Решение № 3696 от 19.12.2019, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№3696

19.12.2019 година град Бургас

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Бургаски районен съд пети граждански състав

На пети декември през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

Председател: Магдалена Маринова и при секретаря Илияна Гальова, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7090 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от К.А.А.

ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат З.Д., против Главна дирекция

Гранична Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, с адрес: град София, 1309, ул. „Пиротска“ №171А, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1 374 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2016 година до 31.07.2019 година, сумата 170 лева, представляваща общ размер на лихви до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

През периода 01.07.2016 год. до 31.07.2019 год. ищецът е полагал труд на длъжността „Командир на екип“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР. Поради естеството на работата е полагал 24 – часови дежурства , които се отчитат на тримесечие. В исковата молба е посочено още, че съгласно чл. 142 ал. 1 т. 1 ЗМВР той е със статут на държавен служител.

По приложението на закона в исковата молба са изложени доводи за приложението на чл. 176 от ЗМВР чл.187 от ЗМВР, чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, чл.140 от КТ.

Изложено е, че за посочения период

16.07.2016 год. до 31.07.2019 год. са действали последователно четири наредби: Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 год. / обн. в ДВ бр. 67 от 14.08.2018 год., всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете и в четирите наредби са идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период“. В чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножават по 0.143, след което се сумира с цялото отработено време или една 12 часова нощна работна смяна след преобразуването се отчита като 13.144 часа. В следващите две наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, счита, че липсата на изрична норма, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен / каквато изрична забрана би била противоконституционна/, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители. При наличието на такава празнота, при липсата на специални норми, следва да се прилагат общите такива и в случая следва субсидиарно да се приложи общата

Наредба за структурата и организацията на работната заплата/ обн. ДВ от 26.01.2007 год./, която в чл. 9 ал. 2 предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

По отношение на правнорелевантните факти в исковата молба е изложено следното:

За периода 01.07.2016 год. до 31.07.2019 год. ищецът, с оглед характера на заеманата от него длъжност, е работил на 24 часови смени, полагал е труд и през нощта съгласно утвърдени графици, като през летния период е полагал 7 или 8 нощни смени месечно.

Ищецът е положил общо 1 600 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 1 829 часа. В исковата молба е посочено още, че преизчисляването на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 229 часа, който работодателят не му е заплатил, поради което ищецът предявява иск си. Изложен е довод, че при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл. 187 ал. 5 и 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6 лева, т.е. задължението на ответника към ищеца възлиза на

1 374 лева. Цената на иска е посочена в приблизителен размер.

В исковата молба ищецът е конкретизирал отработените часове извънреден труд по периоди и претенцията за лихви.

Поради изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.

Ответникът

Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР – град София, чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулт Татяна Стойкова, дава писмен отговор на предявения иск. Заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, не оспорва, че ищеца през периода, индивидуализиран в исковата молба ищецът е бил в служебно правоотношение с Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

От името на ответника е изложено, че предявените искове са неоснователни, защото НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР.

Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.

Процесуалният представител на ответника излага, че да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.

На следващо място в писмения отговор е посочено, че за периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е са действали последователно две наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР:

Наредба № 8121 з—592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн.

ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г., обнародвано на 29.07.2016 г., ДВ, бр. 59) (Наредба № 8121 з— 592/25.05.2015 г.);

Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 81213-776/29.07.2016 г.).

Ответникът, чрез процесуалния си представител посочва, че в чл.3, ал.3 и на двете наредби е регламентирано: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”, което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР. В този текст е посочено, че продължителността на нощния труд е 8 часа. По тази причина процесуалният представител на ответника счита, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа.

Поради това от името на ответника е посочено, че няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.

Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143.

Процесуалният представител на ответника излага, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. (приложена като доказателство) на Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.

Поради изложеното процесуалният представител на ответника счита, че твърденията на ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни и искът му е неоснователен.

На следващо място в писмения отговор ответникът, чрез процесуалния си представител, счита, че не е налице основание за заплащане на нощния труд като извънреден труд. В тази насока излага следните правни доводи:

В чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд. Процесуалният представител на ответника счита, че ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в чл.187, ал.6 ЗМВР. В ал.5 на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Поради това в писмения отговор е посочено, че възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работи.