Решение № 103 от 29.01.2020, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 3375/2019
- Вид
- Решение № 103
- Подписан
- 29.01.2020
- В сила
- 20.02.2020
- Състав
- ТАНЯ РАЙКОВА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА
Други актове по делото
- Определение № 3140 от 11.12.2019 · ТАНЯ РАЙКОВА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА
- Разпореждане № 2419 от 21.02.2020 · ТАНЯ РАЙКОВА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА
- Разпореждане № 2521 от 25.02.2020 · ТАНЯ РАЙКОВА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 203 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 203, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 175, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 8, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………/……………..., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, ХХV състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА при участието на секретаря ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА и прокурора при Окръжна прокуратура – Варна АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова административно дело № 3375/2019 г. по описа на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 203, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Г.Н.Я. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Й.А., с която е предявен иск срещу Областна дирекция (ОД) на МВР Варна за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 360 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, които имуществени вреди се състоят в заплатеното адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 10-10372/08.08.2003 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР, Сектор Пътна полиция Варна, отменено с Решение № 2027 от 11.11.2019 г. по АНД № 3386/2019 по описа на Районен съд – Варна.
Ищецът твърди, че във връзка с обжалване на посоченото наказателно постановление пред ВРС, с което му е наложена глоба, наказаното лице е ангажирало правна помощ, като въз основа на договор за правна помощ и съдействие (приложен към исковата молба) е договорено и заплатено на 04.11.2019 г. възнаграждение на адвоката в размер на 360 лв., което представлява имуществената му вреда. Излагат се подробни доводи за наличието на материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, позовавайки се на ЗОДОВ, на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. ВАС и Тълкувателно решение № 2 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Претендира се присъждане на разноски за настоящото производство.
В хода по същество на делото, процесуалният представител на ищеца поддържа доводите и исканията, направени с исковата молба.
Ответникът – ОД на МВР Варна, представляван от гл. юрисконсулт Г.Г поддържа становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция и прави искане за оставянето без уважение на предявения иск.
Поддържа се, че наказателното постановление е отменено поради изтекла давност и е неприложим редът за обезщетяване по ЗОДОВ, тъй като възражението за изтекла давност следва да се направи пред органа, издал санкционния акт, а не да се прибягва до подаване на жалба до съда. Изтъква се, че отмяната на наказателното постановление в случая поради изтекла давност не го прави незаконосъобразен акт.
Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на иска. Акцентира се, че ако въпросът за давността е бил разгледан към момента на издаване на наказателното постановление, е можело да се разреши по друг начин, предвид съдебната практика до издаване на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВАС и ВКС. Според прокурора това е станало изцяло по вина на ищеца, тъй като не му е било връчено наказателното постановление в един дълъг, продължителен период от време.
Административният съд като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление № 10-10372/08.08.2003 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР, Сектор Пътна полиция Варна, на Г.Н.Я. с ЕГН ********** са наложени шест наказания както следва: на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. и лишаване от права да управлява МПС за 4 месеца; на основание чл. 183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв.; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.; на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.; на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева.
Наказателното постановление е обжалвано от наказаното лице чрез адв. Й.А. *** (ВРС), като в тази връзка е образувано АНД № 3386/2019 г. С Разпореждане № 4864 от 26.07.2019 г. по АНД № 3386/2019 г. на ВРС е прекратено производството по делото, поради просрочие на жалбата. Въпросното разпореждане е обжалваното от наказаното лице чрез адв. Й.А. ***, като с Определение № 2136 от 16.08.2019 г. по ЧКАНД № 2293/2019 г. е отменено разпореждането и върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия, при спазване на дадените указания. Въззивникът е бил представляван, въз основа на приложено по делото на ВРС пълномощно, от адв. Й.А. – ВАК (л. 5 от ЧКАНД № 2293/2019 г. на АдмС - Варна), като видно от протоколите от проведените открити съдебни заседания на 10.10.2019 г. и на 07.11.2019 г. адв. А. е участвал в съдебните заседания като представляващ въззивника - Г.Н.Я..
