх. №8240/2025г. по описа на ОП-Бургас.Предмет на обжалване е Постановление от 06.04.2026г. на ОП-Бургас, с което е отказано образуването на досъдебно производство по преписка №8240/2025г. по описа на ОП - Бургас, потвърдено с постановление на АП - Бургас от 04.05.2026г.
В жалбата се твърди,че прокурорските актове са постановени при съществени нарушения на процесуалните правила и фундаментално неправилно приложение на материалния закон. Претендира се, че жалбата деконструирала догматичните пороци в актовете на прокуратурите, доказвайки наличието на достатъчно данни за извършено престъпление по служба. Съгласно чл.212, ал.1 от НПК досъдебното производство се образувало при наличие на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление, като стандартът „достатъчно данни“ изисквал обосновано предположение, а не безспорно доказване извън разумно съмнение.
Субективната страна на престъплението подлежало на доказване със средствата на НПК единствено в рамките на образувано досъдебно производство.
Излагат се доводи, че действията на разследващия полицай са довели до пряко засягане на конституционното право на неприкосновеност на 1 жалбоподателя,като фактическото му задържане представлявало непрекъснато близо 29 часово противозаконно лишаване от свобода, съпроводено с влошаване на здравословното му състояние.Изтъкват се и редица други нарушения свързани с дейността на разследващия полицай - на ЗЕУ, на престъпно бездействие по чл.17, ал.5 от НПК, чл.107, ал.3 от НПК, чл.71, ал.8 от НПК, чл.94 от НПК, като съответните прокуратури възприели безкритично защитната теза на Петрова.Всяко действие на разследващия полицай се разглеждало изолирано, за да се изключи субективната страна на умисъла и наличието на специална цел, което било в ущърб на гражданите и в полза на репресията.
Освен това отказът на прокуратурата да разследва застрашаването на здравето на жалбоподателя и подмяната на легитимна медицинска експертиза с некомпетентно мнение, представлявало отказ да се установи квалифициращия признак „немаловажни вредни последици“ по см.на чл.282, ал.1 от НК.По тези и редица други съображения моли на основание чл.213, ал.4 и ал.5 от НПК,съдът да отмени изцяло Постановление на ОП-Бургас от 06.04.2025г., потвърдено с Постановление на АП-Бургас от 04.05.2026г. като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и да бъде върната преписката на ОП-Бургас със задължителни указания относно прилагането на закона.
В допълнителна молба, депозирана на 19.05.2026г. се излагат и други съображения относно неправомерни действия на разследващия полицай, постановил принудителното довеждане на Н. по образуваното против него досъдебно производство, като е приложено и сведение изходящо от същата.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок и изхожда от легитимирано лице, направило съобщението, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения :
Преписката е била образувана в ОП - Бургас по повод жалба от И. И.
Н., относно неправомерни действия на служители в МВР, които нарушили основните му права, гарантирани от българското законодателство включително Конституцията на Република България, НПК и Закона за МВР, 2 както и нормативни актове, уреждащи задържането, конвоирането и предоставянето на медицинска помощ на гражданите.
С постановление от 19.12.2025г., РП-Бургас е постановила отказ да се образува досъдебно производство по пр.вх.№18223/2025г., като заверени копия от материали по тази преписка са изпратени по компетентност на ОПБургас за преценка за евентуално осъществен състав на престъпление по чл.282, ал.1 от НК, от страна на полицейски служители в РУ-Приморско при ОДМВР - Бургас.
С обжалваното постановление на ОП-Бургас и след извършена проверка с оглед престъпление по чл. 282 от НК или други престъпления от общ характер, е приета конкретна фактическа обстановка, която ОС-Бургас възприема като правилно установена.
Предвид съдържащите се в делото данни,че РП-Бургас и СРП са се произнесли с постановления за отказ да се образува досъдебно производство по отношение на полицейски служители осъществили принудителното довеждане на Н., са отделени материали и изпратени на ОП-Бургас по компетентност с цел да се установи дали има данни за образуване на ДП по отношение действията на разследващ полицай П. във връзка с получен сигнал от страна на Н. за престъпление по чл.282, ал.1 от НК. В тази връзка съдът следва да провери обосноваността и законосъобразността на направените изводи от страна на ОП - Бургас, именно в тази част.
Правилно в жалбата се изтъква, че следва да се прецени в конкретния случай дали е налице законен повод и достатъчно данни за образуване на ДП, като според съда обаче следва да се държи сметка дали изначално на база на събраните доказателства в преписката би могло да се образува наказателно производство против лице, извършило разследване по ДП№ 4635 ЗМ24/2025г. по описа на РУ-Приморско, вх.№20085/2024г. по описа на РПБургас.Безспорно е налице законен повод, предвид обстоятелството,че прокуратурата е сезирана със жалба от страна на Н., излагайки обстоятелства свързани с незаконността на „задържането му“ и конвоирането му от гр.София до гр.Приморско за извършване на конкретни процесуално-следствени действия, които са били извършени.
Що се касае до въпроса дали са налице достатъчно данни за образуване на досъдебно производство, съдът намира следното : В чл.211, ал.1 3
НПК е упоменато, че достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице,когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление.
