Решение № 91 от 08.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330112510 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Кредит Инс“ АД, ЕИК: 205997727, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Цар Борис III” № 85, ет. Мецанин, представлявано от М. Г. А., чрез пълномощник адв. Р. Д., е предявил против И. В. Т., ЕГН: **********, от град П., ж.к.

„******“ бл. № ****, вх. ***, ет. ***, ап. ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 6733/ 2024 г. на ПРС, IV гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3346/ 17.04.2024 г., парични суми, както следва: сумата от 400 лева- главница, дължима по договор за потребителски кредит Екстра № ************* от 13.11.2023 г., сумата от 36 левадоговорна лихва, дължима за периода 13.12.2023 г.- 13.02.2024 г. и сумата от 11, 75 левалихва за забава за периода 14.12.2023 г.- 12.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 16.04.2024 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото.

В исковата молба е посочено, че основната дейност на ищеца била отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми. Договорите се сключвали при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЕДЕУУ и ЗЗД. Ответникът кандидатствал чрез сайта на дружеството, като подал заявка и попълнил регистрационна форма. Изявил желание да сключи кредит в размер на 400 лева, изпратен му бил линк за потвърждение и по този начин се сключил договора, като лицето получило исканата сума в офис на „Изипей“. Излагат се съображения за редовност на така сключения договор за кредит. На длъжника била 1 предоставена необходимата преддоговорна информация. Задължението следвало да бъде платено на три равни месечни вноски, но нито една от тях не била платена, въпреки уведомяването на длъжника по имейл и чрез смс. За събиране на съответните суми се образувало частно гр. дело № 6733/ 2024 г. на ПРС, IV гр. с-в, като издадената заповед била връчена на длъжника по реда чл. 47 ал. 5 от ГПК и това обуславяло интереса от предявяване на настоящия иск. Претендират се разноските по делото. В съдебно заседание страната не се представлява, но взема писмено становище по спора.

При условията на евентуалност, се предявява осъдителен иск само за сумата от главницата, дължима на основание чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител в производството е подал писмен отговор. Оспорва се сключването на договора за кредит, а при евентуално- се твърди, че той е недействителен. Нарушена била разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, защото не била разписана методиката за формиране на ГПР и не ставало ясно кои точно компоненти са включени. Потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какво е реалното оскъпяване на кредита му. По договора била предвидена неустойка, която представлявала добавък към възнаградителната лихва и осигурявала печалба за кредитора, като водела до неоснователно обогатяване. Тя излизала извън присъщите си по закон функции, противоречала на добрите нрави и била неравноправна.

Отделно, се твърди, че договорът бил с шрифт, с големина по- ниска от 12 пункта, което на самостоятелно основание водело до неговата нищожност. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание особеният представител поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 3346/ 17.04.2024 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 6733/ 2024 г. на ПРС, IV гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 400 лева- главница, дължима по договор за потребителски кредит Екстра № ******** от 13.11.2023 г., сумата от 36 левадоговорна лихва, дължима за периода 13.12.2023 г.- 13.02.2024 г. и сумата от 11, 75 левалихва за забава за периода 14.12.2023 г.- 12.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 16.04.2024 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в общ размер на 825 лева.

Така издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Установителният иск е предявен в преклузивния срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С договор за потребителски кредит Екстра № ********* от 13.11.2023 г., сключен между страните, на лицето бил отпуснат кредит в размер на 400 лева, при следните условия: срок- 3 месеца, фиксиран ГЛП- 36 % и ГПР- 49, 70 %, при обща сума за погасяване- 436 2 лева. Предвидена е допълнително и неустойка от 136, 50 лева, при неосигуряване на гаранция.

Като писмени доказателства са представени договора, ОУ, заявка за отпускане на кредита и справка за извършения превод.

Представена е в оригинал и разписка от ******* за наредена от ищеца и получена в брой на каса от ответника сумата по заема в размер на 400 лева.

По делото е прието заключение на съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице след проверка на текста на договора за кредит е установило, че договорът бил написан с шрифт от типа на Times New Roman, с големина 11, 79 пункта.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

В случая е бил сключен договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.

Според чл. 18 ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). По делото са представени писмени доказателства, че е постигнато съгласие между страните, чрез договаряне, осъществено посредством средства за комуникация от разстояние.

Комуникацията между страните е осъществена чрез електронната страница на кредитора, на която кредитополучателят е подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем.

За този тип кредити се прилагат общите изисквания на ЗПК, според чл. 10 от който договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. По делото са налице електронни записи, от които се установява по безспорен начин, че волеизявленията на страните са насочени към сключване на договора, като е спазено изискването за съхраняването му на траен носител. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Според съдебната практика (решение № 70/ 19.02.2014 г. на ВКС по гр. дело № 868/ 2012 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК), електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 ЗЕДЕП- за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Когато е създаден подписан електронен документ, неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, а ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Ответникът се е съгласил да получи изявлението в електронна форма и той е направил такова като страна по представения договор. В достатъчна степен представените по делото електронни документи съдържат индивидуализиращи белези и данни, установяващи по категоричен начин кой е техният автор, какво е тяхното съдържание и каква е била целта да бъдат отправени. За да е налице валиден договор 3 сключен от разстояние, е необходимо електронните документи да съдържат електронни изявления на двете страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на договора, който да е представен на хартиен носител. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, нито пък сочи до липсата на такъв. Съгласно чл. 184 ал. 1, изречение първо от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната.

Горните съображения са достатъчни, за да се приеме, че договорът за кредит е сключен във валидна електронна форма, съгласно изискванията на специалния закон.

Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя. С представената от „Изипей“ разписка, се установява, че в полза на лицето е преведена съответна парична сума. В документа заемателят е индивидуализиран с три имена, ЕГН, а като основание за превода е посочен номерът на договора за кредит. Изрично в платежните документи е записано, че плащането е по договора за кредит, което е в пълно съответствие с постигнатата уговорка, защото именно в условията на договора е записано, че сумата ще бъде получена от лицето чрез системата „Изипей“, като точно преводното нареждане удостоверява изпълнението на задълженията на кредитодателя. В тази връзка дори не е необходимо документът да носи подпис на ответника, а е достатъчно само наличието на разписката, от която се установява превеждането на сумата според уговореното.

Както вече се посочи, няма спор по делото относно това, че ответникът е кредитополучател по договор за заем. Налице е валидно възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Особеният представител на ответника първо е направил възражение относно шрифта, с който е изписан текстът на договора за кредит и в тази връзка по делото е прието и заключение на СТЕ, което съдът кредитира изцяло, като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните. След подробен анализ на съдържанието на представения в оригинал по делото договор за кредит вещото лице е посочило, че текстът на договора е изписан с шрифт от 11, 79 пункта. При това положение следва, че разпоредбата на чл. 10 ал.

1 от ЗПК е нарушена. Без значение е обстоятелството дали договорът е читаем или не, защото законът въвежда изрични изисквания за формата и съдържанието на конкретния вид договор и обвързва нарушаването им с недвусмислени правни последици, които не подлежат на тълкуване.

На следващо място, в отговора е релевирано и основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за 4 посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 70 %, а възнаградителната лихва (фиксиран годишен лихвен процент)- 36 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.