Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 64 от 18.05.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 434/2021
Вид
Решение № 64
Подписан
18.05.2022
В сила
03.11.2023
Състав
ЯНКО ЯНЕВ, ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА, ГАЛИНА КОСЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Велико Търново, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно гражданско дело № 20214000500434 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №159 от 29.06.2021г., постановено по гр.д. №145/2021г., Окръжен съд-Русе е осъдил Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София да заплати на Община-Русе, представлявана от Кмета П. М., сумата от 77 024 лева, главница от съдебно предявена останала част от дължимо й се застрахователно обезщетение по чл.432 ал.1 КЗ по застраховка гражданска отговорност за причинени вреди на тролейбусната въздушно контактна мрежа в гр.Русе по бул България, в резултат на ПТП от 21.05.2018г. с товарен автомобил марка Скания, с рег.№ СВ 67 **** и полуремарке, управлявани от А. Д. С., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата 3386,96 лева направени разноски в първата инстанция.

Постъпила е въззивна жалба от ответника ЗК Лев Инс АД-гр.София, чрез адвокат Т.П., от САК.

Предмет на жалбата е първоинстанционното решение в неговата цялост.

1

Моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение на Русенския окръжен съд и вместо него да постанови ново решение по съществото на спора, с което да отхвърли предявените искове изцяло.

Според въззивника същото е неправилно. съображения в подкрепа на становището си.

Излага подробни

Възразили, още в отговора, че увреденото имущество не е собственост на Община Русе. Ищецът не бил ангажирал доказателства, от които да се установява че е собственик на процесната въздушно контактна мрежа.

Неправилно Окръжният съд бил приел, че по гр.д. №7564/2019г. Районен съдРусе бил обсъдил тези възражения във връзка с частичния иск, като бил приел, че собственик на процесното имущество е Общината, поради което този въпрос не можело да се пререшава по настоящото дело. Не било опровергано твърдението на застрахователя, че към датата на ПТП-то 21.05.2018г. задължение да поддържа пътния участък, където е станал инцидента, е имала Агенция пътна ифраструктура. Пътно транспортното произшествие било станало по републиканската пътна мрежа и съгласно чл.30 от Закона за пътищата Агенция пътна инфраструктура осъществява изграждането, ремонта и поддръжката на републиканските пътища. Поради това легитимираното лице, което може да търси обезщетение от застрахователя, е Агенция пътна инфраструктура, а не Община Русе. Ищецът не бил представил извлечение от инвентарната книга. Освен това дори и да има такова извлечение, каквото не било представено по делото, същото не съставлявало доказателство, че въздушната контактна мрежа за тролейбуси е собственост на Общината, тъй като е изготвено от началника на Финансовия отдел и е подписано от Кмета на същата. Аргумент, че не е доказана собственост на ищеца е и обстоятелството, че това извлечение от инвентарната книга е изготвено след инцидента, а именно на 04.06.2018г.

Прави се оплакване, че в обжалваното решение не били изложени аргументи защо Окръжният съд приема, че увреденото имущество е собственост на Общината. По наказателното дело бил приет за съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимия, който е виновният водач за ПТП-то А. С. и същият е осъден да заплати на Община Русе сумата 82 024 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди върху същото имущество, заедно със законната лихва, считано от 21.05.2018г. т.е. сумата, 2 която се претендира и от застрахователя по настоящото дело. Не било доказано, че осъденият С. не е заплатил сумата на Общината. Неоснователно и би било неоснователно обогатяване Общината да получи обезщетение едновременно от виновния водач и от неговия застраховател т.е. в такъв случай ищецът може да се удволетвори 2-пъти – веднъж от водача и 2-ри път – от застрахователя.

Въззивникът претендира за присъждане на всички направените разноски по делото в двете инстанции.

Въззиваемият ищец, Община-Русе не е депозирала писмен отговор.

В съдебно заседание не се явяват процесуалните представители на страните.

В писмени бележки въззивникът, чрез адвокат Т.П., от САК, поддържа изцяло въззивната жалба и излага допълнително съображения във връзка със становището си по делото.

В писмени бележки въззиваемият Община Русе, чрез старши юрисконсулт В.Н., оспорва изцяло въззивната жалба, като допустима, но неоснователна.

Моли Апелативният съд да потвърди изцяло обжалваното решение, като правилно и да остави без уважение жалбата, като неоснователна и недоказана.

Обжалваното решение било обосновано на събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняване на спора от фактическа страна.

Правилно Окръжният съд бил посочил, че въпросът за правоприлагащите факти, на които се основава исковата претенция, е разрешен с влязло в сила решение по гр.д. №7564/2019г. на Районен съд-Русе.

