Решение № 34 от 25.09.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Първомай, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно наказателно дело № 20265340200116 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-0325-000150/26.05.2026 г., издадено от Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на Ц. Г.

И. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП.

С жалбата се навеждат съображения за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Посочено е, че управлявайки автомобила, жалбоподателката не съзнавала, че същият е със служебно прекратена регистрация.

Твърди, че не била уведомявана за прекратяването на регистрацията от органите на МВР. По тези съображения моли наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 07.10.2025 г. жалбоподателката Ц. Г. И. регистрирала в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково придобития от нея лек автомобил „Фолксваген 1

Голф“ с рег. № ***. За автомобила имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на 06.10.2025 г. с валидност до 05.10.2026 г.

Застраховката на автомобила била прекратена на 22.01.2026 г. поради незаплащане на вноска и Гаранционен фонд изпратили на 30.01.2026 г. до собственика на автомобила уведомление съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 КЗ, в което било посочено, че следва в 14-дневен срок от изпращане на уведомлението да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Не е наличен документ, удостоверяващ получаването на уведомлението от жалбоподателката, защото Гаранционен фонд не изпращали документите с препоръчана пощенска пратка.

Тъй като за процесния автомобил собственикът не сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП на 24.02.2026 г. след получаване на уведомление от Гаранционния фонд регистрацията му била служебно прекратена, като това било вписано в автоматизираната информационна система на МВР.

На 01.03.2026 г. жалбоподателката Ц. Г. И. управлявала собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** в гр. Първомай, по ул. „Орфей“, като около 18:11 ч. до № 12 била спряна за полицейска проверка от служителите на РУ – Първомай – свидетеля Ж. М. и колегата му П.И.. В хода на същата след извършена справка чрез служебния таблет в информационната система на МВР било установено, че лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** е с прекратена регистрация от 24.02.2026 г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Пред свидетеля М. жалбоподателката съобщила, че не знае, че автомобилът е служебно дерегистриран.

Във връзка с установеното при проверката свидетелят Ж. М. съставил срещу жалбоподателката АУАН, Серия GA, № 4779406 за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Екземпляр от акта бил връчен на жалбоподателката, която го подписала без възражения. Още на същия ден – 01.03.2026 г., след сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите регистрацията на автомобила била служебно възстановена.

Поради съмнение за извършване на престъпление материалите, касаещи поведението на жалбоподателя, били изпратени на прокурор от Районна прокуратура Пловдив, ТО Първомай за становище по образуване на досъдебно производство. По този повод случаят бил заведен по пр. пр. № 3287/2025 г. по описа на същата прокуратура и с постановление от 20.04.2026 г. наблюдаващият прокурор отказал да образува наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 213, ал. 1 НПК, тъй като приел, че деянието не представлява престъпление и върнал преписката на началника на РУ – Първомай за преценка на основанията за евентуално реализиране на административнонаказателната отговорност.

Така на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН било съставено процесното наказателно постановление (НП), с което на жалбоподателя за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП била наложена на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приобщените по делото писмени доказателства, приложената прокурорска преписка № 3287/2026 г. на РП Пловдив, ТО Първомай, както и от гласните доказателства – показанията на свидетеля Ж. М.. Свидетелят М. е възприел, че именно 2 жалбоподателката И. е управлявала моторното превозно средство, след като регистрацията му е била служебно прекратена. Съдът кредитира показанията на полицейския служител М., тъй като същите се явяват обективни и съответни на останалите доказателства. Поради това и доколкото в случая не се констатираха каквито и да е основания показанията на този свидетел да бъдат подлагани под съмнение, то същите се възприемат от съда.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В случая съдът намира, че обжалваното наказателно постановление отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, а материалната компетентност на административнонаказващия орган (АНО) следва от представената оправомощителна заповед.

Доколкото обжалваното наказателно постановление е съставено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, т. е. в хипотезата, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство, то не следва да се обсъжда процедурата при съставяне на акта, тъй като евентуално допуснати в този етап процесуални нарушения не биха оказали влияние върху наказателното постановление.

В разглежданата хипотеза наказателното постановление е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Нарушителят е имал възможността да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – а именно че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради служебно прекратена регистрация. Посочена е нарушената норма, както и санкционната норма.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП регламентира две кумулативно изискуеми предпоставки, които следва да са налице, за да бъдат допуснати моторни превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, а именно – да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП (изм. – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Тук е мястото да се изясни, че в хипотезата на чл. 143, ал.

10 ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. Следователно при управление на МПС в този случай се приема, че същото не е регистрирано по надлежния ред. Следващата се санкционна норма за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП се съдържа в разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

В случая по делото е безспорно установено, че жалбоподателката Ц. Г. И. е управлявала горепосочения лек автомобил, поради което е имала качеството водач на 3

МПС. Автомобилът е бил управляван по път, отворен за обществено ползване – на ул.

„Орфей“ в гр. Първомай, и към датата на проверката – 01.03.2026 г., е бил с прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП регистрация. Следователно на пръв поглед формално извършеното консумира признаците от обективна страна на състава на административното нарушение по чл.

140, ал.

1

ЗДвП.

Но административнонаказващият орган не е ангажирал доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно – наличието на знание от дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация. От граматическото тълкуване на сочената като нарушена в НП норма – чл. 140, ал. 1 ЗДвП, следва, че за да е виновно деянието, трябва деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл; или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира знание за служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо. В тази връзка е необходимо да се съобрази, че с изменението на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП (обн. ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) действително отпадна задължението за изпращане на уведомление до собственика. Но вместо това дерегистрацията следва да се извърши с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, който трябва да е публичен и до него гражданите да имат отдалечен достъп по подобие на отдалечените достъпи за проверка наличието на валидна винетка, ГТП, данъчни задължения и др. (по аргумент от чл. 143, ал. 10, вр. ал. 9 ЗДвП). Именно предвид предвижданата публичност и общодостъпност на Националния регистър на пътните превозни средства, който позволява лесна справка от всички водачи, с минимален брой действия в електронна среда, необходимостта от връчване на уведомление по новата редакция отпадна. Тъй като този регистър обаче все още не функционира, още съществува задължението за уведомяване на собственика за прекратяване на регистрацията, регламентирано по императивен начин в нормата на чл. 18б, ал. 2, вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Следователно подзаконовият нормативен акт възлага задължение за уведомяване на собственика на превозното средство, посочен в регистъра. Поради това съдът намира, че в случая продължават да са приложими постановките на Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по тълк. д.

№ 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, прието при действащата преди 07.09.2025 г. редакция на чл. 143, ал. 10 ЗДвП. В тълкувателното постановление е прието, че прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с 4 породените от нея правни последици. В тълкувателното постановление изрично е акцентирано, че не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация. Поради това съдът намира, че в хипотезата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП вписването в публично достъпен регистър/респ. уведомлението до собственика от органите на МВР има значение за субективната страна на деянието, защото прекратяването на регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП не настъпва със самия факт на изтичане на застрахователното покритие, а е необходимо и уведомление от Гаранционен фонд до органите на МВР, след което се вписва в информационната система. При липса на такова уведомление до собственика, както и на публичен регистър, водачът няма как да знае кога Гаранционен фонд е изпълнил задължението си да уведоми МВР, респективно от кога е настъпило служебното прекратяване на регистрацията на конкретното ППС.