Решение № 5146 от 19.12.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 9521/2023
- Вид
- Решение № 5146
- Подписан
- 19.12.2023
- Състав
- Таня Аспарухова Георгиева - Точевска
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 405 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 25 ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 5146 гр. Пловдив, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330109521 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 405 ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът К. Б. С., ЕГН: **********, от град К., област П., ул. „********” № ***, чрез пълномощник адв. Б. С., е предявил против Застрахователно акционерно дружество „Армеец”, ЕИК: 121076907, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано от изпълнителните директори М. И. и В. К.- М., искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 6 450, 64 лева- главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени щети в размер на необходимите парични средства за ремонта на лек автомобил „*************”, с рег. № ********* от възникнало ПТП на ******** г. и сумата от 236, 50 лева- мораторна лихва върху главницата за периода *********** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска*********** г. до изплащане на вземането.
В исковата молба е посочено, че на *********** г. в село К. К., област П. ищецът управлявал личния си лек автомобил „**********”, с рег. № *********, когато бил ударен от л.а. „***********“, рег. № ******, собственост на М. К.- **** на гр. К. ПТП- то станало в крайните къщи на селото, близо до новостроящ се *****, собственост на Ц. И., на кръстовище в рамките на населеното място. Ищецът сигнализирал по случая до РУ- С., където била образувана преписка по щета № *********** г. След като застрахователят отказал да заплати обезщетение, ищецът поискал от органите на полицията да му издадат удостоверение за събитието, като така се съставил протокол за ПТП № ************ г. Към 1 момента на събитието увреденият автомобил имал сключена застраховка „*****“ при ответника по полица № ********. Застрахователят съставил опис на щетите по претенцията № ************ г., като те били описани конкретно, а в последствие се направил и допълнителен опис. С няколко последователни еднотипни писма застрахователят отказал изплащане на обезщетение, както и достъп до доверен сервиз. Така ищецът бил принуден сам да предприеме действия, като автомобилът му бил отремонтиран в „**********“- гр. С., от където се издала фактура № *********** г., на обща стойност 6 450, 64 лева. Същата била платена по банков път, като ищецът отново поискал от застрахователя обезщетение, което пак му било отказано, с аргументи, че се установявало несъответствие между декларираните обстоятелства и действителната фактическа обстановка. Счита този отказ за неправилен, поради което и предявява настоящия иск, като се търси освен платената за ремонта сума по фактурата, още и лихва за забава в размер на 236, 50 лева за периода от датата на ПТП- то до подаване на исковата молба, както и законната лихва. Моли и за разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди се, че след преглед на документите по преписката се установили съществени разминавания между декларирания от водача механизъм за настъпване на уврежданията и констатираните вреди по автомобила. За събитието ищецът не бил уведомил нито органите на МВР, нито застрахователя. За първи път с исковата молба се посочвал друг автомобил като причинител на вредата, което не се установявало и от съставения четири месеца по- късно протокол за ПТП. Оспорва се механизмът на събитието, който бил описан в протокола. Изминалият дълъг период от настъпване на събитието до уведомяване на полицията препятствал възможността на застрахователя за регресна претенция срещу причинителя на вредата, като това представлявало нарушение на общите условия. Твърди се, че събитието не било настъпило по описания от ищеца начин, като съществували съмнения за това, че щетите са настъпили при различни обстоятелства. Налице били нарушения на ОУ по точки 11.4, 82.2., 82.12, 83.4, 84 и 152, които изключвали отговорността на застрахователя, поради което ответникът правилно постановил отказ за изплащане на обезщетение. Размерът на претенцията бил завишен и не отговарял на действително претърпените вреди, които следвало да бъдат остойностени по средни пазарни цени към момента на настъпването си. Сумата по фактурата не била реална и не всички описани части, материали и операции били свързани с процесната щета. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява. Депозира писмено становище, постъпило след с.з.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От свидетелство за регистрация на лек автомобил „*********”, с рег. № *********, е видно, че ищецът е негов собственик.
Видно от полица № ******** от ****** г., този лек автомобил има сключена застраховка „******“ при ответника, за периода *********** г. Към полицата е представен 2 и анекс № ********* г.
Според издадено от РУ- С. при ОД на МВР- П. удостоверение, ищецът е заявил материални щети на автомобила си „*********”, с рег. № *********, настъпили на ********* г. в землището на село К. К., когато неизвестен автомобил го ударил и не останал на място. Описани са щетите по вид.
Приет е и протокол за ПТП № ************* г., издаден по случая от полицейски служител в РУ- С.
По случая е била образувана пред ответника преписка по щета № ******** г. По същата са налични: заявлението на собственика пред застрахователя за изплащане на обезщетение, декларация на водача, опис на щетите и снимки на автомобила.
С писмо от ******** г. ответникът е постановил повторен отказ да изплати застрахователно обезщетение, като се е мотивирал, че декларираните вреди не били настъпили по време, място и начин, както били посочени в първоначалното заявление.
С друго писмо от ******** г. застрахователят е посочил, че вече на два пъти е отказал да изплати обезщетение, като нямало нови доказателства в противна насока.
С ново писмо от ********** г. ответникът пак е постановил отказ по горните причини, свързани с несъответствие между декларираните обстоятелства по настъпване на ПТП и действителната фактическа обстановка.