С Решение № 2027 от 11.11.2019 г. по АНД № 3386/2019 г. на ВРС е отменено Наказателно постановление № 10-10372/08.08.2003 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР, Сектор Пътна полиция Варна. Решението е съобщено на страните, като в законоустановения срок не е обжалвано пред АдмС-Варна. Въззивният съд приема, че жалбата е допустима, доколкото положеният подпис в разписката за връчване на наказателното постановление не е на наказаното лице, както и че административнонаказателното производство е възбудено срещу нарушителя в срок, но към момента на образуване на делото пред ВРС е изтекъл срокът на абсолютната погасителна давност по смисъла на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, с оглед на което е преклудирана възможността за административнонаказателно преследване на нарушителя.
Във връзка с процесуалното представителство по АНД
№ 3386/2019 г. на ВРС на ищеца от адв. Й.А. е представен Договор за правна помощ и съдействие от 04.11.2019 г. с бланков № Серия Б № 349367 (л. 32 от АНД № 3386/2019 г. на ВРС) от кочан на Съвета на Варненската адвокатска колегия. От посочения договор се установява наличието на уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., като е отбелязано, че същото е и платено в брой на 04.11.2019 година.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на безвиновната отговорност на държавата и общините за дейността на администрацията, визирана в чл. 1 от ЗОДОВ, се включват следните кумулативно изискуеми елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ: а/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; б/ настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално претърпени щети и пропуснати ползи; б/ вредата трябва да е настъпила в резултат на тези действия или бездействия и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата.
Под „вреда” следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а под "пряка и непосредствена" - тази вреда, която следва закономерно от акта и действието на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях, което важи и за процесния казус.
При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По аргумент от чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица при или по повод изпълнение на административна дейност се разглеждат по реда, установен в АПК.
Искът се явява допустим, с оглед следните съображения:
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагането на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно постановление е прието, че независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт, определяща за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Посочено е, че доколкото актът – наказателното постановление се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност, като издаването му е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
При съобразяване със задължителната сила на тълкувателното постановление, предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на акта като незаконосъобразен по съответния ред.
В случая безспорно се установява, че с влязло в сила Решение № 2027 от 11.11.2019 г. по АНД № 3386/2019 г. на ВРС е отменено Наказателно постановление № 10-10372/08.08.2003 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР, Сектор Пътна полиция Варна.
Неоснователно е възражението на ответника за неприложимост в случая на реда за обезщетяване, регламентиран в ЗОДОВ, което възражение се основава на обстоятелството, че наказателното постановление е отменено поради изтекла давност, което не го прави незаконосъобразен акт.
Неоснователно е и възражението но прокурора в този аспект.
Погасителната давност е правен институт на материалното, а не на процесуалното право, респ. наказателното постановление в случая е материално незаконосъобразно. От друга страна, законодателят използва понятието отменен незаконосъобразен акт, като са ирелевантни основанията за отмяна на незаконосъобразния акт. Основанието, на което е отменено наказателното постановление не подлежи на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. от АПК. (В този смисъл и Решение № 8330 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 134/2019 г., III о., докладчик председателят В.П, Решение № 4272 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 72/2019 г., III о., докладчик съдията Ю.К.) Освен това, в случая неоснователно ответникът се позовава на изпълнителската давност, която е в корелация с момента на влизане в сила на наказателното постановление – чл. 82 от ЗАНН. От АНД № 3386/2019 г. на ВРС се установява, че наказващият орган не е осигурил надлежно връчване на наказателното постановление, тъй като положеният подпис в разписката за връчването на наказателното постановление не е на наказаното лице – настоящ ищец, като ВРС е отменил наказателното постановление поради изтичане на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за наказателното преследване.
Претендираните от ищеца вреди са именно във връзка със съдебното обжалване на процесното незаконосъобразно наказателно постановление, което е отменено.
Ищецът е лице с надлежна процесуална легитимация, а искът му е насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК.
Разгледан по същество, искът е и основателен.
По отношение на първата предпоставка от фактическия състав на отговорността – наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод на изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред:
В подкрепа на посоченото по-горе във връзка с характера на дейността по административното наказване, следва да се посочи и че тази дейност по естеството си като дейност на администрацията е насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска дейност, като издаването на наказателното постановление по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Разпечатката съдържа 41 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf6736c1-3f3f-4053-b0f9-0d087c9d1875