Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 235 от 17.06.2021, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 303/2021
Вид
Решение № 235
Подписан
17.06.2021
В сила
17.06.2021
Състав
Николай Грънчаров, Атанас Иванов, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 152 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 17, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 72, ал. 3 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Благоевград , 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20211200500303 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от В. М. Г., ЕГН **********, срещу Решение № 908660/ 06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 2686/ 2019 г. по описа на РС - Благоевград, с искане за отмяната му изцяло.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, противоречие с процесуалния закон поради липса на мотиви, както и за необоснованост. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че обратното писмо подписано между П.Л. и съпруга й М. Г. има правно действие и срещу въззивника Г., въпреки че още с исковата молба е заявила ясно и категорично, че нито е знаела за неговото съставяне, нито е знаела за неговото подписване, както и че не се е задължавала или подписвала каквито и да е документи в полза на П.Л. и не е упълномощавала по никакъв начин съпругът си М. Г. да подписва такива от мое нейно име и за нейна сметка. Прави се довод, че няма как неподписан от Г. документ да произвежда действие спрямо нея, да я обвързва с последици и да води до отнемане и погасяване на нейни имуществени права. Твърдението по този повод на районния съд в обжалваното решение е изцяло незаконосъобразно и дори несериозно. Сочи се, че Районен съд Благоевград е 1 достигнал до погрешен извод, като не е взел предвид, че по договора за покупко-продажба неучаствалият в сделката съпруг не е трето лице, тъй като сам придобива права по силата на закона, независимо, че не е посочен като купувач в договора той придобива собствеността. Не е отчел и че подписаният по-късно обратен документ от страна само на участвалия в сделката съпруг не обвързва изобщо неучаствалия в договора, но придобиващ права по силата на това си качество съпруг. Въобще не се е справил с това да разбере значението на документа и да приложи правилно закона. Поддържа се, че обратният документ по естеството си е сделка /договор/ и затова неподписалата страна не е обвързана от неговите последици, тъй като не е направила изобщо волеизявление в такава насока. За да гарантира правата си по прикритата сделка, продавачът е следвало да се снабди с обратен документ и от Г., като неучаствал в договора съпруг, тъй като в противен случай подписаното между тях двамата обратно писмо то е абсолютно непротивопоставимо. Изявлението от единия съпруг за наличието на относителна симулация също не обвързва Г., като субект, неучастващ в договора, но придобиващ права по силата на това си качество, като сочи че в тази насока е и практиката на ВКС - Определение № 364 от 07.03.2012 г. по гр. д. № 1235/ 2011 г. на Върховен касационен съд, както и цитираното в него Решение № 464 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1069/2009 г., I г.о..

Навежда се, че районният съд неправилно е възприел, че обратният документ има значение за начало на писмено доказателство ползващо Г. за опровергаване на съществуването на обратното писмо, а не за ищеца по отношение доказването на неговото съществуване и обвързващата му сила спрямо Г.. Такова процесуално значение този документ има само за ищеца, но съдът не го е отчел, както и че същият не е ангажирал изобщо твърдения или доказателства срещу Г.. В случая съдът в нарушение на процесуалните правила е възложил на Г. в тежест на доказване установяването на отрицателни факти /незнание, неподписване и т.н.1, което е абсолютно недопустимо и за което е възразено два пъти. Поддържа се, че въпреки, че подписаното от съпруга на Г. обратно писмо, съгласно теорията и съдебната практика има значението за начало на писмено доказателство по отношение на Г., ищцовата страна не ангажира пълно и главно каквито и да било писмени или гласни доказателства, установяващи, че съм е знаела Г. за подписването и изобщо съществуването на такова обратно писмо. Нещо повече, дори такива твърдения липсват в исковата молба, като не са направени и в хода на цялото производство по делото.

