Решение № 263613 от 03.06.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............... гр. София, 03.06.2021г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

МИРОСЛАВ

СТОЯНОВ при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 10361 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 03.07.2020г. по гр. д. № 40404/2018г. Софийски районен съд, ГО, 150 състав, ответникът П.И.П. е осъден да заплати на Народно събрание на Република България следните суми: на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД сума в размер на 4 154, 99 лева, представляваща преведена от ищеца без правно основание сума с бюджетно платежно нареждане № Е00219/30.01.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 177, 74 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата за периода от 17.01.2018г. до 19.06.2018г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника. В жалбата са релевирани оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формирани от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се поддържа, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД. Поддържа, че в хипотезите на „получаване без основание“ по смисъла на чл.

55, ал. 1 от ЗЗД, неоснователното обогатяване е обусловено от наличие на преюдициално правоотношение на „задължение“, което лицето, даващо някакво благо се стреми да изпълни, респ. обогатяването е обусловено и от обстоятелството, което го е породило, и от целта, с която е дадено. Счита, че нареждането на процесната сума „поради техническа грешка“, както твърди ищеца, не може да се разглежда като „даване без основание“ по смисъла на чл. 55 от ЗЗД. Реалната първопричина за твърдяното неоснователно разместване на блага била небрежност /т.е. виновно поведение/ на неустановено по делото физическо лице от администрацията на Народното събрание. При това виновното поведение се изразявало както в нареждането на превод в полза на лице, различно от надлежния получател на процесната сума, така и в неупражняването на контрол и непредприемането на необходимите действия за отмяна на платежното нареждане в сроковете по Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/. Ето защо счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на имуществената му отговорност. Напротив, отговорност за тези действия и бездействия следвало да се носи от съответното длъжностно лице, служител на ищеца. На следващо място, твърди се, че в случая по делото било установено, че ответникът не е имал фактическа власт върху погрешно наредените парични средства, в който и да е момент, под каквато и да е форма. Още в момента на постъпване на паричната сума и в рамките на кратък времеви интервал след това, „Юробанк България“ АД е осъществила едностранно, без знанието и без волеизявлението на ответника, поредица от платежни операции, с които е прихванала цялата сума за удовлетворяване на свои вземания. Никаква част от погрешно преведените парични средства не е останала на разположение на ответника и той не е имал възможност да тегли от тези средства или да нарежда платежни операции с тях. Освен това сочи, че по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗПУПС, действал към датата на превода, платежните сметки, по които се извършват разплащания чрез платежни нареждания, са собственост на доставчиците на платежни услуги, т.е. на банките.

Потребителите на платежни услуги са само титуляри на тези сметки, но нямат контрол върху изпълнението и осчетоводяването на платежните операции по самите сметки. Изложените са доводи за неправилност на изводите на съда, че ответникът е получател на средствата по смисъла на § 1, т. 39 от ДР на ЗПУПС. Развити са и съображения, че всички пари по сметки – депозитни, разплащателни и др. на клиенти на банката са нейна /на банката/ собственост, докато банката не получи нареждане да ги изплати на влогодателя или на посочено от него лице. По делото обаче не били ангажирани доказателства за наличие на платежно нареждане от ответника или за предварително негово съгласие за разпореждане със сумите по процесната банкова сметка. *** отмяна на първоинстанционното решение в цялост и за отхвърляне на обективно кумулативно предявените искове за главница и за акцесорното вземане за обезщетение за забава.

Насрещната страна Народно събрание на Република България изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Счита постановеното решение за правилно и обосновано. Поддържа, че изложените във въззивната жалба твърдения за виновно поведение на длъжностно лице от Народното събрание във връзка с наредения банков превод, са неотносими към предмета на спора. Излага, че е ирелевантно за изхода на спора дали ответникът се е разпоредил или не с процесната сума, тъй като извършените банкови операции със средствата по сметката на ответника са предмет на вътрешните отношения между банката и титуляра на сметката.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.

1-во и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По делото не е спорно обстоятелството, че към м.01.2017г. между страните не е съществувало правоотношение, въз основа на което ответникът да е имал качеството кредитор на ищеца за парично вземане. П.И.П. е бил избран за народен представител в 42-то Народно събрание на Република България с мандат до м.08.2014г., като на 06.08.2014г. Народното събрание е било разпуснато с Указ на Президента на Република България. Установено е също, че ответникът не е бил народен представител в 43-то Народно събрание, чийто мандат е приключил през м.01.2017г.

