Решение № 22 от 09.02.2024, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Троян, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20234340100466 по описа за 2023 година за да се произнесе - съобрази:

П. Г. Т. от гр. Троян е предявил срещу К. Т. К. от с. В., общ. Троян иск с правно основание чл. 240 от Закона за задълженията и договорите, с предмет заем в размер на 24 000 лева.

В подкрепа на твърденията си Т. е ангажирал писмени и гласни доказателства. В с. з. ищеца се явява лично и представляван от адв. д-р Х. Г. от АК - София, която моли съда да уважи предявения иск.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника К. К. е връчено копие от ИМ и доказателства. В предвидения месечен срок е представен писмен отговор.

Ответника, чрез своя пълномощник адв. И. К. – Д. от АК - Ловеч изцяло оспорва предявения иск като неоснователен, ангажирани са доказателства.

От приложените писмени доказателства извлечение от сметка на П. Г.

Т. за периода от 01.01.2018 г. до 20.07.2018 г., изд. на 19.04.2023 г., копие от покана по чл. 84 ал.2 от ЗЗД, копие от товарителница от 12.06.2023 г., съставена от „Еконт Експерс“ ООД, копи е от обратна разписка от 14.06.2023 г., съставена от „Еконт Експрес“ ООД, удостоверение за сключен граждански брак № 0001700078 от 26.08.2017 г., изд. от Община гр. Троян, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том 3, н.д. № 479 от 2019 г., извлечение по сметка от 27.11.2019 г., период на извлечението от 29.10.2019 г. до 27.11.2019 г . и Договор за потребителски кредит № 1802262314812820 от 01.03.2018 г. , декларация, подадена от К. Т. К. пред ОД на МВР - гр. Ловеч за имущество и интереси по чл. 35, ал.1 т.2 от ЗПКОНПИ – част 1: Имущество, касаеща периода 2019 г. , от показанията на разпитаните свидетели по делото С.С.С, Т.К. К. е И.Л.И., от обясненията на страните по 1 реда на чл. 176 от ГПК, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От представеното извлечение от сметка на ищеца П. Т., се установява, че на 07.03.2018 г. е превел на ответника К. К. сумата от 24 000 лева, като основание е отбелязано „вноска“. Т. твърди, че посочената сума е даден в заем на ответника.

На 12.06.2023 г. К. е получил покана по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, /в частност съда ще обсъди претендираното задължение, което е предмет на настоящето производство/, с която Т. го е поканил в 10-дневен срок, от датата на получаване, да върне процесната сума на ищеца. Цитирана е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която, „когато няма определен ден за изпълнение, длъжника изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора“ .

К. не е върнал процесната сума на ищеца.

Ответника оспорва подобни твърдения още с отговора си. Представено е у-ние на Община Троян, от което се установи, че К. К. и дъщерята на ищеца – Д. Т.а, са сключили граждански брак на 26.08.2017 г.

Представен е и нот. акт № 147, т. III, нот. дело № 479 от 2019 г. на Нотариус Димитър Кънчевски, който материализира покупко-продажба на недвижим застроен поземлен имот, находящ се гр. Троян с купувачи К. К. и Д. К.а за сумата от 14 999,90 лева. Представено е извлечение от банковата сметка на К. К., от която се установява, че същия е превел на продавача К.И. две суми: 16 000 лева, за която е отбелязано „покупка на жилище“ и 34 000 лева „превод“, като в процеса ответника поясни, че последната сума е за закупуване на вещите в къщата, тъй като същата била обзаведена.

Видно от представен договор от 01.03.2018 г., банка „Райфайзенбанк /България/ ЕАД е предоставила на К. и Д. К.и кредит в размер на 41 440 лева.

Представена е и декларация за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т.

2 от ЗПКОНПИ, подадена от ответника. К. е декларирал своята ½ ид. част от процесния имот, а за произход на средствата е записал - заеми.

Във връзка с твърдените обстоятелства в исковата молба, страните са ангажирали гласни доказателства.

Свид. С. С. излага, че са приятели с ищеца. През 2017 г. П. Т. решил да си купи къща в града от Държавния съдебен изпълнител и лятото изтегли л заем, като е уаствал на търг. Свидетелят ходил с него на търга, но други хора спечелили и купили къщата. Останал заема, който б ил изтеглил за имота.

