Определение № 3596 от 01.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3596 гр. София, 01.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова като разгледа докладваното от Величка Маринкова Частно наказателно дело № 20261100206748 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.61, ал.3 от НПК.

Образувано е по жалба на адв.Г. В. - защитник на Р. Д. В. - обвиняем по досъдебно производство № 5060/22 г. по описа на СДВР, пр.пр.№22204/23 г. по описа на СГП срещу постановление от 10.09.2026 г., в частта, с която на обвиняемия е била определена МНО „Парична гаранция” в размер на 5000 евро във връзка с повдигнато му обвинение по чл.253, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В жалбата се твърди, че така определената гаранция е твърде висока и размерът й е прекомерен. Твърди, че същата не е съобразена с имущественото състояние на обвиняемия, който е безработен и в изключително тежко финансово състояние. Посочва, че обвиняемият няма недвижими имоти, МПС, влогове и вземания от трети лица, нито други доходи, които да му позволят да плати така определената гаранция. Твърди се, че обвиняемият е с установена самоличност, адрес, на който фактически живее, поради което няма опасност да се укрие или да извърши престъпление, тъй като е с добри характеристични данни. Посочва, че няма опасност и да осуети привеждането на присъдата в сила. Отбелязва, че постановлението в тази му част е незаконосъобразно и доколкото липсват мотиви за определянето на гаранция в такъв размер, което не позволява да се разберат причините за определянето й точно в този размер.

Моли съда за спешно произнасяне по жалбата, тъй като при невнасяне на гаранцията, това може да стане причина за налагане на по- тежка мярка за неотклонение спрямо обвиняемия. Иска от съда да отмени така определената МНО и да наложи най- леката такава на обвиняемия, алтернативно да намали размера на паричната гаранция съобразно с финансовото състояние на обвиняемия.

Към жалбата не са приложени каквито и да е било доказателства, нито се иска събирането на такива.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 3 състав, като се запозна с 1 жалба и съобрази изложените доводи, намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество- НЕОСНОВАТЕЛНА. Аргументите на съда за това са следните:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице- защитник на обвиняем и е подадена в срока по чл.61, ал.3 от НПК, поради което съдът намира, че същата е допустима.

Съдът след като се запозна с доводите изложени в жалбата и със събраните по делото доказателства намира следното: на Р. В. е повдигнато обвинение за извършено престъпление п о чл. 253, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК с включени в него 18 отделни деяния, извършени в периода 22.04.2021 г.- 29.07.2021 г., с които обвиняемият е осъществил финансови операции с парично имущество на стойност 71 250 лв. (или 36 429,55 евро) от сметката си в Юробанк България АД, за което имущество е предполагал, че е придобито, чрез тежко умишлено престъпление, а именно такова по гл.5 от Особената част на НКПрестъпления против собствеността, раздел 4-ти, Измама, включително и компютърна такава (чл.209- чл.212а от НК), като на конкретни дати 18 пъти е изтеглил от банковата си сметка отделни суми на обща стойност 71 250 лв. (или 36 429,55 евро).

Събраните на този етап от разследването писмени и гласни доказателства- показанията на разпитаните множество свидетели по делото, писмените доказателства- извлечения от банкови сметки, справки от дружества, предоставящи I P адреси, справките от мобилните оператори, както и други писмени доказателства, събрани по ДП, а така също и особено заключението на СГрЕ на бордерата, с които са били изтеглени паричните суми от сметката на обв.В., подкрепят обвинителната теза и дават основание да се приеме, че е налице обоснована предположение за причастност на обвиняемия В. към инкриминираното престъпление, за което той е привлечен към наказателна отговорност.

Ето защо съдът намира, че правилно и законосъобразно е преценено, че е налице първата визирана в разпоредбата на чл.56, ал.1 от НПК предпоставка за определяне спрямо обв.Р. В. на МНО във връзка с така повдигнатото му обвинение.

На следващо място очевидно и прокуратурата е приела, че не са налице останалите, визирани в закона- разпоредбата чл.63 от НПК предпоставка за взимане на най- тежката МНО спрямо В., а именно- опасност от извършване на престъпление (независимо, че има данни за предходни осъждания на лицето) и опасност от укриване, поради което и не е било направено искане по реда на чл.64 от НПК за вземане на МНО "задържане под стража" спрямо него, като му е била определена друга по- лека МНО- парична гаранция в размер на 5000 евро.

Така определената МНО- парична гаранция е адекватна според съда, доколкото както вече бе посочено по делото са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на обвинителната теза, поради което правилно е определена като вид МНО- парична гаранция, още повече че обв.В. е привлечена към наказателна отговорност с обвинение за извършено от него продължавано престъпление с включени в него 18 отделни деяния, от които е настъпила облага за самия В. (той лично е изтеглил отделните инкриминирани суми), в един не малък размер от 71 250 лв. (или 36 429,55 евро). Отделно, че по този начин още повече е била препятствана възможността на пострадалия от предикатното престъпление да 2 възстанови причинените му вреди.

Ето защо и като се има предвид характера на повдигнатото обвинение, размера на причинената вреда с предикатното престъпление и съответно размера на облагата, настъпила за обв.В. в резултат на неговата престъпна деятелност, както и проявената престъпна упоритост при осъществяване на инкриминираното престъпление- в продължение на 3 месеца и с 18 деяния, то и според настоящия съдебен състав размерът на така определената МНО– парична гаранция в размер на 5000 евро. е адекватен на повдигнатото обвинение и на данните по делото за престъпната деятелността на обв.В. във връзка с инкриминираните деяния.

Съдът счита, че размерът на гаранцията не е завишен и прекомерен и е съобразен и с финансовото положение на обвиняемия, който се е облагодетелствал от инкриминираното престъпление в размер надхвърлящ 7-кратно размера на паричната гаранция. Този размер е съобразен и с характера и тежестта на извършеното, за което е привлечен към наказателна отговорност В.. Обстоятелството, че последният е безработен към настоящия момент и по делото липсвали доказателства да притежава недвижими имоти, МПС, влогове и вземания от трети лица, съвсем не означава, че той няма други източници на доходи, особено и като се има предвид сумата, с която се е облагодетелствал в резултат на инкриминираната престъпна деятелност.

Липсата на изрични мотиви в постановлението за привличане на обвиняем досежно конкретната по вид и размер МНО, която е била наложена на обв.В., според съда в конкретния случай не се явява самостоятелно основание за отмяна на постановлението единствено и само на това основание, доколкото и като краен резултат съдът счита същото за правилно и законосъобразно. Ето защо абсолютно нерационално и ненужно се явява отмяната на постановлението единствено с цел да бъде постановено ново такова, в което да се изложат мотиви и което отново да подлежи на обжалване пред съда, който следва при подобна жалба да реши въпроса по същество, а не да отменя постановлението на формално основание.

По изложените съображения съдът намира, че МНО- парична гаранция в размер на 5000 евро. взета спрямо обв.Р. В. във връзка с повдигнатото му обвинение е правилно определена както по вид, така и по размер, поради което жалбата срещу Постановлението, с което му е била взета тази мярка се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а Постановлението в тази му част- потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.61, ал.3 от НПК СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение жалбата на адв.Г. В. - защитник на Р. Д. В. - обвиняем по досъдебно производство № 5060/22 г. по описа на СДВР, пр.пр.№22204/23 г. по описа на СГП срещу постановление от 10.09.2026 г., в частта, с която на обвиняемия е била определена МНО „Парична гаранция” в размер на 5000 евро във връзка с повдигнато му 3 обвинение по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Препис от определението да се изпрати на обвиняемия Р. Д. В. и на СГП.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4