Решение № 4014 от 05.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4014 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110212162 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от управителя Г. В., действащ чрез пълномощника си адв.М. Д. срещу електронен фиш (ЕФ) № *** на Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с твърдения за съществено нарушаване на процесуалните правила, накърняване на правото на защита на жалбоподателя и допуснато противоречие с Общностното право. Поддържа се на първо място, че е опорочена процедурата по ангажиране отговорността на дружеството-жалбоподател, предвид липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП към датата на твърдяното нарушение. На второ място се претендира, че възможността за търсене на административно-наказателна отговорност за процесното нарушение е погасена по давност, съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поддържа се, че описанието на мястото на нарушението не съответства на описанието на пътя съгласно Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, приет с Решение №101 на МС от 20.02.2020 г. /публ. в ДВ бр.16 от 2020 г./, както и че липсват данни за това какъв е бил размерът на дължимата и незаплатена пътна такса.

Счита се, че неправилно е приложен и материалният закон, като се поддържа, че не е изследвано каква е била действителната причина за неполучаване на нужните данни относно процесния сегмент от пътя.

На следващо място посочва, че от 01.01.2024 г. е налице изменение и допълнение в 1 разпоредбата на чл.10б от ЗП, към която са добавени нови три алинеи, предвиждащи, че в тридневен срок от установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата по електронно събиране на такси за изминато разстояние уведомява по надлежния ред собственика или ползвателя на ППС, за което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените тол такси. Счита се, че новата уредба е поблагоприятна, поради което е приложима на осн.чл.3, ал.2 ЗАНН. На последно място, се претендира, че е нарушен и принципът на пропорционалност, предвиден в ПЕС, като счита, че санкционната норма на чл.179, ал.3б от ЗДвП противоречи на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., която въвежда задължение за държавите членки установените наказания за нарушение на директивата за бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи, което е прогласено с решения на СЕС по съединени дела С-497/15 и С-498/15, както и с решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С61/23, образувано по преюдициално запитване на АС-Хасково.

По тези съображения се моли за отмяна на атакувания електронен фиш. Претендира се присъждане на сторените в хода на производството разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призован, се представлява от адв. Д., която поддържа подадената жалба и изложените в нея възражения. Претендира присъждане на разноските, направени в производството.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, не изпраща представител.

Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.04.2022 г. в 14:33 часа, пътно превозно средство, представляващо влекач „***“, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория Евро 6С, без ремарке, в община Столична, се движило по път А-6, като при пътния участък на км. 50+427, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе ППС се е движило по него без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Нарушението е установено с устройство № 10181, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и притежатели на ППС, вследствие на което било установено, че като ползвател на заснетото превозно средство е вписано „***“ ЕООД с ЕИК ***. Поради това, на 29.04.2025 г. на юридическото лице бил съставен процесният електронен фиш № ***, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени от страните, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, 2 вр. чл. 84 от ЗАНН, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Нарушението се установява от приложения доклад, съставляващ генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението DDED9D456935136AE053041F160A401F, ведно със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което се доказват времето и мястото на преминаване на процесното ППС по посочения в ЕФ платен пътен участък. Видно от изготвения доклад, плащане за движение по път, за който се събират съответните такси, за посоченото ППС с рег. №*** от „***“ ЕООД не е постъпило, като причините за това не са изяснени и установени, въпреки, че процесното превозно средство е било снабдено с бордово устройство, посредством което е ставало електронното събиране на таксите за изминато разстояние, въз основа на сключен договор между „***“ ЕООД и „Интелигентни трафик системи“ АД и е представена фактура №0448399384/04.05.2022 г., съгласно която за месец април 2022 г. и обобщената информация към нея, общо начислената сума за тол такси е в размер на 22948,55 лева и същата е платена от „***“ ЕООД на 19.05.2022 г., видно от представеното преводно нареждане №737В1О***/19.05.2022 г.

След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в своята съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по делото. Приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът преценява като относими към предмета на доказване и явяващи се необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради което им дава вяра.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на 14-дневния срок за обжалване и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна, при споделяне на преимуществената част от посочените в нея възражения.

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

Административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б, извършено в качеството му на ползвател на ППС, като му е наложена предвидената в чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП санкция за юридически лица.

Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса 3 при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно нормата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба: „Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.

В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Според чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категория по чл. 10б от ЗДвП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.

10б, ал. 1 от ЗДвП, се наказва с глоба в размер на 2 500 лева, като глобата се налага на вписания ползвател на ППС, ако има такъв, а ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

В настоящия случай, на база събраната доказателствена съвкупност се установи, че на 20.04.2022 г. в 14:33 часа, пътно превозно средство, представляващо влекач „***“, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория Евро 6С, без ремарке, в община Столична, се движило по път А-6, като при пътния участък на км. 50+427, с посока нарастващ километър, включен в списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, който е приет на осн. чл.10, ал.3 от Закона за пътищата с Решение №101 на МС от 20.02.2020 г. /обн. ДВ бр. 16 от 24.02.2020 г./, въведен в експлоатация като Северна скоростна тангента.

От снимките, генерирани посредством устройство № 10181, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, както и от справката за нарушения, обективно се установява, че горепосоченото пътно превозно средство се е движило в рамките на процесния пътен участък, без да е била заплатена дължимата пътна такса по чл.