Поддържа се, че първоинстанционният съд не дава отговор и на въпроса, какво се е случило със собствеността на Г. върху процесното МПС от датата на придобиването му, до датата на съставянето на обратното писмо, тъй като свидетелят Д. твърди, че обратното писмо е било съставено на дата 26.04.2017 г., а пък съдът приема за достоверна дата 17.05.2017 г. поставя се въпроса - означава ли горното, че от датата на подписването на договора за 2 покупко- продажба, с който със съпруга на Г. е закупил автомобила, до датата на съставянето на обратното писмо, Г. не е била според съда собственик на процесното МПС, въпреки че към онзи момент все още не е било съставено обратното писмо и няма твърдения или доказателства, че е знаела за каквито и да било други отношения между съпруга й и неговия вуйчо, като същевременно цената по сделката е била изцяло заплатена, което се потвърждава от всички писмени и гласни доказателства? Прави се довод, че няма как да си станал собственик на една вещ за няколко седмици и след това автоматично да престанеш да бъдеш собственик занапред.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 908660/ 06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 2686/ 2019 г. по описа на РС Благоевград, като съдът отхвърли иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна. Навежда се в отговора, че първоинстанционният съд се е произнесъл в синхрон със закона и относимата съдебна практика. Поддържа се, че в случая симулацията е пълна/абсолютна, което е видно от обратното писмо, подписано от Л. и Г. с неговата конкретност и категоричност. Сочи се, че в същото е подробно индивидуализирано процесното МПС (посочени са марка, модел, регистрационният му номер, номер на рама и двигател, цвят и т.н. съвпадащи с посочените такива в представеното от нас свидетелство за регистрация Част I), индивидуализиран е подробно и формалния договор, за който се отнася. Навежда се, че категорично и ясно е изложено, че страните не желаят настъпването на правните последици на горепосочения договор за покупко-продажба на процесното МПС, собствеността и владението му не е променяна и не е заплащана продажна цена от купувача на продавача. В тази връзка се оспорват като неоснователни доводите на въззивника Тошева, че процесната сделка, сключена между П.Л. и съпругът й М.Г. не е нищожна спрямо нея, тъй като не е подписала обратното писмо, разкриващо симулацията. Според тази логика би се достигнало до правен абсурд и неоснователно обогатяване, ако се възприеме, че горепосоченият договор е нищожен само по отношение на съпруга й М.Г., но не и по отношение на нея.

Или до недопустимото положение, определени лица да черпят права от нищожни правни сделки.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Постъпила е въззивна жалба и от ПЛ. М. Л., ЕГН **********, чрез адв.

В.М., срещу Решение № 908660/ 06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 2686/ 2019 г. по описа на РС - Благоевград, с искане за отмяната му изцяло.

Поддържа се във въззивната жалба, че атакувания съдебен акт е 3 постановен в противоречие с материалния закон, противоречие с процесуалния закон поради липса на мотиви, както и за необоснованост.

Оспорва се извода, че Л. не е ангажирал каквито и да било доказателства, установяващи твърдяната нищожност, като поддържа, че не е била разпределена от доказателствена тежест за това. Навежда се, че от доказателствата по делото се доказа, че порцесният лек автомобил е бил собственост на ответника М. Г., който го е бил закупил през 2011 г. от Д., още докато не е бил женен за ответницата В.Г.. Твърди се, че месец Декември 2016-та година, П.Л. е дал паричен заем на племенника си - М. Г.. Преди предаване на сумата с него предварително са се уговорили за обезпечение и гаранция на заема да му прехвърли собствеността върху същия този лек автомобил като обезпечение. Така собствеността на автомобила формално е прехвърлена на Л. в нарушение на забраната на чл. 152 от ЗЗД.. Поддържа се, че този договор за покупко-продажба от Декември 2016-та година е нищожен като противоречащ на закона и по- точно на забраната на чл. 152 от ЗЗД. При изложеното се прави довод, че това води до абсолютна недействителност на всички последващи го по-късно по време през 2017-та година придобивни сделки по отношение на тази движима вещ, тъй като същата е придобита от лице-несобственик, какъвто е П.Л..

Оспорва се извода на първостепенния съд, че не било ясно защо, ако покупко- продажбата от 2016 г., с която другият ответник - Г. е продал процесното МПС на Л. е нищожна, е било необходимо сключването на договора от 17.04.2017 г., с който Г. е придобил обратно процесното МПС.

Навежда се, че районният съд не е обсъдил и съпоставил в пълнота всички писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, като необосновано е кредитирал свидетелските показания само на един от разпитаните свидетели, а на другите четирима - не, като същевременно единствено показанията на св. Д. са вътрешно противоречиви и е ясно, че същият е заинтересован от изхода на делото тъй като е в близки приятелски и работни отношения с ищеца.