С поредно писмо от ********* г. ответникът е потвърдил становището си, че не дължи застрахователно обезщетение.
Представени са още жалба на пълномощника на ищеца от ******** г. срещу отказа на застрахователя, както и искане на собственика на автомобила от ******* г. за извършване на допълнителен оглед.
Приети са и ОУ на застрахователя по застраховка „*****“.
Приложени са три проформа фактури и три окончателни фактури, всички издадени от „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, ЕИК: 204502867, за стойността на ремонта на автомобила, възлизаща на сумата от общо 6 540, 64 лева с ДДС, като е представено и платежно нареждане за превод от страна на ищеца на тази сума по банков път на доверения сервиз на марката автомобил.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Няма спор по делото, че е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка „****“ с ответника за собствения на ищеца лек автомобил „************”, с рег. № ********, с валидност към датата на настъпване на ПТП- то. Според нормата на чл.
405 ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати обезщетение за покрития риск, което следва да бъде в размер на вредата към датата на събитието. Ответникът обаче е отказал (дори многократно, след изрични писмени възражения) да заплати на ищеца обезщетение, като се е мотивирал с това, че се касае за 3 изключен риск, поради деклариране на неверни за настъпване на застрахователното събитие.
Именно в това се състои и основният въпрос по делото- правомерен ли е бил отказът на застрахователя да заплати обезщетение за причинените вреди, както и на каква стойност възлизат те.
Ищецът в заявлението си за изплащане на обезщетение пред застрахователя декларира следния механизъм на ПТП- „******************. При потегляне като гръм от ясно небе върху колата връхлита друг автомобил. Следите са ясни и за специалисти ще им е ясно какво е станало“. В декларацията на водача пред застрахователя, ищецът е нарисувал схема, в която отново е посочил, че бил връхлетян от неизвестен автомобил, паркиран в полето, като в графата „описание на събитието“ е посочил, че бил връхлетян от друго МПС и докато се усети какво ставало, другият автомобил бил вече на 200- 300 метра напред и водачът му го обикалял. Пред полицейските власти, видно от представеното удостоверение, ищецът също е посочил, че е бил ударен от неизвестен автомобил, като това обстоятелство е посочено и в протокола за ПТП, макар и същият да не е бил представен за оценка от застрахователя, защото е с по- късна дата на съставяне от тази на отказите на ответника.
При само тези ангажирани от ищеца писмени доказателства, съдът намира, че не може да се установи механизмът на събитието, доколкото цялата информация по случая е изходяща изцяло от ищеца или е съставена само на база негови твърдения, без каквито и да е други данни, които да я подкрепят. Няма свидетелки показания, чрез които да се установи достоверността на изложеното от собственика пред застрахователя, липсва съдебноавтотехническа експертиза, която да установи как е настъпило събитието, има ли причинноследствена връзка между него и вредите, какви точно са вредите и на колко възлизат те.
Протоколът за ПТП принципно няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него и това е така, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. Още повече, че самият протокол е съставен на *********** г., а се твърди, че инцидентът е станал на ********** г., т.е. има четири месеца разлика, без да се изяснява причината, поради която не бил извикан веднага на място дежурен екип на МВР, който да извърши оглед непосредствено след събитието. Отделно от това, в исковата молба вече се посочват за пръв път данни за другия автомобил, предизвикал ПТП- то: вид, модел, марка, рег. №, собственик. Ако тези данни са били известни на ищеца, той е следвало да ги предостави на застрахователя веднага при деклариране на щетата или поне в последствие, когато е подавал възражения против отказите на ответника. Не става ясна и причината защо едва с исковата молба вече се допълва информация за събитието откъм виновния водач, която информация не е била дадена и пред органите на МВР, съставили протокола за ПТП, в който е посочено, че другото МПС е неизвестно. При това положение, действително ищецът е укрил информация от застрахователя, която е от значение по случая, защото е било възможно още тогава да се издири другия водач и да се снемат обяснения и от него, чрез които да се провери дали действително събитието е настъпило по така декларирания начин. Нещо 4 повече, ищецът е могъл да поиска и разпит на този водач в настоящото дело, за да се съберат допълнително данни за ПТП- то, но не го е направил, а доказването на механизма е изцяло в негова тежест. Действително застрахователят чрез свой представител е извършил опис на щетите, като е посочил кои са увредените части на автомобила, но това съвсем не означава признание на обстоятелството, че тези вреди са настъпили по описания начин, че те имат причинна връзка със събитието или, че за тях се дължи обезщетение. Всичко това следва да бъде доказано по един категоричен, безспорен и несъмнен начин по делото, за да се приеме, че искът е основателен, но в случая липсва каквото и да е доказване в тази насока.
Ищецът не е спазил определени изисквания, предвидени в ОУ на застрахователя: според т. 82.2. собственикът е длъжен да уведоми незабавно органите на МВР за настъпване на застрахователното събитие (видно от издадените удостоверение и протокол за ПТП уведомлението е дошло четири месеца по- късно); според т. 82.12. собственикът е длъжен да представи на застрахователя цялата информация и доказателства по случая (видно от исковата молба, за пръв път в нея се посочват данни за другото МПС); според т. 84 на застрахователя се представя протокол за ПТП (такъв е представен едва с исковата молба).