Определение № 43852 от 21.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43852 гр. София, 21.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20241110141984 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК ).

Постъпила е молба от *** с искане за изменение на решението,постановено по делото,в частта за разноските като бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер на минимума по Наредба № 1,както и се позовава на практиката на СЕС.

Насрещната страна *** чрез пълномощника си оспорва молбата като сочи,че при съобразяване обема на реализирани процесуални действия,както и броя съдебни заседания уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е съответстващо на фактическата и правна сложност на делото.

Съдът наМ.,че молбата е допустима като подадена в срока за въззивно обжалване от страна в производството,но разгледана по същество се явява неоснователна.

Съгласно чл.81 от ГПК съдът се произнася по въпроса за разноските с крайния акт по съществото на спора,а отговорността за разноски се разпределя при съобразяване изхода от делото в съответствие с правилата,установени съгласно чл.78 от ГПК. С оглед това,че исковата претенция на *** е отхвърлена,съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в полза на ***,за което е удостоверено в договора за правна помощ,че е заплатено. Съдът наМ.,че липсват предпоставки да бъде изменено решението в частта за разноските. Съдът не изследва служебно въпроса за размера на разноските,съответно на уговореното и дължимо адвокатско възнаграждение,а относно съответствието на размера на адвокатското възнаграждение спрямо фактическата и правна сложност на делото съдът се произнася само при формулирано от насрещната страна възражение за прекомерност съгласно чл.78,ал.5 от ГПК,а правото на такова възражение страната има до устните състезания. С оглед липсата на изрично формулирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът е присъдил претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В тази насока следва да бъде отчетено,че относно липсата на основания съдът служебно да 1 се занимава с размера на адвокатското възнаграждение при липса на формулирано възражение от насрещната страна е форМ.на съдебна практика – определение № 4872/29.10.2024 г.,постановено по ч.гражд.дело № 3947/2024 г. по описа на ВКС. Изводът на съда не се променя предвид доводите на *** относно практиката на СЕС,тъй като макар да е известна на съда практиката на СЕС,обективирана в решение по дело С -438/2022 г.,същата наМ. приложение при направено от насрещната страна възражение за прекомерност,при което съдът не е обвързан от минимума по наредбата,а може да определи и възнаграждение в размер,по-нисък от посочения в наредбата,докато конкретният случай не е такъв,тъй като в настоящия случай ищецът Д. не е упражнил предоставеното му съгласно чл.78,ал.5 от ГПК право своевременно да заяви възражение за прекомерност.

Водим от гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на *** за изменение на решението,постановено по гражд.дело № 41984/2024 г. по описа на Софийския районен съд,42 състав,в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2