Решение № 55 от 16.12.2022, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Тополовград, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20222320100232 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от М. Г. И. от гр.Т., обл.Х., с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник адв.М.К. от АК Ямбол, против В.Д.В. - И.а с ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр.Т., ул.“*********.

Ищеца твърди, че са сключили граждански брак с ответницата на 21.08.2009 г. в гр.Т., който брак е втори и за двамата и от него нямат родени деца. Първоначално брачното съжителство между страните е протичало нормално и в последствие в семейството са възникнали проблеми, разногласия и конфликти, като съвместното им съжителство се е оказало невъзможно и те са се разделили през месец декември 2021 г., след поредния скандал. Твърди се, че е налице трайна фактическа раздяла, като съпрузите живеят в различни домове, а ищеца е бил принуден да живее на квартира за да избегне конфликтите. Твърди се, че съпрузите са живели в жилище на ул.“*******, което е имало характер на семейно жилище, но имота е собствен на ищеца и брат му И. Г. И. в качеството им на наследници на общия им наследодател и техен баща Г.И.П., починал на 27.12.2007 г. Тъй като имота е 1 придобит по наследство, съпругите на двамата братя нямат дял в него, а ищеца към датата на откриване на наследството не е бил в брак. Освен това се твърди, че ищеца няма друг имот в който да живее и неговата жилищна нужда е много по-голяма, тъй като той няма деца при които евентуално да живее, а ответницата има такива. Поради което се извежда извода, че ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на ищеца.

Също така, в исковата молба се твърди, че след прекратяване на брака ищеца не дава съгласие ответницата да запази брачното си фамилно име.

Предвид на гореизложеното ищеца претендира съда да постанови решение с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината; на основание чл.53 от СК да се произнесе относно фамилното име на ответницата, като вместо фамилните имена В., след прекратяване на брака тя да носи предбрачното си фамилно име В. и на основание чл.56 от СК ползването на семейното жилище да бъде предоставено на съпруга.

Претендира се в случай, че съда не се произнася по въпроса за вината разноските да останат така както са направени, в противен случай ищеца предявява претенции за присъждането им.

В съдебно заседание ищеца се явява лично, заедно с пълномощника си.

Поддържа исковата молба изцяло и в съдебно заседание по същество претендира нейното уважаване изцяло със всички законни последици.

Ответницата в законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е подала писмен отговор и не е взела становище по исковете. В съдебно заседание се явява лично и твърди, че не желае да бъде прекратен брака докато ищеца не й върне „всичко което й дължи“, като не уточнява дължимото. Ответницата признава обстоятелството, че между двамата е настъпила фактическата раздяла, но посочва че причината за това е нанесен побой над нея и признава обстоятелството, че е „изгонила“ ищеца от семейното им жилище. В съдебно заседание ответницата претендира семейното жилище да бъде предоставено за ползване от двамата съпрузи.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните са съпрузи, сключили граждански брак на 21.08.2009 г. в гр.Т..

От брака си нямат родени деца. Първоначално брака е протичал нормално, но 2 постепенно между съпрузите са възникнали непреодолими конфликти, съвместното им съжителство се оказало невъзможно и те са се разделили през месец декември 2021 г. след поредния скандал, като съпругата е останала да живее в семейното жилище, а ищеца е заживял на квартира при свой приятел, което не се оспорва от страните. Видно от приложения към делото нотариален акт, семейното жилище съставлява дворно място, находящо се в гр.Т. с построените в него къща и навес и през 1968 г. имота е дарен на Г.И.А., който видно от приложеното към делото удостоверение за наследници е починал на 27.12.2007 г. и е оставил за свои наследници двамата си сина – ищеца по делото и неговия брат И. Г. И.. Видно от приложеното по делото удостоверение на Община Т., ищеца по делото го е декларирал и то е задължено лице по представена данъчна декларация за облагане с данък на недвижимите имоти като собственик на ½ ид.част на земята, жилището и навеса.

По делото е приложен от ищеца документ от Центъра за психично здраве – гр.Х., от който е видно, че ответницата е лекувана няколкократно в този център с диагноза Рецидивиращо депресивно разстройство и последната хоспитализация е била за периода 11.08.-24.08.2021 г.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства – писмени, които съдът кредитира изцяло като документи издадени по съответния ред и форма.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 49, ал.1 от СК, който предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като обективно съединени са искове по чл.53 от СК за фамилното име и по чл.56 от СК за ползване на семейното жилище.

Предявеният иск с правно основание чл. 49 от СК за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака съдът намира за основателен и доказан, поради което следва да се уважи.

Действително се установява от събраните по делото доказателства, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и брачната връзка между тях съществува само формално. В случая липсва дължимото 3 отношение между съпрузите, общността между тях е разкъсана, липсва взаимна любов, доверие, уважение, разбирателство и взаимопомощ. Брачната връзка е лишена от съдържание, съответстващо на морала и закона. И това разстройство е в такава степен, че не може да продължи нормалният семеен живот между страните. Освен това, установи се, че разстройството е трайно, постоянно, окончателно и непреодолимо и няма изгледи да се възстановят нормалните отношения между съпрузите. Поради което съдът намира, че бракът между страните следва да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.