Позовава се на Тълкувателно решение №3/22.04.2019г. на Върховния касационен съд, съгласно което решението по уважен частичен иск за парично вземане, се ползва със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право по предявен в друг исков процес иск за вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане. По посоченото предходно гражданско дело било прието, че собственикът на товарния автомобил, причинил процесната вреда и застрахователното дружество са имали валиден застрахователен договор и 3 че е увредено имущество, което е собственост на Общината. По наказателното общ характер дело виновният водач А. С. е осъден с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.а от НК, при което са настъпили значителни вреди за Община Русе в размер на 82 024 лева.

Следователно в наказателното производство предмет на установяване е било и е установено, че са причинени имуществени вреди именно на Община Русе.

На основание чл.300 от ГПК за гражданския съд е задължително приетото от наказателния съд, че са нанесени вреди на Община Русе в посочения размер.

С. не бил платил никаква сума на Общината, което обстоятелство се доказвало с издадена от същата справка, приложена към отговора на жалбата.

Въззиваемият моли Апелативният съд да потвърди обжалваното решение и да отхвърли изцяло въззивната жалба.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена от страна по делото, която притежава интерес да обжалва, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в срок.

При обсъждане на нейната основателност приема за установено следното.

Ищецът Община Русе, представлявана от Кмета, твърди в исковата молба и по делото, че на 21.05.2018г. в гр.Русе, на бул. България, настъпило пътно транспортно произшествие с влекач Скания, с рег.№ СВ 67**** и полуремарке към него, при което била увредена тролейбусната мрежа и осветителни стълбове. Водено е наказателно производство, наказателното общ характер дело по което № 2135/2018г. на Районен съд-Русе приключило с влязла в сила присъда срещу водача на посоченото моторно превозно средство А. С.. По наказателното общ характер дело било удтановено, че процесното повредено имущество е собственост на Община Русе, както и бил установен размерът на щетите, а именно че стойността им е 82 024 лева.

4

Автомобилът бил валидно застрахован по застраховка гражданска отговорност при ответното дружество. На 11.06.2018г. Община Русе подала заявление пред Застрахователната компания да й бъде заплатено застрахователно обезщетение. Допълнителна информация по искане на застрахователя му предоставили на 02.05.2019г., но без резултат, в смисъл че застрахователят не определил и не заплатил нищо. Поради това Община Русе завела гр.д. №7564/2019г. по описа на Русенския районен съд, по което с влязло в сила решение бил уважен предявеният от нея като частичен иск за 5 000 лева, частично предявен от 82 024 лева, заедно със законната лихва, считано от 12.09.2018г. до окончателнното й изплащане.

Предвид изложеното ищецът Община Русе моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Застрахователна компания Лев Инс АДгр.София да й заплати сумата от 77 024 лева, представляваща остатъкът от дължимото застрахователно обезщетение за подробно описаните вреди върху общинско имущество, настъпили при ПТП-то на 21.05.2018г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.09.2018г. до изплащането й.

Ответникът Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София, представлявана от изпълнителните директори М. М. - Г. и П. Д., в писмен отговор по реда на чл.131 ГПК и по делото, оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер.

Прави възражение, че при процесното ПТП са причинени вреди върху имущество, собственост на Агенция пътна инфраструктура, а не на ОбщинаРусе, поради което именно Агенция пътна инфраструктура е материалноправно и процесуалноправно легитимирана да предяви иск за обезщетение от застрахователя за посочените в исковата молба вреди, които са причинени върху инфраструктура, която е нейна собственост.

Прави възражение, че не дължи обезщетение на ищеца и поради това, че във воденото наказателно производство за същия случай, бил предявен и уважен граждански иск на Община Русе срещу виновния за причинените щети водач на товарния автомобил, който е уважен изцяло до претендирания размер от 82 024 лева. По този начин Общината иска да осъди Застрахователната компания за същата сума и със същия произход, за която вече е осъдила водача, поради което би се стигнало до неоснователно обогатяване, ако този иск бъде уважен.

5

Оспорва изцяло иска за лихви, поради това че главният иск бил неоснователен и недоказан.

Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

С оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК съдът дължи произнасяне по валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а относно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

Във връзка с тази преценка Великотърновският апелативен съд намира за необходимо да посочи, че едно решение е невалидно /нищожно/, ако не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав т.е. от лице, което няма качеството на съдия или от едноличен вместо от троен състав. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случай, когато решението е постановено от съда извън неговата компетентност т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българския съд.

В случая не е налице нито една от тези предпоставки, поради което обжалваното първоинстанционно решение на Окръжен съд-Русе е валидно и допустимо.

Относно допустимостта следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.270 ал.3 от ГПК, недопустимост е налице когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставките за решаване на спора по същество.

От фактическа и правна страна се установява следното.

В случая Русенският окръжен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 и следващите от Закона за задълженията и договорите.

В тази законова разпоредба е постановено, че увреденото лице, спрмо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от 6 застрахователя по застраховка гражданска отговорност, при спазване изискванията на чл.380.