Не е спорно и обстоятелството, че на 30.01.2017г. е излъчено бюджетно платежно нареждане с № Е00219 за сумата от 4 154, 99 лева с наредител Народното събрание и получател П.И.П., с дата на извършване на превода – 30.01.2017г.

Като основание за извършване на плащането е посочено „ЕГН ********** НП“, а видът на плащането е с код 01. Съгласно списък на кодовете за вид плащане в системата „Себра“ този код се отнася за плащания за „заплати, възнаграждения и други плащания за персонал“. Плащането било наредено към банкова сметка *** ***.

От приетото по делото писмо от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с изх. № 3000/0046 от 10.03.2020г. се установява, че П.И.П., ЕГН **********, е титуляр по сметка *******, по която на 31.01.2017г. е постъпила с бюджетно платежно нареждане сума в размер на 4 154, 99 лева с наредител „Народно събрание“. От приложената справка за движението по сметка ******* за периода от 30.01.2017г. до 01.02.2017г. е видно, че към 30.01.2017г. в сметката не е имало наличност /наличност в началото на периода – 0.00/ и след постъпване на сумата от 4 154, 99 лева със същата са извършени множество платежни операции. С тази сума били платени разходи, представляващи автоматична такса; банково вземане за лихва с валутна сделка; плащане с валутна сделка по имуществени застраховки и вътрешно банков левов превод за служебно погасяване на задължение, като в края на периода е налице остатък от 590, 86 лева. В периода от 04.02.2017г. до 06.02.2017г. били извършени още три операции с останалата част от сумата, като били погасени автоматична такса /комисион/ и банково вземане за лихва с валутна сделка. Въз основа на така представената неоспорена справка се налага извод, че постъпилата на 31.01.2017г. по банковата сметка на ответника сума е била изцяло усвоена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД едностранно – липсват данни плащанията с процесната сума да са били наредени от титуляра на сметката или от друго лице, различно от страните /“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и П.И.П./ по сключения договор за разплащателна сметка.

Други доказателства, относими към предмета на спора, не са ангажирани.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД хипотезите на "получаване без основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. Първата хипотеза на чл. 55 от ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание.

Липсата на основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД се определя като първоначална, неосъществена, или настъпила впоследствие, и то с обратна сила, липса на валидно правоотношение между лицето дало имуществена облага и получателя. Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, ще е налице във всички случаи, когато не е налице валиден юридически факт за получаването на определена имуществена облага, или въз основа на нищожен акт, или предаването на имуществена ценност е извършено след прогласяване унищожаемостта на сделката. Съгласно разясненията по т. 1 от Постановление № 1 от 28.05.1979г на Пленума на ВС, начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение, каквато хипотеза се твърди в настоящия казус.

В случая ищецът твърди, че с процесния банков превод от 31.01.2017г. е превел на ответника сумата от 4 154, 99 лева без да има основание за това /при липса на правоотношение между страните/, като плащането е било извършено по грешка. С оглед на така въведените фактически твърдения предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД. По тези съображения доводите на жалбоподателя за неправилна правна квалификация на спорното вземане /т.е. за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон/ са неоснователни.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже единствено даването, а в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за получаване на процесната сума, респективно – основание за задържането на процесната сума.

Основателността на иска се обуславя от доказване на първо място на извършена от ищеца в полза на ответника престация на парична сума, получена от ответната страна без основание, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД липсата на основание следва да е начална, каквито са и фактическите твърдения на ищеца.

При безкасовото плащане чрез платежни операции, чието изпълнение налага заверяване/задължаване на платежна сметка /напр. с платежно нареждане или директен дебит/, плащането се смята за завършено с постъпване на сумата по сметката на кредитора, което практически се извършва чрез заверяване на сметката. От този момент се приема, че е осъществено преминаването на сумата в патримониума на кредитора /титуляра на банковата сметка/. С посоченото действие е завършен фактическият състав на платежния процес при плащане по банков път – чл. 305 от ТЗ. След заверяване на платежната сметка собствеността и рискът относно преведената, респективно внесената сума преминават върху титуляра на сметката /така решение № 216 от 06.03.2013г., постановено по т.д. № 882/2011г. по описа на ВКС/.