Решение № 4247 от 11.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4247 гр. С., 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110152967 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, от М. И. Ш. срещу „Б.Е.“ АД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 783,33 лева – главница, представляваща обезщетение за неточно изпълнение по договор за въздушен превоз - закъснение на полет №****/18.12.2022 г. от летище Б. до летище С., ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 33102/2023 г. по описа на СРС.

Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 25.10.2023 г., в законоустановения срок не е подал отговор на искова молба. С писмено становище оспорва иска. Навежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. В срока по чл. 414 от ГПК не прави конститутивни възражения.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По силата на изричната разпоредба на чл. 133, във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Предвид това, съображенията на ответното дружество за наличието на обстоятелства, които изключват отговорността му за обезвреда по смисъла на чл. 5, ал. 3 от Регламента, са преклудирани, а като такива не подлежат на разглеждане.

1

Съдът приема, че ангажираните писмени доказателства, неоспорени от страните, доказват пълно и главно всички правнорелевантни факти за възникване на правото на парично вземане за ищеца -наличието на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превоз, по което ищецът има качеството на пътник, съобразно приетия електронен билет, явяването на регистрационното гише в съответствие с указанията на превозвача за извършване на превоза; както и неговото закъснение над три часа, за което страните не спорят, а на основание чл. 161 от ГПК, във вр. чл. 190 от ГПК, с оглед процесуалното бездействие на ответника да представи, намиращи се в него документи, респ. информация за полета, съдът приема, за доказано. Не се оспорва пътникът да има потвърдена резервация за полета, чието разстояние е определено по реда на чл. 7, пар. 4 от Регламента е между 1500 км и 3500 км; размер на иска, установен в нормативния акт. Ответникът не твърди и не доказва обстоятелства по смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Ответникът не твърди и не доказва изключения по чл.5, пар.1,б. „в“ от Регламента. Ответникът не твърди и не доказва плащане на предявеното парично вземане до края на съдебно дирене. Предвид това искът за главница подлежи на уважение по основание и в предявения размер. Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- по арг. от чл. 422, ал.1 от ГПК, поради което следва да бъде пресъдена.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство, за което компетентен да се произнесе е исковия съд. Ищецът претендира съдебни разноски, както следва: 25,00 лв. – държавна такса и 400,00 лв.- адвокатско възнагражденеи по ч.гр. дело №33102/2023 г., СРС, и в настоящото производство – 25,00 лв. –държавна такса и 1900,00 лв. – адвокатско възнаграждение. Ответникът е оспорил като прекомерно платеното от ищеца възнаграждение за правна помощ. Съдът, като взе предвид защитавания материален интерес, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени от адвоката, с оглед на фактическата и правна сложност на спора, приема възражението по чл. 78, ал 5 от ГПК на ответника за основателно. Предвид това за исковото производство необходима и разумна разноска за правна помощ е сумата 400,00 лв. Ето защо в полза на ищеца следва да се пресъди сумата общо 850 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. И. Ш., с

ЕГН:**********, с адрес: ************, срещу „Б.Е.“ АД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: ***********, иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, че „Б.Е.“ АД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: ***********, дължи на М. И. Ш., с ЕГН:**********, с адрес: ************, сумата 783,33 2 лева – главница, представляваща обезщетение за неточно изпълнение по договор за въздушен превоз - закъснение на полет №****/18.12.2022 г. от летище Б. до летище С., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 14.06.2023 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №33102/2023 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: ***********, да заплати на М. И. Ш., с ЕГН:**********, с адрес:

************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 850,00 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело №33102/2023 г. и гр. дело № 52967/2023 г., и двете по описа на СРС.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3