През м. август 2017 г. дъщерята на ищеца и К. К. се оженили. С. е присъствал на сватбата. Знае, че Т. и бившата му съпруга са плащали за сватбата. В началото на 2018 г. ищеца споделил със С., че зет му иска да му помогне финансово и искал съвет да ли да му услужи. С. му казал, че са си близки хора и би трябвало да няма проблеми. Свидетеля знае, че Т. е превел парите на К.. През 2022 г. ищеца започнал да си строи къща и споделил със С., че се нуждае от пари, но К. не му е върнал сумата, която му е заел. С. не знае за какво ответника е ползвал дадената му сума от ищеца. С. излага, че Т. има и син, който живее в А.. Първоначално К. и дъщерята на ищеца, живеели в апартамент на Т. в ж. к. „Л.“, през есента на 2022 г. се преместили в къщата.

Синът на ищеца в момента живее в този апартамент, като си дойде от А..

Различни от обсъдените показания, са тези на свидетеля Т. К., който е баща на ищеца. Излага, че сина му е казвал пред него за намеренията да си купят 2 жилище със съпругата си. К. излага, че няколко пъти се събирали със сватовете и са говорили за това. П. Т. е казал, че ще помогне на децата да си купят къща. След сключването на барака К. и дъщерята на ищеца живеели в негов апартамент в ж. к. „Л.“. Т. е казвал пред свидетеля, че искал да помогне на младото семейство да си купят къща, а апартамента да остане за сина му.

Това е било преди Коледа, някъде 2018 г. Свидетелят излага, че никога не е ставало въпрос тези пари да се връщат. К. казал на баща си, че е получил парите, и точно какава е сумата. Преди това П. Т. не бил определил точно сумата. Тогава ответника и съпругата му казали, че са намерили имот и искат да го купят, Т. им обещал, че ще им помогне финансово, както и станало.

Свидетелят излага, че имота е купен за 16 000 лева. Синът на свидетеля е теглил кредит от банка в размер на 40 000 лева. След това купили лека автомобил „Ауди А 3” за Д. /дъщерята на ищеца/.

Съдът е разпитал и свидетеля И.И., който е дал показания във връзка с хобито на ответника – риболов, но същите съпоставени и обсъдени с останалите доказателства и предмета на делото – заем в размер на 24 000 лева, са несъотносими.

С оглед на така изложената фактическа обстановка, съда извежда следното:

Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Това следва от разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, където договора е регламентиран. С оглед на това, за да е сключен валиден договор за заем, следва да е налице постигнато съгласие между страните, както и следва да има и реално предаване на сумата, предмет на договора.

В настоящия казус обаче л ипсва каквото и да било твърдение ответникът К. да е поел задължение за връщане на тази сума, кога и в какъв срок. По време на цялото съдебно дИ.е не стана ясно и по никакъв начин не се доказа да има договореност между двете страни за сключване на договор за заем, т. е. в случая липсва един от елементите на фактическия състав на сключването на договор за заем, а именно съгласие и на двете страни. За да възникне облигационно отношение между страните въз основа на договор за заем следва да са налице насрещни волеизявления от двете страни в качеството им както на заемодател, така и на заемополучател, В процеса не бяха доказани уговорки между страните, характеризиращи по какъвто и да е начин престацията на ищеца като такава, направена във връзка със заемни отношения между страните - липсва основание, съгласие, срок за връщане на твърдината като заета сума.

При това положение остава извода за съда, че всъщност намерението на даването на процесната сума е финансова помощ, която ищеца е оказал на дъщеря си и зет си, след сключването на брака да си купят самостоятелно жилище, какво и те са закупили през 2019 г. Четири години след това Т. отправя покана до ответника да му върне парите. Следва да се отбележи и за пълнота на изложението, че служебно известно е на настоящия състав, за образуваното гр. дело № 405 от 2023 г. по описа на съда, по което е постановено решение и е прекратен брака между К. К. и Д. К.а.

Съда счита, че изложените в писмените бележки на пълномощника на ищеца изводи за основателност и доказаност на иска, почиват на косвени и несъотносими доказателства.

3

При така изложените изводи иска се явява изцяло неоснователен и недоказан и ще следва да бъде отхвърлен

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва ищеца да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него съдебноделоводни разноски в размер на 2 560 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от изложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от П. Г. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Троян,ж. к. „Л.“, бл. 14, ет. 6, ап. 31 срещу К. Т.

К., ЕГН **********, адрес: с. В., общ. Троян, ул. „П.м.“ № 8 иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД за сумата от 24 000 – двадесет и четири хиляди лева, представляваща даден от ищеца на ответника заем.

ОСЪЖДА П. Г. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Троян,ж. к. „Л.“, бл. 14, ет. 6, ап. 31 да заплати на К. Т. К., ЕГН **********, адрес: с. В., общ. Троян, ул. „П.м.“ № 8 сумата 2 560,00 – две хиляди петстотин и шестдесет лева, сторени съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Троян: _______________________ 4