Поддържа се, че районният съд незнайно как е достигнал до погрешния си извод, че от представената и приета в нарушение на процесуалния закон обяснителната записка, може да се достигне до извода, че действието на обратното писмо не е било едностранно прекратено от Л. към датата на съставяне на обяснителната записка.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 908660/ 06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 2686/ 2019 г. по описа на РС Благоевград, като съдът отхвърли иска.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна. Навежда се в отговора, че първоинстанционният съд се е произнесъл в синхрон със закона и относимата 4 съдебна практика. Поддържа се, че в случая симулацията е пълна/абсолютна, което е видно от обратното писмо, подписано от Л. и Г. с неговата конкретност и категоричност. Сочи се, че в същото е подробно индивидуализирано процесното МПС (посочени са марка, модел, регистрационният му номер, номер на рама и двигател, цвят и т.н. съвпадащи с посочените такива в представеното от нас свидетелство за регистрация Част I), индивидуализиран е подробно и формалния договор, за който се отнася. Навежда се, че категорично и ясно е изложено, че страните не желаят настъпването на правните последици на горепосочения договор за покупко-продажба на процесното МПС, собствеността и владението му не е променяна и не е заплащана продажна цена от купувача на продавача. В тази връзка се оспорват като неоснователни доводите на въззивника Тошева, че процесната сделка, сключена между П.Л. и съпругът й М.Г. не е нищожна спрямо нея, тъй като не е подписала обратното писмо, разкриващо симулацията. Според тази логика би се достигнало до правен абсурд и неоснователно обогатяване, ако се възприеме, че горепосоченият договор е нищожен само по отношение на съпруга й М.Г., но не и по отношение на нея.

Или до недопустимото положение, определени лица да черпят права от нищожни правни сделки.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Постъпила е и въззивна жалба от М. Н. Г., ЕГН **********, срещу Решение № 908660/ 06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 2686/ 2019 г. по описа на РС - Благоевград, с искане за отмяната му изцяло.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, противоречие с процесуалния закон поради липса на мотиви, както и за необоснованост. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че обратното писмо подписано между П.Л. и съпруга й М. Г. има правно действие и срещу въззивника Г., въпреки че още с исковата молба е заявила ясно и категорично, че нито е знаела за неговото съставяне, нито е знаела за неговото подписване, както и че не се е задължавала или подписвала каквито и да е документи в полза на П.Л. и не е упълномощавала по никакъв начин съпругът си М. Г. да подписва такива от мое нейно име и за нейна сметка. Прави се довод, че няма как неподписан от Г. документ да произвежда действие спрямо нея, да я обвързва с последици и да води до отнемане и погасяване на нейни имуществени права. Твърдението по този повод на районния съд в обжалваното решение е изцяло незаконосъобразно и дори несериозно. Сочи се, че Районен съд Благоевград е достигнал до погрешен извод, като не е взел предвид, че по договора за покупко-продажба неучаствалият в сделката съпруг не е трето лице, тъй като 5 сам придобива права по силата на закона, независимо, че не е посочен като купувач в договора той придобива собствеността. Не е отчел и че подписаният по-късно обратен документ от страна само на участвалия в сделката съпруг не обвързва изобщо неучаствалия в договора, но придобиващ права по силата на това си качество съпруг. Въобще не се е справил с това да разбере значението на документа и да приложи правилно закона. Поддържа се, че обратният документ по естеството си е сделка /договор/ и затова неподписалата страна не е обвързана от неговите последици, тъй като не е направила изобщо волеизявление в такава насока. За да гарантира правата си по прикритата сделка, продавачът е следвало да се снабди с обратен документ и от Г., като неучаствал в договора съпруг, тъй като в противен случай подписаното между тях двамата обратно писмо то е абсолютно непротивопоставимо. Изявлението от единия съпруг за наличието на относителна симулация също не обвързва Г., като субект, неучастващ в договора, но придобиващ права по силата на това си качество, като сочи че в тази насока е и практиката на ВКС - Определение № 364 от 07.03.2012 г. по гр. д. № 1235/ 2011 г. на Върховен касационен съд, както и цитираното в него Решение № 464 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1069/2009 г., I г.о..