С оглед направеното искане съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство.

В случая са неотносими възраженията на ответницата и по-специално нейните твърдения, че не желае да бъде прекратен брака, докато ищеца не й върне всичко което й дължи. Това твърдение за дължимост на нещо, което дори не е уточнено няма отношение към настоящото производство. То е предмет на евентуално друг облигационен иск който ищцата има право и може да заведе. Всички други факти и обстоятелства, включително и факта на окончателната фактическа раздяла от 20.12.2021 г. не се оспорва от ответницата и дори се признават от нея. За това предявения иск за прекратяване на брака следва да бъде уважен.

Относно исковете за семейното жилище и фамилното име след развода, съдът счита, че и те са основателни и следва да се уважат.

От приложените по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че жилището в което са живели съпрузите, което има характера на семейно такова по смисъла на СК е придобито по наследство и към настоящия момент е собственост на ищеца и на неговия брат, тъй като последните като наследници на починалия им баща са собственици на по ½ ид.част от имота. Факта, че имота е придобит по наследство изключва и възможността той да се приеме за СИО. Освен това, установява се по безспорен начин, че съпрузите нямат родени от брака деца който факт също е от съществено значение за решаване на въпроса на кого да се предостави ползването на семейното жилище. Освен това по делото не се събраха данни съпрузите да притежават други имоти.

С оглед на всички тези обстоятелства и като взе предвид разпоредбите 4 на чл.56 от СК, съдът счита, че семейното жилище следва да се предостави за ползване на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.56 ал.1 от СК, семейното жилище се предоставя на един от съпрузите ако той е поискал това и има жилищна нужда. От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че ищеца отговаря на тези изисквания, тъй като от приложеното към делото удостоверение е видно, че той няма друго жилище в което да живее. От съществено значение в случая е това, че това жилище не може да се ползва от двамата едновременно, тъй като включително и по думите на ответницата, нито разполага с отделен вход, нито има санитарни възли на двата етажа, а и отношенията между страните са толкова нетърпими, че те не могат да живеят заедно на едно място. Но най-силния аргумент в подкрепа на извода, че жилището не може да се ползва от двамата е обстоятелството което също е доказано по безспорен начин от приложените писмени доказателства, а именно, че този имот е съсобствен между ищеца и неговия брат, т.е. ако това жилище бъде предоставено и на ответницата или част от него, то другия съсобственик не би могъл да упражнява своите права.

Съгласно разпоредбите на ал.2 и 3 от чл.56 от СК са предвидени изключения когато жилището е съсобствено, то да бъде предоставено на някой от съпрузите, но само изрично ако от брака има родени деца които не са навършили пълнолетие. Като дори и в този случай, в ал.3 на чл.56 от СК е посочено, че ползването е ограничено със срок и той може да бъде само до една година. В конкретния случай е установено, че няма родени по време на брака деца и няма как жилище с такъв правен статут да бъде предоставено на ответницата която няма никаква собственост върху него , след като дори това жилище не е СИО, а лична собственост на ищеца и той го притежава в съсобственост с трето лице, което не е страна по делото и няма отношение към него. Освен това, не е без значение и факта, че ответницата не е направила изрично искане за предоставяне ползването на семейното жилище е д в а в съдебното заседание по същество тя заявява да се предостави ползването на двамата, което обаче с оглед изложените по-горе съображения е невъзможно и напълно неудачно.

Относно фамилното име на ответницата, след прекратяване на брака, предвид изложеното изрично несъгласие от страна на ищеца, последната да продължи неговото фамилно име, следва да бъде постановено ответницата да носи вместо фамилните имена В., след прекратяване на брака предбрачното 5 си фамилно име В., т.е. фамилното име И.а да бъде заличено.

При този изход на делото не следва да се присъждат разноски, тъй като страните нямат претенции за такива.

С оглед разпоредбите на Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата съгласно ГПК, следва страните да бъдат осъдени да заплатят поравно държавна такса в размер на 50 лв. съгласно чл.6 т.2 от Тарифата.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 21.08.2009 г. в гр.Т., област Х., между М. Г. И. с ЕГН ********** , с постоянен адрес: гр.Т., обл.Х. , ул.“********* и В.Д.В. - И.а с ЕГН ********** с адрес за призоваване: от гр.Т., ул.“*********.

На основание чл.56 от СК ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Т., *********, СЕ ПРЕДОСТАВЯ на М. Г. И..

На основание чл.53 от СК след прекратяване на брака съпругата да носи вместо фамилните имена В., предбрачното си фамилно име В..

ОСЪЖДА М. Г. И. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ТгРС държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/.

ОСЪЖДА В.Д.В. - И.а ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ТгРС държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________ 6