Тълкуването на тази разпоредба води до извод, че за самото образуване на наказателно производство в този негов най-първоначален стадий, компетентните органи п о разследването следва да установят обективни данни, от които може да се направи предположение за извършено деяние, осъществяващо състав на предвидено в особената част на НК престъпление, без да е необходимо да се събират и изясняват данни за авторството на това деяние.Основателното предположение включва като необходима предпоставка фактическите данни като количество /достатъчност/ и като качество да позволяват, т.е. да послужат като реално фактическо основание за предположението, че е извършено престъпление. Т.е. фактическите данни съставляват обективно събрана информация, която според чл. 211, ал. 1 от НПК е достатъчна, за да обоснове вероятен извод за извършено престъпление.
Запознавайки се подробно с приложените по делото документи и конкретно с описаните в жалбата твърдения, съдът намира, че същите не са достатъчни, за да се приеме, че от обективна и субективна страна е осъществен фактически състав на престъпление по служба от конкретния разследващ полицай.
Настоящият съдебен състав счита, че фактическите обстоятелства по делото са били изяснени правилно от ОП-Бургас, като прокурорът е стигнал д о обоснован извод за липса на достатъчно данни по смисъла на чл. 211 от НПК за образуване на досъдебно производство. В атакуваното постановление е направен подробен анализ на събраните данни, от които са изведени законосъобразни фактически и правни изводи, като същевременно не са пренебрегнати наведените от жалбоподателя твърдения, а напротив - същите са обосновано отхвърлени.
В тази връзка, по настоящото дело липсват данни за нарушение на правилата на НПК, установяващи основанието за образуване на досъдебно производство по чл. 207, ал. 1 от НПК , а именно наличието на достатъчно данни за извършено престъпление, поради което не може да се направи обосновано предположение,че е налице извършено престъпление от разследващ полицай, съгласно критериите на чл. 211, ал. 1 от НПК .
В рамките на своите правомощия, при образувано досъдебно производство и предвид обстоятелството, че на разследващия орган не са били предоставени писмени доказателства, свързани със здравословното състояние /в частност болничен лист за периода/, разследващият полицай П. е постановила принудително довеждане на лицето, което не се е явило при връчена предходна призовка. По делото се установява, че същият не е бил задържан, а спрямо него се изпълнявала мярка „принудително довеждане“ и Н. е бил етапно конвоиран, съгласно изискванията на Инструкция №8121з4 1161/05.09.2017г., издадена от Министъра на ВР, според която конвоирането е принудително отвеждане на едно или повече лица по определено направление от конвоен наряд. Прави впечатление, че Н. не е бил открИ. няколко пъти на посочения и единствен известен адрес в гр.С. ул.“С. К. * М.“ №*, независимо,че му е бил издаден болничен лист, при съблюдаване на домашноамбулаторен режим. Освен това по делото има данни, че Н. е бил спрян за проверка на 04.07.2026г. от контролни органи да управлява собствения си автомобил в гр.С., като тогава след справка е било установено, че се издирва за връчване чрез призовка.
Съдът установи,че не е спазена формата, с която е следвало да бъде уведомен разследващия орган за здравословното състояние на Н. /била е депозирана молба чрез ССЕВ до Началника на РУ-Приморско/,че не може да се яви, но не е била придружена с болничен лист или друг документ удостоверяващ това обстоятелство. Конвоирането му от гр.София до гр.Приморско е преминало по етапния ред. В гр.София здравословното му състояние е проследено от служител в ЦМСП гр.София, който видно от приложените писмени доказателства е бил напълно компетентен и оторизиран да проследи и даде мнение за временното здравословно състояние на Н. и е дал такова, че може да бъде преведен в РУ-Приморско.
На 09.08.2025г. Н. е бил конвоиран в РУ-Приморско, където е отказал служебна защита след консултация с неговия адвокат по телефона, предявено му е разследването, след което е бил освободен.
Наред с изложената дотук фактология, съдът намира,че следва да упомене и от правна страна,че според съдебната практика по чл.282 от НК /престъпление по служба/, не може по презумпция да се приеме,че дори орган по приложението на закона да го е приложил неправилно, то непременно е целял да увреди и/или облагодетелства тенденциозно някое лице. Тези обстоятелства следва да бъдат установени с обективни положителни доказателства, а не да се предполагат.Установяването на обективните признаци на престъпния състав не е достатъчен, следва да се установи и субективната му страна, защото само виновно извършеното деяние, го прави престъпление.Обстоятелството,че някой е приложил неправилно материалния или процесуален закон при изпълнение на служебните си задължения, не е достатъчно основание за носене на наказателна отговорност.
Освен това в съдебната доктрина се възприема, че за да е съставомерно едно деяние по чл.282 от НК, е необходимо да са събрани достатъчно по обем годни доказателства, въз основа на които да се формира извода, че длъжностните нарушения не са случайни, изолирани, в резултат на лоша организация или на порочна практика, а са подчинени на някоя от проявните форми на специалната цел, която задължително следва да изпълва мотивацията на дееца да извърши конкретно престъпление по служба, каквито данни не са налице в случая.
Съдът счита, че не следва в настоящото производство да коментира 5 дали разследващият полицай следва да понесе съответна дисциплинарна отговорност, тъй като не е компетентен да го прави.
В настоящия случай, съдът счита, че е проведена пълна проверка, в резултат на която правилно е формиран извод, че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, вкл. такова по служба - по чл.282 от НК.
Разпечатката съдържа 32 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf6b7a99-7020-4943-bd4f-ef7874d5e28b